Антон Касабов

В Холивуд трябват 10 години, за да станеш overnight star

Пепа Петрова 31 January 2011

В колекцията на Антон Касабов блестят 45 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала от международни и национални състезания по бойни изкуства. Притежава и около 10 трофея от US състезания (в САЩ не дават медали, а двуметрови трофеи). Три пъти е бил световен, 5 пъти европейски и 3 пъти US национален шампион от международни турнири. Антон (35) живее от 14 г. в Лос Анджелис и преследва мечтата си да направи ярка кариера в Холивуд. Срещаме се в кафене на “Старбъкс” в Бевърли Хилс. Говори с лек акцент на български. 

Тони, знам, че подготвяш голям проект за филм.

 Държа правата на страхотен сценарий, написан от много талантливия млад сценарист Мат Вайн. В него ще играя шпионин на ЦРУ, който след бомбена експлозия в Източна Европа си загубва паметта и се оказва във военен затвор в Щатите. За да излезе оттам, трябва да възстанови спомените си. Засега сме дали сценария на няколко големи актьори от А листата в Холивуд, като Морган Фрийман, Джон Войт и др. Ще бъда и продуцент на този проект.

Стана рекламно лице на една от най-популярните фитнес води в САЩ - Propel.

Бях на кастинг поне 4 пъти и се състезавах с доста от най-добрите модели и каскадьори в Холивуд. За снимките на рекламата в “Юнивърсъл студиос” построиха издигнат закрит басейн, дълбок 6 м, монтираха хидравлична платформа. Беше голяма продукция, точно както се снима филм.

Какво липсва на майстор по бойни изкуства като теб да грабне главна роля?

Понякога шансът идва бързо, но по-често, както казват тук, отнема 10 години, за да бъдеш Overnight star (да се събудиш звезда на другия ден). Работя постоянно над актьорските си умения. Трябва да съм във форма непрекъснато, защото птичето каца веднъж на рамото и не смятам да го изпусна.

Кога започна да се занимаваш с бойни изкуства?

На 13 години, запалих се от филмите с Брус Лий. Нужни ми бяха години здрава болка и упорит труд, за да отпусна тялото си. От корейски майстор разбрах, че за да бъдеш истински боец, трябва да си счупиш първите 2 кокалчета на юмрука и ще престанеш да чувстваш болка. Ударих в цимент с всичка сила и счупих кокалчетата на двете си ръце. Сега юмрукът ми е като бейзболна бухалка.

Във филма “Таккен” без малко да ти отксънат главата с метална верига...

В една от сцените моят герой трябваше да бъде убит. Веригата, омотана около врата ми, се затегна и започнах да се задушавам. Но понеже сцената трябваше да бъде автентична, реших да търпя. След половин минута, която ми се стори половин век, режисьорът извика Cut и всички видяха колко съм пребледнял. После им обясних, че не съм чак толкова добър актьор, а че сцената беше истинска.

В школата ти по карате за деца в Манхатън Бийч тренират децата на Дейвид Бекъм. Той идва ли на тренировки?

Дейвид е много добър баща, винаги идва да вземе момчетата си от клуба и искрено се интересува от техния прогрес.

Бил ли си се заради жена?

Не съм, но жена се би за мен. Няма да влизам в подробности, за да запазя авторитета й.

Какво харесваш повече в жените - физиката или характера?

Преди най-важното беше външният вид и химията в секса. Сега на първо място е характерът. Той може да направи една жена по-привлекателна и по-секси, отколкото е. Явно поумнявам! (Смее се.)

Какво каза на “Мисис България 2002” Теодора Бургазлиева, че тя повярва, че ще успее в САЩ?

Когато се запознах с Теодора, повярвах, че ще направи кариера в USА като модел и тя я прави. Връзката ни не успя, но останахме добри приятели.

Преди години ми каза, че ходиш с американки, но държиш да се ожениш за  българка... 

...Вече нямам такива претенции. Жената до мен трябва да има определени качества, а не определена националност. Харесвам силните и независими жени. Точно такава е жената до мен от 8 месеца насам.

Семейството ти е било близко с Ванга.

Ванга е кръстница на малкия ми брат Мариан. Нашите са я посещавали често. Предсказала на майка ми, че ще има още един син в по-зряла възраст (с брат ми имаме 20 г. разлика). Когато баща ми е бил при нея, преди да замина за Щатите, тя му казала да заминавам, там ми било щастието... Аз бях при нея в тийнейджърските си години. Попита ме дали съм бил в казармата, отговорих не и тя каза дълго изречение с македонски акцент. Не можах да разбера нищо, но ме досрамя да я помоля да повтори и така до ден-днешен не разбрах какво ми предсказа.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР