Фотография Калин Руйчев

Още от първия разговор обаче разбрах, че имам работа с интересна, задълбочена и много стойностна жена, с която не си струва да си говорим само за пазаруване на дрехи и обувки, за избор на бижута и аксесоари. Маша Илиева има много повече да сподели с читателките на EVA. За да не изхабя обаче и първоначалния замисъл, ще ви кажа, че във всекидневието стилът на примата на националния балет е силно повлиян от професията й. Като изключим това, че Маша носи по-често панталони вместо рокли и поли. С перфектната си фигура изглежда като момиченце, особено когато е с дънки и някакво бюстие.

Любимият й цвят е червеното, илюстрира го с червен гащеризон, който си купила като на шега в Гърция.

Като повечето жени обожава парфюмите, поддържа непрекъснато поне 6-7 на тоалетната си масичка. Последният й много любим е Коко мадмоазел на Шанел. Ходи почти без грим, има желание да си променя прическата, но балетът предявява своите строги изисквания към тези, които са му се врекли. Затова за мен поне е много важно да зная какви са жертвите, които Маша Илиева е принесла пред олтара на своето голямо изкуство.

Маша, ти непрекъснато изтъкваш,че има разлика между балерина и танцьорка.

Напоследък все повече когато стане дума за балет, се говори за различните камерни формации, дори за момичетата, които танцуват по баровете. Скоро гледах една анкета по телевизията, в която собственикът на замъка Хранков обясни как много обичал балета. Балета на японския, балета в Шаратон... Стана ми много обидно. Значи и този човек с високи претенции не е и помирисвал балет. Също като шофьора на някое такси, който като попита какво работя и му кажа - в операта, започва: ама какво правите там, пеете ли. Пък като обясня, че съм балерина, се изненадва съвсем искрено: ама там и такива работи ли има! Не мога да се сърдя на никого, когато не подозира, че има и такова изкуство, но ми е обидно. Напоследък думата балет се идентифицира с балета на Слави. Дори един лекар наскоро като разбра, че работя като балерина, полюбопитства: "Да не сте от балета на Слави?" Лекар!

Ти как стигна до балета?

Ами като бях малка, не ядях и все бях дребничка и слаба. Майка ми, която е рускиня и има някак си вродено отношение към балета, реши да ме прави балерина. Минах през гимнастиката, но в крайна сметка ме заведе и ме записа в балетното училище. Прецениха, че имам данни - 100% - и така започнах. От друга страна съм голям инат - веднъж счупих с глава стъклото на вратата на хола, където ме заключиха за наказание, на детска градина ме носеха - мама за ръцете, татко за краката, аз рева, накрая се отказаха и ме оставиха при баба. Сигурно и този инат има своята роля за това, което съм направила в професията си.

Когато бях в пети клас, в балетното училище дойдоха да избират перспективни деца, за да продължат обучението си в Лениград по една културна спогодба. Попаднах сред трите избрани момичета и заминах. Макар че там живеят родителите и роднините на мама, аз си живеех в общежитието на балетното училище и трябваше да се оправям сама. Отначало бях скромно и възпитано дете, после нахитрях и започнах да се скатавам. Въпреки това бях отличничка. Израз на бунта ми срещу порядките беше подстригването на косата точно в навечерието на завършването. Всичко беше прекрасно, но когато на заключителния концерт на школата Ваганов трябваше да танцувам, се оказа, че по никакъв начин косата ми не може да бъде прибрана по класическия начин в кокче на тила. Изнервена, фризьорката ми я залепи с лепило.

Сега вече може да се явявам на сцената и с къса коса - има много добри гелове и разни там прилепващи средства, имам си и изкуствен кок. Но дори и когато, твърдо решена да се подстрижа много късо, отивам на фризьор, той ме познава и много добре схваща за какво става въпрос. Затова и не уважава искането ми.

Какво друго не можеш да си позволиш заради балета?

Да ям колкото поискам.

Още?

Като бях сега в Испания с "Баядерка", не трябваше да ходя на плаж. И цял живот не съм могла да се излагам на слънце с горнището на банския, за да не личат разлики, особено презрамки - по никакъв начин не могат да се прикрият на сцената. Още: не мога да си почивам задълго, да лежа, когато съм болна. Танцувала съм с много висока температура. По времето на едно турне в Египет успях да хвана някаква амеба, която ми разби стомаха. Умирах от болки, за два дни се стопих. Но въпреки това можеше ли да не се появя в ролята си? Завърташ се и не знаеш на кой свят си. Болки, травми, замразяват се мускули, крака и танцуваш. Също като при спортистите - трябва да участваш и да завършиш мача. Готвил си се за състезание една година и няма да участваш, защото си вдигнал температура ли? Сегашното поколение или още не са се научили или са много по-различни - пръстчето да ги заболи и умират, и не могат, и са тревожни, и е чудо. Може би защото няма голяма конкуренция, се чувстват спокойни.

Раждането на дете означава ли край на кариерата за една балерина?

Дълго време се е смятало, че след раждане балерините не могат да се възстановят напълно и да се върнат на сцената. Дори в царските трупи като се ожени една балерина, спира да танцува. Впоследствие се доказа, че не е така. Много момичета имат и по две деца, но продължават да участват. Проблемът е, че едно раждане те вади от релсите минимум за една година - спираш на третия месец от бременността, връщаш се като навърши бебето три месеца. Нашите момичета са толкова тънички и стегнати, че веднага след раждането въобще не им личи, че са били бременни. Обаче след раждането колкото и да е гъвкава една жена, започва да боли кръстът.

Ти самата мислила ли си за дете?

Да, наскоро забременях, но с целия си акъл продължих да танцувам. Лежах за задържане, но изгубих бебето...

Кога една балерина стига предела на възможностите си?

Ако съдя по себе си, след 33-35 години започва да се усеща едно все по-трудно връщане във форма. И едно нежелание. Ако спреш за един месец поради заболяване или травма, което не ми се е случвало, после е много трудно. А това да изляза за един месец в отпуска е равносилно на професионално самоубийство.

Ти колко време най-дълго си почивала?

Миналата година след турнето в Испания спрях за 15 дни. Чувствах се като марсианец.

Кога ще спреш?

О, веднага, ако мога. Но за да прекратя активността си, трябва да има причина. Не може просто така да кажа спирам и край. И сигурно на всеки му е познато чувството, че може още малко, още малко, че има още какво да каже и да покаже. Трябва да има и някакъв пенсионен закон, който да ти каже стоп, дотук. А дали ще спреш или ще продължиш да попиташ тялото си.

Не се ли чувстваш некомфортно в сравнение с младите, които непрекъснато попълват балета?

За съжаление младите и талантливите заминават в чужбина много бързо. Така че не настръхвам чак толкова от конкуренцията. Но никога не съм искала да преча на младите. Миналата година например сама отказах да танцувам в "Лешникотрошачката", по вътрешно убеждение. Представяш ли си как аз, на почти 40 години, играя там малката Маша, с кукличка излизах! Дълги години бях в тази роля по простата причина, че нямаше много спектакли в репертоара, трябваше нещо да играя. Но отстъпих, защото тези роли трябва да се дават на млади момичета, да им се помага да се развиват по този начин. Колежката, която я пое, се справя много добре. Но замина и тя.

Търсят ли се хора като теб в чужбина?

Да, много. Никой от колегите, които заминаха, не е останал без работа. Зависи от шанса дали ще е школичка или нещо по-голямо... В чужбина се оценява и дипломата ти, и потенциалът ти. Но аз някак си не можах, не можах... Имах възможности, но капризничех - тук не ми харесва, там не знам си какво. А много от колегите се уредиха още на времето в Източна Германия - някакви селски театърчета, трупички, но после много лесно се озоваха в пределите на бившата Западна Германия и си оправиха живота. Не зная някой там да е останал без работа.

Маша, разкажи ми за брака си с Ясен Вълчанов!

О, той беше в Ленинград, когато аз отидох там. По-голям от мен, батко. Батковците ни поеха тогава, защото ние бяхме като зайци уплашени, решеха ни, оправяха ни леглата, грижеха се за нас. Все пак бяхме единайсетгодишни, най-малки, абсолютни блейки. Ясен се шегуваше тогава: "Ти ще ми станеш жена." По-късно наистина му станах.

Като завърших и се върнах в България, веднага започнах работа в балета на националната опера, където вече работеше и Ясен. Бяхме една компания, все приятели. Докато една година точно преди международния балетен конкурс във Варна той ми каза: "Знаеш ли, много добре се развиваш като балерина. Искам да ти помогна. Искаш ли да ти партнирам на конкурса във Варна?" Тогава да имаш партньор беше огромен шанс, камо ли да се уредиш със самия Ясен Вълчанов! Той вече беше медалист от този конкурс, не смяташе да се явява, но явно беше решил да поработим заедно. И аз се зарадвах. Но така и не можахме да танцуваме заедно, защото на него му излезе много изгодно турне по същото време в Германия. Замина задълго, за няколко месеца. Като се върна, започнахме да излизаме заедно. След това се оженихме. И тогава се оказа, че трябва да са много отделни професионалните и домашните отношения. Ясен започна да мисли, че ще го закопая, да се сърди, да излиза. Натрупа се и отношението на родителите му към мен, те бяха против брака ни по начало. След четири години се разделихме. Най-гадното беше обаче, когато той стана директор. Започна да не ми дава да играя, три години защо трябваше да ме убива не зная. А когато се разделяхме, той каза: "Сигурно си мислиш, че сега вече няма да ти помагам в балета. Не е вярно." Но стана обратното - не искаше да играе с мен, правеше фасони, натякваше ми, че има и по-добри. Останах с чувството, че иска да покаже как, след като съм му била жена, по никакъв начин няма да ме толерира. Бях принудена да си търся работа като преподавател в балетното училище. После дойде друг директор и тръгнаха турнета в Германия, в които той ме включи.

След раздялата с Ясен бях в страхотен стрес. Напълнях, не можех да отслабна. Имах хормонални проблеми. Не зная как си опазих психиката.

Сега Ясен и Диляна (Никифорова) пак са срещу мен. Правят подписки срещу снимките ми в Плейбой, с които съм била омърсила балета. Твърдят, че като директор си гледам само собствените интереси. Ясен се изказвал в пресата, че съм нереализирала се балерина и затова съм си правела пиар. Аз се чудя какво повече от това мога да се реализирам като професионалистка.

А ти как склони да се снимаш гола в Плейбой?

Обади ми се Мартин Захариев и поиска среща с мен. Каза ми, че досега не е имало балерина на корицата. Даде ми едно списание, което като го разгледах, се ужасих. Но ми обясни, че моите снимки няма да са толкова откровено еротични, че иска да използва за тях фоайето на операта. Аз отидох при Христина (Морфова) да я питам какво мисли за това, мнението ми бе, че това би било добра реклама за операта. Тя обаче отвърна, че хората не са дораснали и нещо подобно. Затова, когато Мартин ми се обади отново, аз казах "не", тъй като директорката не е съгласна с тези снимки. Той обаче ме попита каква ми е тя, та да решава. Увери ме, че няма нужда от притеснения за качеството на снимките и ми предложи да се видя с фотографа. Васил Къркеланов ми се обади на другия ден. Дълго си говорихме, аз се опитвах да го разубедя с аргумента, че и без това хората смятат балерините за леки жени, защо пък трябва да им даваме храна със снимки в Плейбой. А той ме успокои, че не е така, че крайният резултат от сесията няма да повлияе в този смисъл върху общественото мнение. Бях много раздвоена, жестоко се терзах и накрая си казах защо не, в края на краищата много хора ще отворят това списание, ще прочетат интервюто, което няма да е безнравствено, ще се поинтересуват какво става, ще дойдат в операта да види коя е тази жена, какъв е този балет. И ще разберат, че балет има не само в баровете...И балет ще се престане да се идентифицира само с балета на Слави.

Във Варна преди години видях един от големите руски балетисти, с когото се познаваме от школата Ваганов - Малахов. С известно неудобство му казах, че съм видяла негови голи снимки в едно списание. А той: "А, да. Имам много такива. Правихме ги в Япония." Не разбрах дали специално са ходили в Япония, за да снимат тези актови фотографии, на които той, още едно момче и едно момиче изглеждат изключително. В едни такива балетни пози. И никой не намира това за безвкусно, за пошло или срамно.

Има ли приятелство в балета?

Вече не зная. При нас важи това, което е характерно за българина изобщо - завист, склонност към омаловажаване на успехите на другите, сметки. Аз съм свидетелка на това как едно дългогодишно приятелство в един момент се разваля заради професионални търкания. Винаги сме били много близо с една колежка - за разлика от мен тя е много прибрана. По турнета ходеше и събираше след мен, помагахме си, заедно почивахме. Като станах обаче директор, се разсърди, че не съм я взела на турне. Отначало не ми говори дълго време, после дойде и ми каза директно: как можа да не ме вземеш. А то нямаше на какво отгоре да я включа в турнето. Ако го бях направила, щях да съм уязвима заради нарушаването на принципа, другите щяха да реагират защо тя пътува. Стана ми ясно, че съм я загубила като приятелка или може би тя никога не е била.

Имам други много верни приятели, доста по-големи от мен, работят в телевизията. През 1990-91 като нямаше какво да се яде, те буквално си ме изхранваха. Отивах у тях, когато станеше време за вечеря, сядах и чаках. Няма покана, няма нищо. Аз не съм ящна, но като няма, нали знаеш как непрекъснато си гладен. Те са и хора, които ме ободряват, насърчават за всичко, имам нужда от тях.

Кажи как се храни една балерина.

Лошо. Не познавам някоя от колежките да се храни по някакви правила, да пази диета или да яде нещо специално и много качествено.

Аз сутрин пия едно голямо кафе, нищо не ям, защото след това отивам да играя и ще ми е тежко. Ако съм много ангажирана, забравям да обядвам. Ако нямам работа, ужасно огладнявам на обяд. Купувам си сандвич или някаква друга гнус. После вечер, ако съм сама, си купувам от готовите салати. Една неделя ми стана нещо, купих картофи и си сготвих гювеч. Ходя и на ресторант понякога.

Какво не бива да ядеш?

Не е до яденето. Не бива да пия алкохол. Пия с компания, но много по малко. Защото на другия ден ми е зле. Абсурд е да пия преди спектакъл. Когато работех в училище, много се пазех от децата. Обикновено ако някой черпеше, то беше на обяд и много ме беше страх да не лъхна на алкохол по време на заниманията с класа.

Разкажи сега за тоя клас от балетното училище, известен като класа на Маша Илиева.

Поех ги съвсем в началото, бяха още с пупички и бузи. Гледаха ме в очите и ми вярваха. После пораснаха, станаха едни пъпчиви тийнейджъри. Сутрин като трябваше да се видим в 7.30, усещах как ме мразеха. Не можеше да се говори вече с тях. Ти му правиш забележка, то не мърда. Тогава ги биех. После като пораснаха още, станаха едни госпожици, гримирани, важни. Но прекрасни. Случих с този клас. Много е престижно, но и много тежко да учиш децата, да им дадеш хляба в ръцете. Аз им дадох цялата си енергия, всичко, каквото мога, включително и знанието за моите грешки, за да не ги повтарят. Всичките заминаха зад граница, намериха си работа и се реализират много успешно. Идват си, обаждат ми се...

Какви планове имаш за бъдещето си на пенсионирана балерина?

Абе въртят ми се разни щуротии в главата, все още не искам да говоря за тях. Много от примите искат на всяка цена да останат в театъра като хореаграфи, като художествени ръководители. Това е много хубаво, защото ролите, които си изиграла, ги предаваш на по-младите, така има приемственост, запазва се традицията. Но у нас малко или много това е невъзможно. Имам си една мечта, няма да я казвам. Всъщност свързана е с менажирането на балета. Само трябва с мен да има някой, който да отговаря за финансовата част на нещата, тъй като мен там абсолютно ме няма.

Казвала си, че те е страх да не останеш сама.

Да, страх ме е. Скоро се разделих с приятеля си и се преместих в друго жилище, като му оставих за спомен един куп лебедчета, балеринки и плюшени играчки. Разсърдих се, когато един ден той ми каза: "Аман от този твой балет!" Това преля чашата. После си дадох сметка, че и с мен не е лесно да се живее. Мъжът до мен трябва да е изключително търпелив, за да ме издържа с този мой балет, който изисква наистина всеотдайност.