От 6 години работи като стилист и художник на костюми за списания, реклами, театрални постановки - "Братя Карамазови" и "Куклен дом" - и двете на Стоян Радев, и филми - дотук един испански, един американски и българския "Гостилница Нов живот", чиято премиера е тази година. Тя е на 28 и макар българските стандарти да я вписват в графата "успели", не вижда в това покорени върхове. Сандра харесва Лондон, "защото там не може да ти е скучно", не вини България, че не се е изявила като дизайнер, рядко цени неща, които е направила в миналото, обича еклектиката във външния вид.

Харесва Кейт Мос и Стела МакКартни, а "Марая Кери е неудачно стилизирана отвсякъде". В къщата й съжителстват стотици списания, дискове, филми, ангели и пощенски картички от цял свят, изпратени от приятели. Първообразите на комиксите, които преди години Сандра открива в антиквариат в Шотландия, са закачени над рафта с красива детска играчка - една от първите, направени от пластмаса в света, която приятелка от Финландия й подарява навремето. За "съкровищата" в гардероба й, лошия вкус и азбуката на облеклото - Сандра пред EVA.

Гардеробът и комфортът

Тишърти и всякакви т.нар. топове - нещо средно между блуза и потник, доста сака - много обичам тази дреха, 3 - 4 тренчкота, а официалните неща определено са малко. Всъщност не обичам да съм прекалено елегантна, чувствам се нелепо. Имам една дълга тюлена рокля например, която нося не с логичните официални обувки, а с типично мъжки - ниски, остри и с връзки. На елегантните обувки слагам дънки и нищо друго, а официалните панталони нося в баналната вече днес комбинация с маратонки.

Изнервят ме дрехи, които ме стягат, които са ми прекалено къси и трябва да подръпвам често. Обичам като се облека да не мисля повече за това. И да излъчвам комфорт със себе си. Но същевременно не обичам безлични дрехи - в този ред на мисли, не наричам един бял тишърт и сини джинси безлични. Ако сложиш едно единствено нещо - колан, бижу или хубави обувки, ти просто имаш фон с акцент.

Стилът и азбуката на облеклото

Стилът по някакъв начин е общата култура, която имаме и изразяваме по определен начин. Оттам насетне идва и усещането за самия теб, защото категорично не смятам, че има един стил, в който можеш да напъхаш всички хора. А не е и нужно. Мисля си, че стилът всъщност са отговорите, които отиват на конкретната личност и са неизменна част от нея. Всеки е срещал хора, които категорично имат стил, нямащ нищо общо с модата на днешния ден. Но те не са демоде. Обичам като седна в ресторант, кафе или бар да оглеждам хората и облеклото им. Правя си свои мисловни портрети - дали човекът е претенциозен или не, суетен ли е, сноб ли е, дали е отвъд рамките на марковото облекло и "пак изглеждам добре" или само с марки може да изкове силуета си. Дали е спокоен или нервен, каква дълбочина има в този човек - всичко това си личи. Облеклото е като патерица, на която се подпираш, за да добиеш съответния вид, да излъчиш някакво послание. Или да го скриеш, което също е послание. Ти не го ли правиш?

Лондон, Хонконг, Сингапур и София

Завърших "Дамско облекло" в Central Saint Martins. Междувременно стажувах при няколко дизайнери по време на модните седмици в Лондон, сред които и един от любимите ми - Хюсеин Чалаян. Хонконгска фирма, с магазини в Лондон и Ню Йорк, хареса дипломната ми колекция и ми предложи работа. В колекцията заложих на цветовете - бях открила естествен велур и индийски муселин, много фина и красива материя, в наситените и сякаш огрени от слънцето тонове на Южна Америка. Имаше много ръчни довършителни детайли в колекцията, беше женствена и твърде етно като стил. Днес не я харесвам въобще, но тогава това ми етно увлечение явно впечатли хората от хонконгската фирма. Заминах за Хонконг, но не останах дълго. Оттам отидох в Сингапур и станах учител по моден дизайн, макар и току що завършила, в частния колеж "Рафълс Ласал", клон на канадски колеж по изкуствата. Половин година по-късно се върнах в България с идеята да продължа с магистърската програма в Лондон след няколко месеца. След случайна среща с приятел започнах работа в новосъздаденото тогава сп. Едно. Беше 2001 г. Така се завъртяха нещата, че ето ме на - 6 години по-късно съм все още тук.

Дизайнерите

Японците - Ямамото, Джуня Уатанабе, харесвам американците като Марк Джейкъбс, италианските дизайнери Алберта Ферети и Прада, както и МакКуин, Галиано и Антонио Марас. Белгийската дизайнерка Анн Демюлемеестер харесвам страшно много, Баленсиага и Хюсеин Чалаян също.

Маниите

Обожавам ниски обувки. Имам неизброими чифтове мъжки тип боти и обувки, пантофки... Е, най-вече от чужбина си ги купувам - там далеч по-лесно намирам това, което търся. Напоследък много ми харесват обувките на Пол Смит, установих, че са и много удобни. Обичам много кецове, особено един модел на Джил Сандер за Пума - любими са ми. На Джил Сандер имам и ботуши - много я харесвам, макар че някои от дрехите й са ми леко скучни. Официалните ми обувки са всичко на всичко 2 чифта - червени Маноло Бланик, които съм слагала три пъти и един чифт Кристиан Лакроа, които не съм обувала досега. Списания, чанти и картички са другите неща, които обожавам и имам по много.

Никога и може би

Никога няма да облека минижуп, категорично. Няма и да сложа на гърба си всички експерименти, които правя в работата си. Най-ценният ми опит може би са хората, които срещнах в Лондон и отношението им към живота. Тази весела небрежност към нещата в смисъл, че много малки неща можеш да използваш за заряд да вършиш големи неща.

Твоите неща

Тренчкот - Марк Джейкъбс може би, слънчеви очила - в момента Рей Бан, шапка, чанта и то ако може по-голяма - черна, тип торба, която си купих от Париж или на Клое, любимите ми пантофки Анна Сю, музика в колата - зациклила съм на един диск на Стинг, който сменям с Горилас или с фуги на Бах в задръстване, защото ме успокояват. Филм - тук ми е толкова трудно - предпочитам европейско кино, напоследък много испанско - Алмодовар и Алехандро Аменабар, обожавам София Копола. Книги много, но сред последните, които четох и харесах, са „Медея и нейните деца" на Людмила Улицка и „Бебето" на Мари Дарийосек. Харесвам Пол Остър и латиноамерикански автори от рода на Жоржи Амаду, Кортасар. Обичайно чета около 6 - 7 книги наведнъж и това е свързано с емоциите, които изживявам в момента. Категорично не мога без всичко това, не мога без шоколад, без движение...