Той е истинска звезда. Определян като полубог. Разпознат по улиците на всеки японски град, предизвиква задръствания, еуфория, струпвания на хора от всякакъв пол и възраст. Одзеки Калоян Махлянов – Котоошу се е превърнал в символ на родната сила в Страната на Изгряващото слънце, по-популярен дори от розата и киселото мляко. Желан от хиляди жени, той намери половинката си на друг континент.

Тя е чаровна минияпонка, която от 5 години споделя живота на Котоошу. От няколко месеца вече официално спътница и годеница на гиганта. Тя е Асако Андо, пример за крехкост, женственост, скромна, тиха, умна, с порцеланова кожа, изпитваща благоговейно уважение към околните, безупречно спазваща женствения елегантен стил на облекло в нежни цветове или вечното черно. Никой не може да предположи, че бъдещата съпруга на сумиста ни е на 29 години, с 3 години по-голяма от него. Одзеки Котоошу се извисява 45 сантиметра над милото и изключително възпитано момиче (Асако – 158, а той - 203 см.), а относно килограмите – Калоян тежи със 110 повече от нея.

Среща на летището
Срещата им е преди 5 години в Ичиномия, откъдето Котоошу минава на път за поредния Гранд Сумо Турнир все още не с ранг одзеки, а джурио. Дъщеря на уважавани лекари със собствена клиника в Нагоя, Асако тогава работи на чекинга на летището в Нагоя. След по-малко от две години от срещата крехката японка напуска работата си, за да следва неговата съдба. „Котоошу ще се жѓни!” гръмнаха през пролетта японските медии и оттогава всяка подробност за двойката се превръща във водещ материал и достига до милиони хора, запленени от сумото. Положителен отговор на съдбовното си предложение Калоян чува на миналата Коледа. Със сигурност най-отразяваната сватба на 14 февруари 2010 година ще бъде на господин Махлянов и госпожица Андо. Една от най-уважаваните и реномирани японски дизайнерки, която облича императорското семейство, обеща още преди годежа, че ще сътвори уникална булчинска рокля за щастливото събитие на Свети Валентин догодина.

Българска снаха
Асако умело готви не само традиционни японски ястия, но и български. Близките на Котоошу хвалят мусаката, приготвена от Асако. Събира рецепти отвсякъде, вижда нещо интересно и апетитно – вади фотоапарата, снима го и пита как се прави. Двамата си говорят на японски, но тя вече спокойно изрича няколко думи на български. Тяхната любов бе дълбоко пазена тайна според законите на древния спорт сумо, превърнал се в религия в Япония. Силният българин и чаровната японка трябваше да изчакат от школата на Махлянов „Садогатаке” в Токио да обявят годежа им. Репортажите от церемонията влязоха като brеaking news в обмена и регистрираха милиони гледания в интернет. Това стана на 5 май, навръх голям празник за японците. По правилата в качеството си на сумист на крачка от най-висшия ранг в този спорт дотогава той нямаше право на обществено място да бъде в компанията на жена, която не е негова годеница или съпруга. След годежа японските медии разпространиха само кадри на Асако в компанията на приятели в залата по време на историческото връчване на Купата на императора преди 2 години.  Двамата са изключително приятна двойка, излъчват любов, даряват се с нежни жестове, отиват си въпреки физическите разлики и видимо се обичат много.

Котоошу ексклузивно пред ЕVA за Асако, живота и лишенията:

Има ли одзеки Котоошу свободно време и как преминава един ден, посветен на сумото?
Макар и малко, свободното си време прекарвам най-вече с приятели. В школата тренирам всеки ден до обед. След това, ако имаш по-висш ранг като мен, си свободен. Имам възможност да излизам, но друг е въпросът дали средата и околните хора ми го позволяват. Налага се понякога да се дегизирам. Всеки иска да бъде до теб, да се докосне. Няма никакво удоволствие да излизам сред хората от моя гледна точка.  
Има едно японско поверие, че докосването до теб носи късмет.
Така е, има такова разбиране от местните, но няма как да се докоснеш до 150 милиона японци!
Откога усещаш цялото това внимание към себе си?
Последните 4 години. Много неща се промениха оттогава, разликата с началото ми тук, в Япония, и сега е като от земята до небето. Началото беше много трудно, започнах от нищото, докато пробих. Искаш, не искаш, трябва да го правиш. Аз бях първият българин, който дойде в Япония и се пробва в професионалното сумо. Аз бях първият, който се жертва да види какво е. Не съжалявам, че го направих. Успехи имам, но трябва да се постарая още. Нужно ми е търпението да стигна до ранг йокозуна – велик шампион.
Коя от многото забрани ти е най-трудна?
Навсякъде трябва да съм в кимоно. Зиме, пролет, есен, лято – с кимоно и на бос крак с джапанки. Имам кимона колкото искаш. Те са ми все едно костюмите. За всеки сезон, всякакви цветове.
Какво си позволяваш?
Мога да си позволя много неща, но нямам време за всички. Обичам да плувам, да играя голф. Хващам направения ми по поръчка стик 3-4 пъти в годината.
Срещал си се с много хора, навремето и с Франсоа Митеран. Най-запомнящите се?
Всяка една среща в живота, без значение с кого, оставя отпечатък в съзнанието. Трябва да ги запомниш и извлечеш най-доброто за себе си.
А кой е най-важният урок за теб от Япония?
Много са, не можеш да ги събереш в един. Всеки ден научаваш нещо ново. Съгласен съм с посланието на една от школите: „Ако плачеш по време на тренировка, ще се смееш след схватката”, или че под дохиото има съкровище и трябва да стигнеш до него с победи. Успехът не може да дойде от един път. Не може с бърз труд да постигнеш нещо. И моят успех дойде след много труд, тренировки и усилия. Като мине време, помниш само плюсовете и забравяш негативите и трудностите. Само хубавите спомени остават. Трябва да стиснеш зъби и да не гледаш назад. А що се отнася за българската воля и сила – ние сме егоисти, ще успеем навсякъде. За да станеш добър сумист, трябва да имаш много воля и търпение, болката е нищо и отминава. 
Преди време в Българската федерация по сумо се получи едно писмо от украинка, която ти предлагаше брак. Беше приложила доста снимки. Има ли още такива покани към теб?
Има колкото искаш! Получават се много от всякакви момичета. Чета ги, няма как – получавам писмо и го чета. Няма нищо лошо да обърна внимание, не съм задължен да се женя за всяка от тях.
Изчислявал ли си колко такива предложения за брак си получил?
Не, не ме интересува. Аз имам своята избраница – годеницата ми Асако. Не си водя записки на такива предложения. Може би един ден, като си напиша мемоарите, да ги включа.
Красивата история около срещата ти с Асако е общоизвестна. Какво не знаем за нея? 
Когато се видяхме за първи път, тя не знаеше кой съм. Дотогава България за нея бе свързана само с киселото мляко. Вече два пъти бе в родината ми и е очарована от природата ни. Впечатлена е от всичко – пейзажите, милото отношение и внимание на хората, цветята, морето...
С какво те спечели, за да бъде тя твоята спътница в живота и голяма любов?
Тя е уникална. Нежна, чувствителна, кара ме да се чувствам наистина специален. Дава ми спокойствие. Разбира ме, има уникално отношение към мен. Излъчването й ме грабна, владее ме и сега. Веднага разбрах, че тя е жената! Асако ми дава сила в битките, стимулира ме да побеждавам на дохиото. Искам да се гордее с мен.
Преди да постъпи на работа на чекинга на летището, за какво е мечтаела?
Завършила е английска филология. Първоначално е мислела да бъде преподавател по английски. После е мечтаела да работи в авиацията, но крехката й фигура не го позволява.
Ти замислял ли си се да станеш баща?
Всеки мъж все някога се жени! После идва времето да стане баща. Искаме да имаме много деца, но оставяме Господ да реши. Според законите на школата ми трябваше да изчакаме с Асако и не от нас, а от тях да излезе официалното обявяване на годежа ни, а сватбата ще бъде на 14 февруари 2010 година.
Би ли се върнал в България?
В този момент според ранга и положението ми ще изчакам. Тренирам, живея и се състезавам в Япония, върна ли се в родината, трябва да се откажа от сумото.
Богат човек ли си?
За материално – не знам, но духовно съм много богат.