Всички щастливи семейства си приличат и не всеки може да бъде Ана Каренина. На Кийра Найтли обаче й се получава. Следващия месец ще се убедим от големия екран, потапяйки се в новата кино версия на голямата руска класика от режисьора Джо Райт. Междувременно се осведомихме защо дизайнерското съсловие е така възхитено от идеята.

Докато миналата година Марк Джейкъбс презентира зимната колекция на Louis Vuitton сред декор на ретро гара с обвит в пара старинен локомотив, в Лондон шушукаха за амбициозния проект на Райт. Първоначално снимките на „Ана Каренина” били планирани за Москва и Санкт Петербург, но три месеца преди старта им режисьорът радикално променил мнението си. Решава да разгърне историята на фона на полуразрушен руски театър, вдъхновен от описанията на руското общество от XIX век. „Те, както и ние днес – коментира Райт, – играят роли. Постоянно. Затова разказвайки тази история, използвахме метафората за театър.”
Решението е изненада не само за сценариста Том Стопард, но и за сценографа Сара Грийнуд: „Беше доста обезкуражаващо, цялата логика на снимките стана на пух и прах, но знаехме, че резултатът може да е великолепен.” След пътуване в Русия и впечатления от Мариинския и Александрийския театър в Санкт Петербург екипът на Сара от 30 дизайнери и повече от 200 работници построяват театъра (с над 100 декора за 246 сцени) в звуковия павилион в Шепъртън (близо до Лондон) – център на цялата лента. „Наричахме го „вълшебния театър” – коментира продуцентът Пол Уебстър. – Огромно сценично пространство с бални зали, ресторанти, зали, заснежени полета и улици. Напълно откъснато от съвременната реалност.”
Съвсем очаквано Джо Райт има необичайни идеи и за костюмите. За тях отговаря Жаклин Дюран, която вече е работила с режисьора над друга класика – „Гордост и предразсъдъци“ (2005). И вместо да си припомня историята на облеклото, Дюран разгръща албумите на Баленсиага, Диор и Жак Фате. „Джо искаше в роклите да се усеща влиянието на 50-те. Не го интересуваха специфичните детайли от края на 18 век – искаше чистите силуети от легендарните френски модни къщи.” Така за Кийра Найтли са подготвени 16 тоалета (всеки отнемащ 40 работни часа) от коприна, памук и дори деним. Още 35 костюма са създадени за останалите главни герои, като мундирът на Джъд Лоу е вдъхновен от мундира на император Александър II. „Работата ни не беше да търсим правдоподобност, а по-скоро да предадем усещанията и емоциите на героите” – обяснява Дюран.
Жаклин едва ли е очаквала, че ще намери съпричастност към драмата, над която работи, и на модния подиум. Но я получи в завидни количества: тежко кадифе и плътна коприна, ажурни дантели, пелерини, нови силуети със специално внимание към ханша и пухкави кожени яки над разкроени палта видяхме на зимния подиум. В добавка с масивни, но изящни бижута от искрящи камъни и перли. Продължението им логично следва и в колекциите пролет-лято 2013 – особено в тези на Francesco Scognamiglio и Valentino, чиято стилизирана версия за нежната страна на Каренина трудно ще ви остави безразлични.

1927 - Първата екранизация на „Ана Каренина“ е от времето на нямото кино. Нарича се „Любов“ и се отличава с перфектен актьорски дует – Грета Гарбо (Ана) и Джон Гилбърт (Вронски). Пикантна популярност на филма добавя реалната любовна история между двамата, която дори се афишира на плакатите: „Грета Гарбо и Джон Гилбърт са влюбени.“ Интересно е, че филмът има два различни финала: щастлив за публиката в САЩ и трагичен за тази в Европа.

1935 - Грета Гарбо така добре се вписва в образа на Каренина, че безпрецедентно е поканена за ролята и във втората филмова версия на романа. Този път озвучена и под оригиналното си име. За роклите й (стилизирани в съответната епоха) отговаря легендарният холивудски костюм-дизайнер Адриан.

1947 - Британската версия на „Ана Каренина“ остава емблематична в кариерата на друга киноикона – Вивиан Лий. Изящните й костюми са дело на художника и фотограф Сесил Бийтън (автор и на костюмите за класиката „Моята прекрасна лейди“).

1995 - Софи Марсо е изборът на Мел Гибсън за ролята на Ана в продуцираната от него четвърта версия. Kостюмите на Марсо (дело на Маурицио Миленоти) максимално отговарят на модата през 1870 г., а концепцията за цветовете – черно и бяло, съответстват с емоциите на героинята (преобладаващо черно за тъгата и бяло за моментите на любов и радост).

2012 - Украшенията за Ана са специално поръчани от Chanel. И това не е случайно – идеята е на Джо Райт, който е режисьор на два рекламни клипа за френската марка, като Кийра Найтли участва в един от тях. От Chanel предоставят 10 бижута (колиета, гривни, брошки и дори венчална халка). Всички са изработени от 18 карата бяло злато и брилянти, а общата им стойност е внушителна – над един милион евро (като само класическата брошка Camelia се оценява на 300 хиляди евро).

Романът:
Лев Толстой пише своя шедьовър между 1873 и 1877 година и ако трябва да си представим образа на Ана, то той ще е буквално „изгубен“ в натрупването на всевъзможни детайли: турнюри, панделки, драперии, бродерии, дантели, пера...

снимки: пресофиси на марките, Forum Film, A.M.P.A.S., American Film Institute