„На една репетиция на „Хамлет” бях на сцената с Весела Бабинова. Явор Гърдев ни гледаше отдолу. И в еуфорията на пеенето директно се съблякох. Офелия (Весела) беше шокирана. Това ми беше целта - да променя нещо в сцената за конкретния път. Най-добрият вариант е да можеш да изненадваш партньора си и да го държиш постоянно нащрек. И Явор директно каза: „Остава.“ Не сме коментирали повече“, казва Леонид Йовчев.

Ето как се е родила идеята Хамлет в постановката на Явор Гърдев да тича гол по сцената. Ама гол! Съвсем. Поканихме Леонид Йовчев, играещ голия Хамлет, да разкаже за себе си и за голотата на сцена. А постановката си заслужава не само заради провокацията. Леонид Йовчев е на 29. Играл е в спектакли в Театъра на армията, в театралната трупа за импровизационен театър „Хахаха Импро“ и в Народния театър. Препоръчваме го в „Ръкомахане в Спокан“, за което беше номиниран за “Икар”. В личен контакт Лео изглежда плах, много симпатичен и мил. Често се извинява. Срещаме се следобед, а той току-що е станал от сън.
Спя, за да си наваксам от напрежението покрай премиерата - обяснява. - Аз и предложението да играя Хамлет така го получих. Спях вкъщи между репетициите. Не разбрах съвсем какво казва Явор Гърдев по телефона, за какво ме кани. Добре, че така тръгна и репетиционният период. Ако бях започнал да си навъртам в главата какво ще се случи... Сега постоянно обикалят тука едни хора (сочи в кръг около главата си) – Висоцки с черепа, Смоктуновски, Лорънс Оливие...
И какво ти казват? Стресират ме. Нито съм тях, нито мога като тях. Общественото мнение често формира очаквания около тези имена и заглавия. Трябва да изглеждат както са свикнали. Хамлет да ходи с буфан ръкави, черен клин и да държи Йорик така, мрачен, задължително навъсен. Гледа тъжно. И му трепери гласът. Възклицава се: „О! Хамлет е вселена!“ Ако бях тръгнал с тая мисъл... Нищо нямаше да посмея да направя от страх, че е Уилям Шекспир. Не знам как се е играло в театър Глоуб по негово време. Нашият вариант е друг. Може да не хареса на всеки и това е право, което уважавам. Това му е хубавото на театъра, че е едно от последните места, останали на тази проклета земя, където каквото искам, това ще направя!

А как се чувстваш, докато тичаш гол на голяма сцена?  Амиии добре. Нямам какво да крия. Тялото ми е инструмент. Музикантът не се срамува да извади от калъфа флейта или китара. А ако някой от публиката мисли „Защо той беше гол?“, е жалко и за него, и за мен, ако това му е останало само в съзнанието. То е част от сцена, не е акцент в представлението.

Как реагира публиката? Не усещам. Задачата ни с Офелия е да сме насаме. Към публиката насочвам вниманието си по време на монолозите. Там контактът е по-динамичен. Ако има една очаквателна притихналост, значи си на верен път. Четох, че на 22 ноември идват три извънземни кораба. Кацат. И всичко ще се промени. (Гледа хитро.) Имаше го в новините. Хубаво е, че ни изчакаха премиерата. Можеше да дойдат и да я саботират.

Какво ти е интересно извън театъра?
Амиии вкъщи си чета, гледам филми. Играя компютърни игри. Трепя зомбита. Не е лошо! Нали съм роден 83-а и съм от това поколение. Помня първия български президент и че започнахме да наричаме другарките госпожи. Това ме учудваше. В тези бурни времена се появиха и първите компютърни игри – и си ми остана интересно. Когато мога - а напоследък не мога, - ходя да плувам.

А как „изгради“ това атлетично тяло? То ми е от слабеене. Да! Сутрин нали правим екзерсиз и лицеви опори, и коремни преси.

Откъде имаш толкова енергия? От нередовно хранене, предполагам. Сутрин, вечер и по средата - нищо. Няма време. Енергията е до концентрация, воля и желание да свършиш нещо. И преодоляване. Постоянно да си на ръба. Животът е достатъчно кратък, за да си почиваме.

Как усещаш къде да спреш? Като започне много да боли и да не мога повече. Тогава някъде. Aма и това е измислено, защото човешкото тяло може много повече, отколкото може да търпи и да си представи тая машина, дето е в главата.

Не се ли притесняваш, че на 40-50 няма да можеш да използваш такъв капацитет на тялото си? Мога и да не стана. Защо да ставам? Случва се всичко. Човешкият живот е като да кажеш “раз”, както се казва в „Хамлет“, и си е свързан и със смъртта, и с болката. Надявам се да не се стига дотам – да ходя с два бастуна. Но никой не знае. Трябва ли затова пък да се пазя?

А родителите ти дойдоха ли на премиерата? И какво казаха за разсъблечената ти поява? Дойдоха. Казаха “добре”. Хареса им. Не коментираха. И да се възмущават, нека! Тяхна работа. И толкова. Няма мама, няма татко. Те са си зрители.

Защо се казваш Леонид? Майка ми била тайно влюбена в Брежнев. Вадила портрета и... не, шегувам се! Общо взето, намерила стария именник. И понеже баба ми е рускиня наполовина, наполовина украинка. Роднини!

И ти приличаш на руснак! Смесван съм. Аз например алкохол не пия. Не ми е вкусен. А и знам, че ако нещо ми хареса, си прекалявам. Не мога да кажа, че съм и тракиец чист. Според едно изследване на 90% от българите гените им били чисто тракийски. Поздравявам всички тракийци! Ако си проследят произхода до трето поколение назад, може да видят тотално мазало.

А какво общо имаш с японския? Учих в Търново приложна лингвистика – японски и английски за триезичен преводач. Интересна специалност. Родителите ми са филолози – майка ми с немски, баща ми с руски, но ме записаха в театрална студиа в Плевен като малък и там играх 7 години. После, като ме приеха лингвистика, аз и там намерих театрална студиа. И след година кандидатствах в НАТФИЗ.

Имаш ли си гадже? Няма да коментирам. Няма време за такива работи.

А любов, а секс кога?... Уффф.

Как ще разбереш какво изпитва героят ти Хамлет? По моя си начин. Те затова може би Хамлет го играят по-възрастни, с житейски опит. Не знам. Чувството може да се получи и отдругаде. Въображението може да се възбужда и не през личния опит, а през книги, филми, разкази. Затова гледам да се запознавам с повече.

Ти друго освен театър работил ли си? Като студент бях хамалин в Студентски град известно време. Леко ми се подиграваха другите момчета и гледах да върша двойно повече работа, за да им покажа. Сценичен (работник) бях също в НАТФИЗ за уплах на разни колеги.

И Ал Пачино е бил сценичен работник. Не го харесвам като актьор. Прекалено е самовлюбен и го показва много. Напоследък ми харесват Алън Рикман и Дейвид Кюлис. И двамата играят в „Хари Потър“, Рикман – Снейп, Кюлис - върколака, чичото на Хари.

До „Дон Жуан“ ли си по-близък или до „Хамлет“? Защото и Дон Жуан си играл. Да, в „Завещанието на целомъдрения женкар“. По-интересно ми е това, което мисли Хамлет. Интересни са и двамата, но това са ми роли. Аз съм друг.
Изглеждаш като човек, с когото има диалог и може да се партнира. Когато е за работа – да. Но в личния си живот, може би и защото съм бил едно дете, искам да имам лично пространство и си държа на него. То е желание за свобода обаче може да бъде и егоизъм. И комплекси има може би, като при всеки. Имам си черти, които самият трудно си ги търпя Като ме яхнат бесовете, се държа много лошо.

Сам ли живееш? Живея с кучето Рейчъл и котарака Изидор. Рейчъл попадна при мен от фейсбук. Бяха публикували, че си търси дом и никой от 300 човека, коментиращи колко е сладко, не го взе. Взех го аз. Много е хубаво, много добро. Възрастно, мъжко, кастрирано, леко плешиво на дупето. Безподобно. Като събирано от различни кучета. А Изидор го намерих на ул. „Иван Асен“. Д-р Иванов го спаси да не умре. Много съм му благодарен. И естествено, аз, имайки алергия към котки, го приютих. Сега просто не го пускам в стаята, в която спя. Но ще се разделим, защото не му обръщам достатъчно внимание и се е  превърнал в топка от много ядене и вчера ме одра.