Историята му е шарена. Роден е в Букурещ, майка му - румънка, а баща му - грък, от Солун. Марсел обаче твърди, че е немец, защото живее в Германия и Швейцария от 50 години насам. А ако трябва да сме точни, негови домове са самолетите, колите и корабите, с които кръстосва света, вършейки своята работа. Почти няма световна звезда, чиито турнета да не е организирал. Списъкът е много дълъг. От Карерас, Доминго и Бочели, през Майкъл Джексън, U2, AC/DC, Metallica, Bon Jovi, Rolling Stones, Ерик Клептън, Принс, до Сами Дейвис и Франк Синатра...

С коя от звездите, които познаваш, си близък? Каниш ли някои от тях на свои партита?

Факт е, че имам добри познанства със знаменитости, но не празнувам рождените си дни с тях. Ако трябва да говоря за приятели, мисля, че Майкъл Джексън все още ми е такъв.

Доколкото си спомням, през 2003 г. ти го осъди за 21 милиона!

Виж, аз познавам Майкъл от 1972 г. Пееше още в The Jackson Five. Иначе с него работя от 1985 г. Много години бях негов промоутър, продуцент и агент на концертите му, защото беше доволен и смяташе, че си върша добре работата. През 1999 г. сам ми каза, че иска да пее за Милениума в двете противоположни точки на света - да започне със Сидни и да свърши с Хонолулу. И аз го уредих, но той отказа концертите месец преди 31 декември. Вече му бях предплатил един милион, а и всичко беше организирано, уговорено и предплатено. Помолих го да не се отказва, защото имахме договор, но той беше в лошо настроение и ме прати при адвокатите си. Те не се отнесоха добре с мен, мениджърът му - също. Зарязаха ме да се оправям. Бях вътре с 20 милиона долара, осъдих го за толкова и получих половината.

И въпреки това твърдиш, че сте приятели?

Нямам лоши чувства към него. Той е гений и понякога „компютърът му" сдава багажа. Освен това, повярвай ми, има си много лични проблеми - с кожата, със сърцето, с носа си... През 1984 г. се снима в реклама за Pepsi и по погрешка изгориха кожата на тила му. Трябваше да взима болкоуспокояващи. Може би се е пристрастил... Но не е лош човек. Когато се видяхме в съда, се приближи към мен и ме попита учудено какво става, защо сме тук. Аз му припомних какво се е случило, че си е провалил договора, плюс това и че се отнесе много зле с мен. А той ми каза: „Марсел, ако знаех, че така стоят нещата, щях да отида да пея. Бях заедно с толкова мениджъри, с целия ми екип. Как не са разбрали за какво става дума!" В крайна сметка предложи да плати това, което трябваше, и го направи. Имали сме и други недоразумения. Виж проблема с децата му не искам да коментирам.

Как се става промоутър на звезди от такъв ранг?

Ами, майка ми е учителка по музика, а баща ми беше добър бизнесмен. Плюс това много пътувахме, когато бях малък и съм учил в училища в Румъния, Франция, Германия. Говоря много езици. Занимаваше ми се с бизнес, свързан с музика, в който да мога да си упражнявам знанията, и го намерих. В края на 60-те направих малка компания - Mama Concerts&Rau, за организиране на концерти. Започнах с The Who. Второто ми шоу беше с Pink Floyd, които събираха гигантска публика. Бавно и полека бизнесът започна да се разраства. Направих контакти в цяла Европа и от провинциален промоутър станах европейски. Сега имам офиси в Германия, Швейцария, Истанбул, Тел Авив и Лос Анджелис. И благодарение на все по-глобализиращия се свят, аз мога да бъда в Мюнхен сутринта, а вечерта - да кажем в Йерусалим.

Носят се легенди за партитата след концертите на големите групи. Кажи готини ли са?

Животът на всеки мъж се дели на десетилетия. И всяко от тях е различно от другите. Когато си на 18, ти пука за футбол и за жени, на 28 може би си женен и се вълнуваш от семейството и децата. На 38 се притесняваш защо жена ти все е с главоболие и ти отказва. На 48 евентуално, ако си с късмет и си се трудил, имаш добър бизнес, собствен офис и кола. И това те вълнува. На 58 мислиш за добра храна, готино вино, скъпи ресторанти. На 68, с извинение, те интересува дали ще успееш да отидеш до тоалетната. Образно казано! Така че момчетата на 50 и 60 имат свой живот. Много от големите музиканти са в тая възраст. Вземи Ерик Клептън например... За хора като него е важно да си свършват работата, да се изкефят на музиката, да хапнат след това в ресторант. Може би биха се позабавлявали, ако това няма да им донесе проблеми вкъщи със съпругата. Но истината е, че времената, в които лудееха, са минали. Те са си взели, каквото са могли. Някои са пили твърде много, други са правили секс, трети са се дрогирали... Днес едни са женени, други - уморени. Знаеш ли, че не съм виждал отдавна някой след шоуто да ходи в клуб и да купонясва.