Д–р Ильо Стоянов без скалпел
Денонощието на д-р Ильо Стоянов, известния наш естетичен и пластичен хирург, е разделено на две
Елка Влаховска 07 October 2009
По 12 часа в клиниката си Aesthe Clinic прави средно по три операции на ден, грижи се за пациентите си след интервенцията, консултира хората, които искат да направят корекции по лицето и тялото си, за да изглеждат добре. Там той е строгият професионалист, който споделя своето верую: „Операционната е храм за хирурга. В нея не се пее, не се говори на висок глас, не се вика, не се издават заповеди. Там се моли. Или се обсъждат на глас само най-критичните точки от операцията.“
И кой би предположил, че в личния си живот д-р Стоянов е артист и бохем и обича да се впуска в безброй приключения? Неочаквани и вълнуващи – като преследването на дивеч през ловния сезон, препускането с мотор из страната или свиренето на тарамбуки, китара, дори саксофон (и то не само в домашна среда). Обича и пътешествията в чужбина, с удоволствие дегустира местната кухня и... изненадващо хоби за мъж! – купува си винаги по някой оригинален предмет на изкуството или за всекидневна употреба от малки антикварни магазинчета или галерии. Всички негови приключения и пристрастия присъстват като видими детайли в интериора на новия му дом – апартамент в престижен столичен квартал.
Д-р Стоянов го купува преди три години, когато още не познава бъдещата си съпруга, и се заема с преустройството сам и донякъде по хирургически. „Бутнахме доста стени и отворихме помещенията – разказва, – а аз ходя с майсторите и чертая с пръчка по земята: ето тук ще бъде камината, тук ще бъде кухнята, тази стена ще я съборите...“ Така вместо със затворени малки „кутийки“ дневната зона се превръща в общо пространство с кътове за гледане на телевизия и с камина, с трапезария и обособена кухня, където д-р Стоянов след работа сменя скалпела с готварския нож. „Винаги ми е било интересно да гледам и съм опитвал да подражавам на мъже, които готвят добре – споделя той. – Говоря не за менюто на скъпите ресторанти, а за вкусни, домашни, стилни и красиво поднесени ястия. Готвенето ме разтоварва.“ Негов специалитет са стековете, телешки или от еленско филе, оваляни в намачкан с дървено чукало на едро черен пипер и приготвени с вино на силно нагорещен чугунен и оребрен тиган. В кулинарния му арсенал присъстват китайският тиган уок (“приготвям в него скариди“), разнообразни по големина гювечи, два сача, както и предмети не само с утилитарна, но и с декоративна стойност. Сред тях са лъжиците и бъркалките от маслиново дърво, купени в Сиена, холандските черпаци и решетести лъжици с оригинален дизайн, бакърените чайници от Скопие, правени от мюсюлмански занаятчии по старовремски тертип.
Целият дом носи духа на една бохемско-артистична еклектика, в която приятно се съчетават модерни мебели и съвременна техника с изкуствено състарени ретро образци на маси, столове и шкафове в стила на италианската провинция. Смело решение е изборът на различен декор на тапетите по стените в преобладаващи златисти нюанси и шарки. Всички лампи в хола са италиански и д-р Стоянов ги е избирал сам – те са от камък и патиниран месинг и дават мека приглушена светлина. „Търсех в дома внушението за нещо ретро, малко провансалско, малко кънтри – разказва той. – В клиниката всичко е стерилно, подредено, никелирано и обляно в ярка светлина, затова вкъщи исках да е по-тъмно и да има повече дърво и камък, въобще повече естествени материали. За моя радост на съпругата ми също й харесва такъв стил.“
Оригинални детайли в интериора са предметите със сантиментална стойност. Настолният ретро часовник, сякаш отмервал навремето часовете на лионската гара, е купен за спомен от романтичния уикенд в Париж, с който д-р Стоянов изненадва за рождения ден бъдещата си съпруга. Малките забавни пластики на жабоци в шкафа в хола ги избира тя от витрината на галерия в Прага. „Ходихме миналата година и аз си бях като у дома, нали съм работил три години там – казва д-р Стоянов. – С удоволствие й показвах града. И тя, като видя жабоците, ги хареса и каза: „Ето, женската фигура съм аз – Деси, а мъжката със саксофона си ти – Ильо.“ От разнообразните инструменти, на които още в младежките си години е свирил хирургът, а те са китара, саксофон, акордеон, тарамбуки, в дома сега е само китарата и продължава да участва в купони.
Най-голямата страст извън професионалната без никакво съмнение за д-р Стоянов е обаче ловът. Говорейки за него, потъва сякаш в свят, който по някакъв начин е толкова далече от делника и толкова близък до сърцето му. Ходи от 88-а година и категорично заявява, че започне ли сезонът, всеки уикенд е на лов. Гордее се с пушките си, те дори имат собствени имена. Леля Дорче е най-старата, 16-калиброва, много добре поддържана и красива със златните си петлета, по-новата испанска красавица си няма име, защото не била осъществила все още емоционален контакт с притежателя си. Най-често го придружава в лова обаче руската здрава стара пушка за патици и диви прасета, наречена Спас, била с мъжки характер. Хубавата Елена пък е наречена така заради издължения силует и красивия приклад. „Казвам на жена ми – да ти дам една пушка да ходиш с нас (ловната дружинка – б. а.) – разказва д-р Стоянов. – Купих й ловджийски дрехи и подходящи обувки за гората.“ И колко пъти дойде с теб? – питам аз. „Само веднъж.“