“Лъв: Стъпки към дома“: Приказка страшна и истинска

Винаги ще изпитваме глад за истории като тази. Филмът „Лъв: Стъпки към дома“ (“Lion”) на режисьора Гарт Дейвис вече е в кината. Номиниран е за Оскар в шест категории, а колко от тези номинации ще бъдат „покрити“ със статуетка ще разберем след броени часове - в нощта на неделя срещу понеделник, когато в Лос Анжелис ще се състои самата церемония.

Ирина Иванова 25 февруари 2017

Докато гледах „Лъв: Стъпки към дома” си мислех, че ние, хората можем да оскотяваме не само от крайна мизерия и лош живот, но и от обратното – от сигурен и удобен живот, извънмерна рационалност, технократство, интелектуален цинизъм. И че Индия винаги ще съществува, за да напомня на горделивата евроамериканска цивилизация, че има и друг свят, че този свят не може така лесно да бъде обяснен и изучен и че ерозията, на която е подвластна всяка цивилизация, в крайна сметка винаги ще ни връща към него.

Историята във филма прилича на приказка, само че е истинска. Сценарият е написан по автобиографичния роман на Сару Бриърли „A Long Way Home" и разказва за живота на Сару, който на петгодишна възраст се изгубва на железопътна гара в близост до родното му село, качва се на един от спрелите влакове, за да пренощува, а когато се събужда влакът вече пътува и го отнася все по-далеч и по-далеч. След редица перипетии момчето е осиновено от австралийско семейство, което го отглежда с огромна любов, но той така и не успява да изтрие от сърцето и паметта си Индия, майка си, брат си, детството си. 20 години по-късно Сару все пак открива (да, трябва да признаем – с помощта на google earth – продукт на горделивата евроамериканска цивилизация) пътя към дома и срещата му с миналото, след всичко преживяно, е толкова вълнуваща и драматична, че ти разбива сърцето. Между другото във филма са включени кадри от истинската среща на двете майки на Сару – родната и онази, която го е отгледала.

Докато гледате филма или дори още сега, докато четете за него, вероятно ще се сетите за „Беднякът милионер“ на Дани Бойл, който преди около десетина години получи Оскар за най-добър филм. „Лъв: Стъпки към дома“ наистина напомня творбата на Бойл дори само заради мотива за детето, което успява да оцелее и да се спаси, въпреки безмилостната среда, в която попада, скитайки из улиците на Калкута. Сравнението между двата филма е неминуемо, както и изводът, че Дани Бойл е по-смел, по-оригинален и по-непредсказуем в начина, по който изгражда филма си. Не това е важното обаче. Важното е, че е просто невероятно какъв велик сценарист е животът. Връзката между двата филма – настоящия и онзи на Дани Бойл – е и актьорът Дев Пател, който от слабовато 17-годишно момче се е превърнал в истински млад лъв. И харизматичен, и много секси, и великолепен актьор. Ако не сте гледали филма „Човекът, който познаваше безкрайността“, който може би все още върви в кината и в който Дев Пател си партнира с Джеръми Айрънс - гледайте го. В бъдеще звездата на Пател ще грее все по-ярко и по-ярко, вярвам в това.

В ролята на майката, отгледала Сару, е Никол Кидман, за която е известно, че и в реалния живот е майка на две осиновени деца и когато героинята й казва „Бях благословена с тези деца” усещаш, че това са думи и на самата актриса. Силна роля на Кидман, особено в контекста на прекрасния актьорски дует, който правят с Дев Пател.

„Лъв: Стъпки към дома” е сърцераздирателен – като черните очи на малкия актьор Суни Павар в ролята на Сару като дете. Всеки кадър, всеки музикален фрагмент, всеки пейзаж са подчинени на идеята да ти въздействат силно емоционално, дълбоко да те трогнат. Фактът, че тази история се е случила в истинския живот е решаващ и не позволява на баналната сантименталност и „сапуненият” мелодраматизъм да превземат целия филм.

И пак – какъв невероятен, велик сценарист е животът!

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР