Един от най-интересните проекти на фотографката Пепа Христова е Sworn Virgins – разказ за жените мъже в Албания, за местата и условията, в които живеят, за причините да се обрекат на девственост и безбрачие, вече напълно различни от дълга да отмъщават за убитите мъже от рода.

Пепа Христова е родена в Севлиево, завършила е немската гимназия в Ловеч. Отива в Германия в началото на 1997 г. да учи история на изкуството, но година по-късно е приета да учи визуални изкуства в Университета за приложни науки в Хамбург. Там следва цели 7 години, изпробвайки различни медии. Тръгва с рисуване, експериментална фотография, илюстрация, после минава през моден и текстилен дизайн, докато среща новия професор в академията Уте Малер (една от основателите на легендарната фотоагенция Ostkreuz в Берлин) и оттогава започва да се занимава само с документална авторска фотография. Няколко години по-късно Пепа е приета за член на агенцията и работи там 10 години. От края на 2014 тя работи самостоятелно най-вече в сферата на изкуството, представена от личната си агентка Даниела Хинрихс и подкрепена от ментора си – колекционерът, фотограф, куратор, галерист Ф. К. Гундлах (моден фотограф от 50-те–70-те, притежава една от най-големите колекции фотография в Европа).

Една от новите й цели е кинодокументалистиката. Живее с приятеля си българин, има петгодишна дъщеря.

Като фотограф Пепа печели множество награди и стипендии, включително Talent Award на музея C/O в Берлин (2008), наградата Otto Steinert за субективна фотография (2009), стипендия от Берлинската академия на изкуствата, стипендия по програма Border Crossers на фондация Роберт Бош (2010). Нейни творби са показвани в Дома на фотографията Deichtorhallen в Хамбург, в музея C/O в Берлин, Берлинската академия на изкуствата, Центърa за изящни изкуства Bozar в Брюксел.

В Северна Албания, в Прокълнатите планини, създадени според легендите от самия дявол, живеят последните жени мъже в Европа. Канунът, местен закон от Средновековието, позволява на жена от рода да стане глава на семейството при смърт на патриарха. Традицията е следствие на властващaтa тогава вендета – кръвно отмъщение между клановете. За новия си статус жената дава обет да запази девствеността си завинаги. Пълнолетни жени могат да положат клетвата, за да наследят своя загинал баща или брат, но и новородени момичета могат да бъдат обявени за синове и отгледани като момчета в ролята на продължител на рода. Макар и по-рядко, жените правят тoзи оброк и за да избегнат уговорен брак с нежелан съпруг. Клетвените девици, или бурнеши (от албанското burr – мъж), получават не само правата на мъж, но и подобаващо уважение. Те вършат мъжка работа, обличат се в мъжки дрехи и се държат като мъже – в социален, а не в сексуален смисъл. Променят своя живот и поведение така, че с времето женското в тях почти напълно изчезва.