Къщата на Деляна Маринова, известна като Джуджи от „На кафе“, е същата като нея: открита, непретенциозна, весела и неподражаема.
Всеки, който прекрачи прага й, съзира примамливо искрящия през френските прозорци басейн и неволно протяга ръка за чаша с коктейл. А Деляна никога не отказва да направи коктейли за приятелите си и да отвори купона в Джуджи house, тази къща, която е хем планинска, в гънките на Витоша, хем има някак си морско излъчване.
По едно къщата не прилича на пищната и винаги екстравагантно облечена във всекидневието Деляна - не е обзаведена пищно, а комфортно и комфортът не е жертван заради претенции за супермодерен дизайн. Последната дума в обзавеждането е била на Джуджи. Още преди да купят тази къща в затворен комплекс, си е представяла как ще я обзаведе: като микс от модерни и африкански мебели, поръчани от Кейптаун, където Деляна е чест гост в имението на Лора Видинлиева. С позлатена венецианска мазилка върху някои стени, която стои ненатрапчиво, като старо злато. С камина в центъра на обединеното пространство на първия етаж и картини от известни български художници. Джуджи е смесила артистично не само мебелите, но и пластиките на Ставри Калинов с африкански статуетки, вази и декоративни картини, купувани от колоритни африкански пазари. Антикварна африканска масичка е разположена до класически комфортен диван. Тук Джуджи напоследък прекарва вечерите си, загърбила купоните и коктейлите до малките часове. При това със сценарий в ръка и с лаптоп, на който подрежда внимателно светските новини и клюките от интернет, които ще разкаже вкусно-вкусно на зрителите си, огласявайки новините със заразителния си смях.

Деляна не е човек, който се привързва към вещите, освен ако не са обувки с космически високи токове (категорично отказва да носи други и може би затова не познава пътеките по Витоша). Обича да пътешества, дори и ако сама трябва да кара цели 1500 км, за да види приятелката си Лора, този път в Стреза, на Лаго Маджоре.
С Лора Видинлиева я свързва и работа, и приятелство, и сватба. Деляна е била дясната ръка на покойния й съпруг Владимир Грашнов, уникален човек с голямо сърце. А той е бил причината за сватбата й, защото я запознал с мъжа й Косьо и дълго я увещавал да го вземе, затова е станал и кум на младата двойка. Оправна и с отлично познаване на няколко чужди езика, филоложката Деляна може да продаде дори хладилник на ескимос, без да мърда от Симеоново.
Но най-яркото качество на Джуджи е взривяващото й чувство за хумор. Тя може да разсмее дори статуетките на Ставри Калинов и да намери смешното във всяка ситуация. И с това светло и лежерно чувство за хумор тя е изграждала детайл по детайл къщата си. Ето, виждате златните кубинки до камината. Нейният мъж си ги купил отнякъде и заявил, че от днес нататък това са любимите му обувки. А Деляна безцеремонно казала: не, това е липсващият ми акцент до камината, ще ги поставя тук и не ги пипай повече. Както и станало. Чувството за хумор я напуска единствено в кухнята, където Деляна през лятото се стреми да не влиза и да не готви, защото си е поставила задачата да свали няколкото килограма, които телевизията и без това качва върху своите лица.
На втория етаж е спалнята на родителите, спалнята на 17-годишния й син, който свири в рок банда, и малък кабинет, направо кабинетче. В него Джуджи е разположила бюрце и колелце, което все се навива да кара за спорт, но вместо това величествено го окичва с чанти и колани, за които не е намерила място. Бижутата си обаче грижливо е подредила в изящни лакирани кутии. Отиват й едри бижута, ярки и артистични като самата нея, затова винаги в чужбина броди по чаровните пазари или бутиците с етнобижута.

Голямата изненада на втория етаж са струпаните книги на нощното й шкафче - езотерика, културология, теософски книги,  парапсихология. Изглежда, че подредената и прагматична на пръв поглед Джуджи обича да дълбае в неизвестното, да трупа познания и да прониква в тайните на битието. (А бях готова да се обзаложа, че на шкафчето й има любовни романи и хумористични разкази.)
Джуджанка, както галено я нарича дългогодишната й приятелка Гала, макар и на строга диета, все пак измъква отнякъде студено бяло вино и ни кани на терасата пред малкия басейн и още по-малкия, но равно окосен и с разкошни рози двор. Да изпратим софийското слънце и да се посмеем малко.