След последния двусериен телевизионен филм “Одисей”, който засне по сценарий на Френсис Форд Копола през 1997 г., Кончаловски се занимава повече с театрална режисура, с оперни постановки, дори с циркови спектакли. Режисьор от неговата класа може да си го позволи, имайки зад гърба си филми като “Сибириада”, “Любовниците на Мария”, “Влакът беглец”, “Танго и Кеш”, “Хомър и Еди”. Макар че за нито един от тях не му беше присъден Оскар, какъвто има брат му Никита Михалков за филма “Сибирският бръснар”.

Затова пък, ако имаше награда за най-добър любовник, то със сигурност щеше да бъде поне номиниран. Ако някой се съмнява, то в книгите му е казано всичко – с дати, имена, градове и държави. Кончаловски без помен от каквато и да било излишна скромност и свенливост разказва не само за успехите и провалите си в киното, но и за всички жени, с които е споделял леглото си. Сред тях са известни и красиви, не толкова известни и не толкова красиви актриси, балерини, като почти всяка е свързана по някакъв начин с атмосферата и работата върху някакъв филм.

И от всяка има по един незабравим епизод – заради снимките на Беата Тишкевич във филма “Дворянско гнездо” например Андрей взема скъпите фамилни бижута на майка си, потомката на дворянски род, внучката на передвижника Василий Суриков. Смята, че жена като красивата полякиня, в която е влюбен, но която по-късно става съпруга на Анджей Вайда, не може да се кичи с евтини дрънкулки. Но бижутата биват откраднати от хотелската му стая. Андрей трябва да обясни това на майка си, която го приема учудващо спокойно. Но той непрекъснато се чувства гузен и длъжен.

И когато в по-късна възраст се вижда с много пари, отива при Наталия Петровна, вече възрастна и болна, изсипва ги в скута й и казва, че не иска тя да се лишава от нищо. По-късно научава, че всичко до стотинка майка му е дала на сестра му. И го заболява.

Не зная защо ми се иска тъкмо с това да започне разговорът ни с Кончаловски в лоби бара на столичния хотел “Радисън”, където той, пиейки чай, дава интервюта на всички медии под строгия поглед на организаторите на София филм фест, отредили за всеки от колегите по 15 минути.

За пръв път сега, след като прочетох втората ви книга, разбрах, че имате сестра, досега съществувахте само двамата с брат ви Никита Михалков като потомци на Наталия Кончаловска и Сергей Михалков. Разкажете ми нещо повече за сестра си!

Тя е от предишен брак на мама, шест години е по-голяма от мен. Казва се Катя, вече е възрастна жена. Съпруга е на писателя Юлиян Семьонов, автора на “Седемнайсет мига от пролетта” и много още детективски романи. Цял живот е била домакиня.

Децата

Андрон Сергеевич, пребройте, моля ви, децата си. Аз нещо се обърках…

Седем, какво има за объркване!
Най-големият, Егор, е от брака ми с Наташа Аринбасарова, той навърши тази година 40. От французойката Вивиан имам дъщеря Александра, следват Даша, Наташа, Елена, Маша и най-малкият Пьотр, който е на 5 месеца.

Малко преди да замина в САЩ в началото на 80-те, имах краткотрайна връзка с една певица от ансамбъл “Дмитрий Покровски” – Ира Бразговка. Красива, рижа, със сивосини очи, белоруска от шведско-ирландски тип, приличаща на Лив Улман. Честно я предупредих, че не може да очаква продължителни отношения помежду ни. Скоро след това заминах и оттогава не я бях виждал почти 17 години, с изключение на няколко случайности.

И изведнъж през лятото на 1997 непознат глас бе оставил съобщение на телефонния ми секретар: “Андрей Сергеевич, вие навярно не знаете, но имате забележителна дъщеря и нейната майка изнемогва. Майката е Ира Бразговка.” Звъннах й, срещнахме се. Беше ми все едно дали Даша е моя дъщеря или не. Помислих си, че щом тази жена в продължение на 17 години не ми е позволила да разбера, че има дете от мен, вече не е важно чия е дъщерята.

Аз просто исках нещо да направя. За да може това дете, възпитано и то добре от тази жена, да получи нещичко от живота. Но когато видях за първи път Даша, веднага разбрах, че е моя кръв. Ето така неочаквано се оказа, че имам 17-годишна, пораснала, умна, обаятелна, красива дъщеря, прекрасно същество. Изпратих я да учи в Америка.

Защо избрахте най-малкото ви дете да се роди в Лондон?

Защото жена ми говори по-добре английски отколкото френски. (Юлия вмята през смях, че въпреки това по време на раждането крещяла на руски.) И във Великобритания медицината е на ниво.

Как вие се грижите за всичките си деца?

Ето, с Даша сте се запознали чак когато тя навършила 17 години.Как да се грижа, освен като им давам всичко, което им е нужно – най-вече добро образование. Не съм живял с всичките, може би щеше да е по-добре обратното. Но те винаги са знаели, че имат баща, който може да им помогне със съвет или с каквото и да било.

Колко пъти сте ги събирали всички заедно?

Мисля, че само веднъж. Иначе Даша идва често. Егор е зает със своя живот, има собствена рекламна агенция, но поне веднъж на месец се виждам с всяко от децата си. (Юлия казва, че всички деца на Андрей го обожават, не подлагат на съмнения и на критика решенията му и благодарение на това отношенията в семейството са изключително позитивни.)

Имайки толкова много деца, случвало ли се е да се усещате понякога ужасно самотен?

Не. Въобще никога не съм самотен. Самотен е човек, когато умира. Аз се боя от смъртта и не мисля да умирам. Имам всичките свои жени, винаги до мен е имало жена. Ако приятелка в някакъв момент е липсвала, имал съм други, дори и само за една нощ. (Юлия се намесва, че ако е за една нощ, то тогава не е никаква приятелка.)

Жените

Не само за една нощ, а за дълго Андрей е имал връзки с Лив Улман, Шърли Маклейн, която го описва без да споменава името му в книгата си “Танц в светлината”, с Гизела - съпругата на Пол Гети-внук, чиито деца Балтазар и Ана Кончаловски кръщава в източноправославна московска църква. Любовта му с Гизела трае, докато съпругът й е в кома след отвличане за откуп и изтезания, довели до отрязването на едното му ухо. Живее с Ким Харис три години. Люби Жулиет Бинош… За първи път се жени на 19 години за балерина от приятелско семейство. На сватбата Андрей се напива и от ревност, че булката му танцува с друг, я удря. Бракът им продължава около две години.

Андрей Кончаловски разказва как в самото начало на серията мъжки подвизи има приятел, който се бракосъчетава с няколко от бившите му любовници и съпруги. Първата – Жана Болотова – която Андрей сваля заради бас, един ден поставя ребром въпроса: ще се ожениш ли за мен или не?

И когато получава откровения му отрицателен отговор, го кани в неделя на сватбата си с художника Коля Двигубски. Много по-късно същият Коля се жени и за актрисата Наташа Коренева, екссъпругата на Кончаловски, от която той има дъщеря Елена. Още по-нататък Коля отново сключва брак с напусната от Андрон жена.

Ето философията на Кончаловски за нежния пол:

“Във всяка женска възраст има стафидка. Като момче не се интересувах в какво е облечено момичето, красиво ли е. С крайчето на окото поглеждаш – о, майчице, но все едно, тръгваш след нея.

В младостта ме привличаше именно външността. Една от моите жени, французойката Вивиан, беше очарователна. Освен всичко друго и умна. В този период ме вълнуваха жените от Запада. Харесваше ми да говорят френски, да ухаят на парфюм. Това страшно ме възбуждаше.

В годините на зрелост обръщах внимание на това, което жената говори. Защото много красавици е по-добре въобще да не си отварят устата. Случва се жена, ако не се движи и не отваря уста, да изглежда като богиня. Но само като започне да мърда и цялото й обаяние пропада. Затова женствеността е начинът, по който жената ходи, реагира, свива рамене. Да се научи това е много сложно, то е вроден дар. Но е важно да се помни, че женствеността е още и право на жените. Да разберат себе си, да намерят своите таланти и да развиват това, което могат да правят по-добре от другите – такъв е пътят към успеха.

Дали от възрастта или от това, че сега много обичам жена си, но сега гледам на жените не както по-рано – само да докопам телефона им. Тя може просто да ми харесва и мога да я гледам с наслаждение, без при това да мисля: “Добре би било да започна връзка с нея.”

…Моделите не представляват интерес за мен. Те са само движещ се механизъм за демонстрация на скроена по определен начин тъкан. А виж зад кулисите по време на преобличане те стават жени: карат се като маймуни, присмиват се, плачат. Най-важното у жената са емоциите.

Жената е изначално целомъдрена. За нея еротиката и любовта са много свързани. Колкото повече тя живее физически с един човек, толкова повече го обича, той й става близък, тя вече не го обича, но го жали, а жалостта е по-силна от любовта и секса.”

“Никога не може да се разбере какво има в женската глава, макар понякога да е видимо какво тя иска или не иска, от какво се страхува, от какво не. Никога не трябва да караш жената да прави каквото и да е противно на желанието й.”
“Сигурно имам склонност към фетишизъм.

Всеки мъж има свои любими места по женското тяло. Аз имах различни пристрастия към жените, но ръцете, пръстите, маниерът на движение, гъвкавостта, пластиката и пръстите на краката са ме вълнували винаги. Когато окончателно се побъркам, ще стана фетишист, събиращ дамски ръкавици. Те винаги ме впечатляват…”

Животът като такъв

В интервю по повод последния ви филм “Домът на глупците” вие твърдите, че светът ще бъде спасен не от красотата, а от страха от смъртта. Как вас самия ви движи този страх, какво правите, за да отложите неизбежния край?

Правя всичко възможно, за да съм здрав. Болен е лошо да се живее. Затова спортувам – бягам, правя гимнастика, играя тенис, занимавам се с йога, плувам. Съжалявам, че досега не се научих да карам ски. Преди сигурно 30 години отказах цигарите, чувствах се ужасно, бях започнал много млад да пуша.

От книгата ви останах с впечатление, че в младостта си сте водили хулигански живот. Как се справяхте с милицията?

Никога не съм бил хулиган. Аз бях послушен съветски човек.
Но вие описвате как сте влезли през витрината в ресторант, за да отведете оттам своята приятелка Нина! (Нина Кончаловски описва така: “Тя беше така свежа, така хубава, така чиста и така глупава, че в цялост това беше рядко хармонично единство!”)

Да, но не съм чупил стъклото, то просто беше отворено и аз влязох. С милицията не съм имал никакъв скандал с изключение на веднъж, когато Тарковски пиян налетя на бой, счупиха носа на един оператор. Иначе аз не съм побойник, Никита обичаше да се бие. Аз не умея.

Казахте, че нямате приятели, само съпруга и деца. А врагове имате ли?

Маса. Нас не ни обичат. Това е житейски факт, не го оценявам като неприятност. Мен не ме обичат, Никита също. Колегите, руската интелигенция.

Как посрещна критиката в Русия последния ви филм?

Лошо, много лошо. Казаха, че е бездарен, фалшив, антируски. Всичко лошо, което може да бъде казано за един филм. Руската критика е дива критика. И партийна. Тя дели хората на групи – свои и несвои. Лепи етикети – този е гений, този е бездарен, тази е проститутка. Критиката в Русия се продава. Но мен това отдавна вече не ме притеснява.

Къде най-често може да ви срещне човек?

Ние сме абсолютно несветски хора, обичаме да сме с децата у дома. Канят ни навсякъде и слава Богу, защото аз обичам да бъда канен и да не отивам. Може би веднъж в годината излизаме сред светския елит. Например скоро ходихме на прием на групировката Боско ди чиледжи, но почти веднага си тръгнахме. Много скучно и много глупаво. Няма за какво да се говори, не мога само да се разхождам с чаша в ръка.

Светският живот за мен означава среща с не много интелигентни и не много възрастни хора. Това е желание да се покажеш на света, а аз го нямам.
Казвали сте, че за вас пътуването е предмет на разкоша.

Къде ви се иска да отидете и къде да се върнете отново?

В Италия, в Китай, в Индия. Въпрос на време или пари. Или и двете.

От какво бихте се лишили заради още 10 години живот?

От всичко на практика. И непрекъснато го правя. Не ям например хляб, не пия бира, макар че много обичам. (Юлия, която води телевизионно предаване “Едим дома”, твърди, че у дома готви всичко, но Андрей най-много обича каша от елда – със сушени гъби, с лук, варено яйце, масло.)

Как си почивате?

Сега си почивам. Сега с вас си почивам. Не работя, просто разговаряме. Приятно е да отговарям на въпросите ви.

Какво ви носи най-голямо удоволствие, може би нещо забранено?

Мисля, че най-естествените неща. Чувството, че съм жив.

Как се отнасяте към пластичната хирургия?

Нещастни хора са всички, които искат да останат вечно млади с нейна помощ. Може би има пластична хирургия, чиято намеса не се забелязва, но за съжаление в днешно време в Холивуд няма нито една актриса около 40 години с изключение на Мерил Стрийп, която да не си е направила пластична операция, при това твърде сложна. Церемонията по връчването на Оскарите е парад на пластичната хирургия и това е една от явните черти на кризата в културата.

Юлия е плътското изражение на настоящия идеал на Кончаловски за женска хубост – нежна, естествена. Разказва ми, че е върнала момичешките си мерки след раждането с гимнастика, масажи и диета, която се изразява в ограничението на сладкото и мазното. Започнала веднага след като спряла да кърми сина си. По принцип Юлия не ползва декоративна козметика с изключение на театрален грим, когато е на сцената и в киното.

Споделя, че не купува скъпа бяла козметика, тъй като е убедена, че тя е създадена не за да помага, а да се продава. Нейният принцип е “По-добре лекар, отколкото козметичен магазин.” Ползва специално приготвени за нейната кожа продукти. Облича се семпло и удобно. Въпреки че много пътуват с Андрей и разполага с пари, не пазарува скъпи маркови дрехи.

“Знаете ли, че не само в Холивуд, но и в Москва могат да се видят на едно място две момичета, облечени в едни и същи дрехи на Dolce&Gabbana?” И още – обича италиански парфюми, напоследък ползва един много екзотичен – Тундра. Въобще Италия е любимата й страна – там пие кафе, навсякъде другаде – чай.

Андрей Сергеевич, ако ви предложат да се клонирате, бихте ли приели?

Защо не? Мен все едно, ще ме няма. За мен е по-важно децата ми да останат.

Вие сте били при Ванга и пишете за това в книгата си. Освен при нея, ходили ли сте при друга гадателка?

Не. Никога не ми е било интересно какво ми предстои. Не искам да зная нищо за бъдещето си. Веднъж само се реших, при Ванга, уредиха ме като VIP-персона, с това ме накараха да дойда за първи път в България. Беше ми любопитно, повече не искам. Боях се тогава и никога повече не искам да се подлагам на такова изпитание. Измамна работа е това.

А все така мръсно ли живеете, както тогава Ванга ви е казала?

Не. Аз никога не съм живял мръсно. Тогава бях ерген, Ванга смяташе, че да сменяш жените е грях, мръсотия. Аз не мисля така.

Защо не сте написали името на последната жена в книгата си?

Там тя е спомената само като Тя.
Ето я, седи срещу вас. Заедно сме вече от осем години.

Мислено се укорявам, че съм толкова не наблюдателна, но може би съм подведена от това, че според написаното, романът е приключил – тя си е намерила по-млад... Срещу мен седи Юлия, едно към едно отговаряща на описанието, което в книгата си й прави Кончаловски: “Тя имаше разногледи очи, високи скули, леко вирнат нос с балонче на края като на клоун.” И още: “Ние лежахме в леглото, започваше пепелно-сиво разсъмване, тя спеше.

Гледах нейното детско, страстно сияещо лице и изведнъж почувствах пространството на тази жена. Не може да се каже по друг начин. Изведнъж почувствах, че съм влязъл в нейното пространство и то е огромно. В него се вместват любов, нежност, знание, романтика, чистота, вярност, дружба, човечност, честност. Аз влязох в храм. Това усещане ме смути. Никога не съм се замислял за хората от тази гледна точка.”

Може ли да се излекува ревността, която според вас прави човека слаб?

Може, но това е мъчение. Лек за ревността е мъдростта. Тя се придобива в страдание – всяко следващо те прави по-
мъдър.