През пролетта Орлин Павлов беше в Лос Анджелис за 22 дни. Ето какво ни разказа шеговито за своето пътуване.
Това беше първото ми пътуване в Америка. С мениджъра ми Мила Георгиева, Бобо и диджей Борче отседнахме в малък симпатичен хотел, посещаван някога от Джим Кери. Тогава Кери е изнасял стенд ъп представления. Не е бил още известен. В Ел Ей всичко е свързано не с ангелите, а със звездите или с хората, които искат да станат звезди. И ние се включихме в тази вълна.
Първо карахме колела по
Плажната ивица Венис Бийч
Велоалеята стига почти до Малибу и ние въртяхме педалите от Санта Моника дотам, за да намерим Памела Андерсън. Но била в Европа по същото време. Може да ме е търсила и тя. Не можахме да се засечем. А Венис Бийч е пълна с шантави хора, много артистични – музиканти, актьори, певци. Снимал съм ги как се забавляват, как спортуват. Тичат през деня със слушалки на ушите. Там можеш да се набираш на лостове, да танцуваш, да правиш йога.
Американците са ведри и общителни. Изнервящото е, че прекарват голяма част от деня в колите си. Всичко е на огромни разстояния. Пишеш в джипиеса адрес и той е поне на 25 мили, дотам чакаш поне 2 часа в задръстване. Обаче по пътя покрай нас минаха Уди Алън в насрещното, забил нос в кормилото на един джип, Ъшър, а на един светофар ни задмина порше кабрио със затворен гюрук, в което седеше Ерик Клептън. Бяхме в
Звукозаписно студио на Холивуд булевард
Да видим как работят. Там се запознах с втората ми братовчедка Мика – Михаела Стойкова, която играе в сериала „Седем часа разлика“. В това студио е записвал Тупак Шакур, икона на всички рапъри. Супербунтар от гетото. Бобо дойде в студиото направо от самолета. Даже пробва да запише някакви фрийстайлове. Запознахме се с букъри на артисти. Един от тях беше работил с Франк Синатра. Осемдесет и пет годишен – изключителен човек.
Според повечето българи, а ние там се запознахме с много, най-великото място в Лос Анджелис е Холивуд булевард, защото всичкият купон е там през нощта. Пълно е с хора, които се забавляват и ходят от клуб в клуб. И ние с тях. Бяхме в готини барове. Мой приятел руски диджей прави парти. В Лос Анджелис има много руснаци и се слуша руски поп.
Бяхме на вечер на Хосе Джеймс (певец, смесващ джаз и хип-хоп) в клуб без никакви претенции като визия и цена. Суперъндърграунд, но беше пълно. И в 2 без 10 през нощта, когато у нас купонът започва, американските сервитьори тръгват с легени. Всички пият на екс, защото който не си е изпил чашата, му я изливат. А охраната прави знак, че заведението трябва да се опразни. Разходихме се в
Юнивърсъл Студиос
Там организират тур по снимачните площадки на различни филми. Един ден не стига да ги разгледаш. Даже билетите ни важат до догодина, защото не можахме да видим всичко. Много ми харесаха декорите на Кинг Конг, „Джурасик Парк“ и на „Отчаяни съпруги“ с Уистерия Лейн. В един от сетовете на „Челюсти“ имаше шоу с акула, която се потапя и захапва един водолаз и после всичко става в кръв, тоест в боя.
Една от най-интересните атракции беше „Мумията“. Качихме се на влакче, което още с тръгването рязко увеличи скоростта на 80 км/ч. И започна да ни движи нагоре-надолу и на обратно. Крещиш, пръска те вода, изскачат някакви мумии, искат да те заколят. Много забавно! И после си хапваш сочен хамбургер.
Националният им специалитет са хамбургерите. И им се отдадохме. Заедно с кола, разбира се. Там няма как да не ядеш такива неща. Ти си гладен, то ти ухае. Много се съмнявах, че здравословната им храна е такава.
Според мен там само надписите я обявяват за здравословна. In and Out ни беше любимата верига за бързо хранене. В нея хамбургерите са уникални – с един изпържен лук, приятно сочен, с едни картофки хрупкави. Много ядох! Качих около 4 кила. Нямам вече корем на плочки, съжалявам! Плочки – през лятото!
