Това е същата Мария, която три години подред беше дизайнер на дрехите за участието на Мис България на конкурса Мис Свят и Мис Вселена. През 1998г. стана бизнес дама на годината, дизайнер на годината през 1999г. И две поредни години печели плакет на Форум българска мода за изключителен принос към родната мода.

Тя е носител на наградата Златната арка на Европа-2000, връчена й в Париж в обкръжението на цвета на Европа за "качествени услуги и човешки отношения". Само да отбележа, че наградата се учредява от американска агенция, която следи европейския пазар на стоки и услуги. През 2000г. печели Платинена звезда в Женева за развитие на малкия и среден бизнес - тази награда също се присъжда от чуждестранно жури. През 2001г. печели първа награда в конкурса “Произведено в България”.

Името на Мария Инджова нашумя преди година във връзка с атентат срещу нея в курорта Слънчев бряг, където тя е собственичка на хотел. Какво да се прави - на бизнес, като на бизнес, жените са равни с мъжете пред всичките блага на демокрацията.
Мария Инджова има и хотел в Ахтопол, където пристигнах по една случайност на рождения си ден.

Не знам как беше изкопчила тази подробност от колегите ми, но вечерта в хотела й ме чакаше торта, прекрасна стая с балони и цветя и подарък лично от нея - великолепен панталон, естествено с марката Франц Мари. Държа да кажа, че се познавахме бегло. Сега обаче се радвам, че я познавам и че успях да запиша историята й. Защото тя е необикновена. Мария е постигнала сама всичко в живота си, тръгвайки от нула.

Разказва Мария:

Арда и кибрит

Първите ми спомени - малко момиченце с дълги коси и големи плитки, черни. Майка много се грижеше за мен - винаги бях идеално облечена, изрядно чиста, много голяма калпазанка. Била съм бебе, когато родителите ми отиват в Бургас. Живели сме в една стая - с един одър, един бюфет и една маса. Майка готвеше вън на двора, на котлон. Този одър беше един стар красив сандък, от който майка вечер изваждаше постелките за нея и за татко и моята възглавничка. Аз спях в сандъка - нямаше място. Този спомен съм го разказвала на децата си, за да им внуша, че всичко на този свят трябва да се цени. Те искат много повече от това, което биха могли да получат на своята възраст. Опитвам се да им кажа, че трябва да го постигат, да воюват за него.

Живеехме в центъра на Бургас, там имаше една сладкарница "Пчела". Татко пушеше "Арда" и ми даваше 25 стотинки с думите: "Иди да купиш Арда и кибрит". Аз тръгвах с едни много големи налъми и през целия път си повтарях: цигари арда и кибрит. И си спомнях какво удивление предизвикваха тези думи, изречени от малко момиченце.
Така започна моят съзнателен живот, определен от обстоятелства, независими от мен. Във времето се случиха много неща и реших - и донякъде мисля, че успях - да не подложа своите деца на обстоятелства, които да ги унижават. Обстоятелства, които да не им дават възможност за развитие. Реших да им дам възможност да развият способностите си.

Баща ми

Татко го няма 14 години вече, но опърничавият му характер живее в мен. Приличам на него по това, че навия ли си нещо на пръста, правя го. Каквото и да ми струва.
Дядо ми е бил емигрант военнопленник във Франция и когато се връща, започват да му викат Франца. Така казвали и на татко. Оттам идва името на фирмата ми. Два месеца преди татко да почине, той ми посочи това парче земя в Ахтопол, където му се искаше да остарее. Земята, която по-късно купих и направих хотела. Хотелът е в негова памет и се казва Франц.

ВИТИЗ - моята мечта

Детската ми мечта беше да бъда актриса. Кандидатствах във ВИТИЗ, на 4 кръг ме скъсаха - с моята биография, произхождаща от работническо семейство, някъде там, от дълбоката провинция.
Бях взела само няколко урока по художествено слово. Но вече имах роли в театъра.
В Профсъюзния дом в Бургас имаше Сатиричен театър, който беше много силен, така, както навремето Бургаският театър беше гнездо на таланти. Тогава играех в този театър, режисьор на няколко от постановките беше Юлия Огнянова. С този театър обиколих целия Съветски съюз. Бях само на 18 години.Играех жена, която се развежда, защото мъжът й имаше любовница. Аз бях по-красивата и това беше умишлено избрано - такъв беше социалистическият морал. Всички плачеха с мене и свиркаха на любовницата.

Години на безгрижие

След като не ме приеха, според закона трябваше да работя 8 месеца в такъв театър, за да ползвам предимство при кандидатстване. Аз тръгнах да кандидатствам - приеха ме в Смолянския театър. Не знам защо не отидох, но нещо тъжно ми се стори там - няма море, далече от къщи…
Малко по-късно се разделих с мечтата за театъра. Бях в Пловдив на турне като конферанс на една програма, която обикаляше България. В Казанлък представлението се провали и трябваше да се приберем по-рано, нямаше ток. Седнахме с колегите да вечеряме.
Така се запознах с първия ми съпруг. Бях сигурна, че това е предопределено - това е някаква особена енергия, някакъв ток. Той беше много красив мъж. Влюбихме се и много скоро аз получих предложение за женитба. Бях на 20-21 години. Трябваше да взема решение - или да се омъжа, или да стана актриса. Аз взех решението с абсолютна яснота. Омъжих се.

Дамаск

И попаднах в ...Дамаск. Защото първият ми мъж беше сириец от богато семейство в Дамаск, представител на автомобилни фирми от Мюнхен, тогава Западна Германия. Да знаеш какъв дворец имаше семейството му в Дамаск, в който майка му, вдовица, беше като царица. Тя командваше не само прислугата, а и една огромна фамилия. Но техните обичаи са много различни от нашите, там има особена йерархия и почит към по-възрастните, към жените.
Ако някой тогава ме беше попитал къде предпочитам да живея - в Мюнхен или Дамаск, щях да отговоря Дамаск. Невероятна красота открих в този град.

Европа

И като цвете в бутониерата на моя мъж аз пътувах с него по света, на 23 - 24 г. вече бях обиколила цяла Европа. На всеки прием трябваше да бъда с различен тоалет, различно бижу. Невъзможно беше да ги повторя - това беше имиджът на фамилията. Не съжалявам за тези години. Защото това, което видях и там, и в Европа по улиците на големите градове и на коктейлите, промени вкусовете ми, разбиранията ми. Едно е да видиш нещата отвътре, друго е да ги гледаш в списание. Заради този опит сега съм това, което съм.

Жената в арабския свят

Открих техните нрави, техния морал, съвсем различни от това, което пишеха медиите. Не е вярно, че там има терор над жената, че тя е лишена от свобода - тя там е богиня, но трябва да спазва моралните им норми. Почит, уважение, маниер, присъствие, поведение - това са неща, с които те са закърмени. Една жестока дисциплина на всяко ниво, нещо, което българинът и до ден днешен отказва да приеме. Жената там е отличителният знак за стойността на мъжа.

Земя за гробове

Един ден обаче, когато се връщахме от Мюнхен през България в Дамаск, той ми каза: Сега, когато се върнем в Дамаск, трябва да купим земя. За какво, попитах? Ние имаме достатъчно. Говорехме на арабски, аз го усвоих перфектно. Той каза: Земя за гробове. В този момент сърцето ми се преобърна. Отдалечихме се на Космос разстояние един от друг. Не можех да си представя, че някога ще прекарам живота си не в България, че няма да мога да я виждам. Имах паспорт за цял свят. Можех да се разведа и да си остана с паспорта, можех много неща да направя. Но аз просто отидох в полицията, върнах си паспорта и си останах в България.

Краят на приказката

Той не ми даваше развод. Но така или иначе, аз бях взела решение. Шестте месеца, в които чаках развода, бях щастлива, че съм в България. Аз съм много патриот, ако това е думата. Защото патриотизмът е вързан с поколенията, с рода, с бъдещето. Бяхме заедно седем години. Не е малко. Седем години разкош, на пиедестал. Каквото исках, го получавах.

Не се разделихме с омраза. Когато излязохме от съда, седнахме на една пейка и двамата плакахме. Той ми каза: оставям ти всичко, аз си тръгвам от тук с една торбичка и запомни - ти винаги ще си останеш първата ми жена. Така е при арабите - те могат да имат четири жени, но винаги първата е най-важната в живота им.

Два месеца след като се разведохме, той дойде с майка си - невероятно красива и властна арабка, и с най-малката си сестра и то направо вкъщи - тогава нямаше телефони. Той ми каза: ела навън. Навън беше паркиран мерцедесът - подарък от него. Излязохме - до мерцедеса имаше едно масленозелено БМВ. Масленозеленият цвят е един от любимите ми. Той ми каза: аз искам да се оженя за теб и това е моят сватбен подарък. Не знаех как да постъпя. Не исках да го наранявам втори път този човек. Опитвах се да му обясня, че както за него е абсурдно да живее в България - той беше единствен син, баща му починал и той носеше отговорността за цялата фамилия, така и за мен беше абсурдно да живея в Сирия. Беше невъзможно да живеем заедно. Така приключи приказката.

Любовта на живота ми

След това се появи Тодор в моя живот, той беше механик на кораб, пътуваше. Познавахме се преди това.
Той беше ерген, аз разведена с арабин. По онова време все едно си прокажен. И не стига, че всички те отхвърлят и злословят, а ти да вземеш да се върнеш напук на всички точно тука.

Изпратих го на рейс - шест месеца, и той ми каза: Като се върна, ако все още ме чакаш, ще се оженим. И така направихме. Възхитих му се от смелостта, от дързостта да застане против целия свят заради мен. Само като си спомня коментарите заради мерцедеса - в Бургас имаше още един, на съпругата на Йордан Цонев, но много по-стар модел.

И така, Тодор в моя живот, бащата на моите деца.

Родих Явор година и половина след сватбата. Бях на 30. Всички книги, които изчетох за бебетата и ражданията, се сринаха, когато видях това малко невероятно същество на леглото до мене. Събуждах се нощем и се чудех откъде се е взело това чудо, толкова невероятно ми се струваше. Явор носи буквата на свекърва ми, макар че тя не ме искаше. Веднъж ми каза: "Мария, толкова си хубава, ще си намериш някой друг…" Аз й отговорих: права си, но дали той ще си намери такава като мен. Сега свекърва ми казва: "Искам ти да затвориш очите ми, когато умра."

Мама

Най-интересната жена в моя живот е майка ми. Една много волева жена от народа, много истинска. Винаги много здраво е държала нещата в ръцете си. Много работи, невероятно много, да ми е жива и здрава. Аз пред нея се чувствам като оная малка хлапачка, на която тя може да дръпне ушите и да се скара.
Тя ме пази, тя ме щади, знае, че ако тя не поеме нещата, аз ще ги поема и затова се товари с работа. Макар че съм дъщеря на баща си. Аз нося неговия характер. Но ако не беше майка ми, нямаше да имам реална възможност да изявя това, което нося в себе си. Тя е била само на 16 години, когато ме е родила.

Най-невероятната личност - Кастро

Майка ми е най-невероятната жена, която познавам, но ако ме питаш за най-невероятния мъж - не се колебая: Фидел Кастро. Той носи един невероятен заряд в себе си. Има личност и личности. Има личности, които са просто звезди. Тази енергия, това излъчване, са неповторими. Той говори часове, без да чете. Речта му беше прекъсвана през петнайсет минути от бурни аплаузи от латиноамериканките. Ако в този момент беше обявил революция, щяха да тръгнат след него. (Била е в Куба на Световен конгрес на жените.)

Първата фирма

Явор беше на три месеца, когато баща му замина на рейс, беше на близо годинка, когато се върна, порадва му се и пак замина. Това беше през 1990, когато масово се правеха малки частни фирми. Изчетох сума вестници и закони, премислих много и пуснах радиограма до кораба, до Тодор Инджов: "Взех решение да създам фирма. Не искам съгласие, просто те уведомявам." Получих обратно писмо: "Моля те, не пиши такива неща, капитанът беше страшно озадачен."
Бях сама с Явор, когато регистрирах фирмата Франц Мари. Започнах с курсове за изучаване на английски, френски, немски и гръцки.

Направих в един апартамент зала за обучение и наех преподаватели на хонорар. Отидох в предприятие "Възход" - всъщност в един битов комбинат в квартал "Меден рудник", където живеех, и казвам на директора: Добър ден, искам да наема вашето фоайе. Той ме гледа в недоумение. Не съм сигурна, че не ме помисли за луда. Той попита: Сериозно ли говорите? Да, казвам, сериозно. Поиска ми двеста лева наем. Поисках и си едно бюро под наем. И започнах - през три часа ходех да кърмя сина си (кърмих го година и три месеца). А в останалото време разлепвах обяви, написани с флумастер, по спирките и блоковете. Но се записаха много хора. И фирмата тръгна с успех.

Рискът

По това време "Пирин турист" фалира. Нишата беше свободна и аз започнах да организирам екскурзии до Истанбул, първа в Бургас. Тъкмо екскурзиите вървяха с пълна пара и разбрах, че съм бременна. Вече имах офис в центъра на града с един работник - жената, която ми продаваше арда и кибрит като дете. В главата ми се въртяха други идеи. По онова време цял Бургас, пък и България бяха залети с турски стоки. А аз отидох до Арда - Русе и Дружба - Варна, купих стока и заредих едни щендери - само с българска конфекция.

Първият ми магазин 12 кв. след години стана моден център на два етажа - почти цялото ишлеме за чужбина - великолепни палта и дрехи. Роди се Мария-Магдалена - януари 1992. Минаха пет-шест месеца. Кърмех я между пътуванията и тя започна да се отбива. Ако не беше майка... Постепенно магазините ставаха два, три, пет, десет...

Мария-Магдалена беше на годинка и два месеца, когато на пазара имаше 11 фирми, които пътуваха до Истанбул. Една от тях пътуваше с четири автобуса. Аз пуснах обява, че фирма Франц Мари възстановява пътуванията. Схемата беше такава - трябва да представиш в турското консулство в четвъртък следобед 40 паспорта и да платиш визите, в петък в 14 часа ги вземаш и в 4 пътуваш. Отивам в сряда следобед в офиса и гледам момичетата с наведени глави. Какво е положението, момичета? Имаме четири записвания. А в 10 часа трябва да представя паспортите.

Платила съм освен обявата и автобуса - при това не такъв, с какъвто другите пътуват, а с телевизор, климатик, тоалетна, барче и т.н. - Неоплан, на двойна цена. Аз нямам никакво съмнение, че утре ще представя 40 паспорта, каквото и да става. Тогава магазините на Франц Мари бяха 14 на брой. Казвам на момичетата: съберете всички фактури и извадете адресите и телефоните на клиентите. Те събират, аз се обаждам: "Добър вечер, г-жа Георгиева, като редовен клиент на Франц Мари печелите безплатна екскурзия до Истанбул. Ако имате червен паспорт, до О часа тази вечер трябва да го донесете ..."

На другия ден отидохме и подадохме документите, в петък в четири часа тръгнахме. Какво нещо е да покажеш на другите класа! Следващата седмица всички бяха с телевизори и климатик. Само че следващата седмица ние пътувахме с три автобуса.

Така че не е достатъчно само да поемеш риск и да направиш фирма. Трябва да умееш да мислиш напред. Понякога да си готов да поемеш загуби и да ги превърнеш в инвестиция.

Собствена фабрика, собствена марка

Реших да почна производство от 1994 г. Не мога да шия на машина, но знам какво мога да продам, знам какво искам накрая. Започнах да шия плисирани поли - нямаш представа колко е трудно. Години по-късно шивачките ми казаха, че са били шашнати, когато първата поръчка е била плисирани поли. Но се продадоха. Сега в България няма някой, който да прави по-хубави плисирани поли от Франц Мари. След което първо бяхме под наем, после си купихме собствена база - голямо облекчение, голяма сигурност.

Не искам да си мисля, че някога мога да застана пред хората и да им кажа: Благодаря ви за всичко, но отсега нататък сте свободни.
Имам моделиери и те са свободни да правят каквото им хрумне, но аз го одобрявам до последния детайл. Ние искаме нашите клиенти да са елегантни - дори и жените в 54 номер. А много българки носят този номер.

Тодор

Господ ми е дал невероятен мъж. Той е много търпелив, което на мен ми е нужно много явно.
Той казва така: "Искам ти да бъдеш звезда". При него няма комплекси. Той оценява, че аз много работя. Никога не ми пречи. Абсолютно никога. Винаги ме е подкрепял. Въпреки отрицанието на другите. Никога не ме е упреквал. Не мога да си представя дори, че той ще каже: Можеше да се прибереш и по-рано.

Успехът

Не се измерва в пари за мен. Най-големият успех е да запазиш любовта на хората, които обичаш. Да запазиш свободата си и името си.

Франц Мари

Човек не трябва никога да си загърбва детската мечта. Сега това, което правя, ми напомня театъра - дрехите са част от играта, която всички играем. Модата е вид спектакъл и то не само когато е на сцената, а и на улицата. Вярвам във Франц Мари, защото цял живот съм градила това име.

Хубава жена

Българката наистина е хубава жена. Но няма самочувствие, израства със съзнанието, че животът не е даден за удоволствия. Със съзнанието, че тя рано или късно ще стане жертва на семейството, на децата си. Ако нямаш отвътре свободата да се наслаждаваш на живота, нищо не може да те промени. Ако животът не е обвит в този много тънък воал на щастие, на положителност, на емоция, какъв е смисълът?
А българинът като правило не е склонен да даде на жена си даром свободата. Ето това трябва да се промени. Вината според мен е в мъжа. Мъжете са свикнали да малтретират - и в социален, и в психологически план.

Цената на успеха

Искам някога във вековете историята на Франц Мари да започва така: в края на ХХ век наша сродничка е поставила основата на тази корпорация...

Явор и Мария-Магдалена

Не обичам да наставлявам децата си, но когато го правя, то е защото искам да ги предпазя от болка и предателство. Живеем в условия на предателство. Аз съм си създала една невероятна броня, но как да помогна на децата си да си изработят защита?