- казва Колин Фърт, в края на филма „Семейна война“


Да, знам, че филмът излезе доста отдавна и моята приятелка Станислава от „Тандем“ (филмовата къща, която разпространява DVD-то) все ми разправя колко е хубав, но аз все не намирах време и успях да го гледам едва снощи.

Оригиналното заглавие на тази британска комедия е Easy Virtue което означава „лошо поведение“ в смисъл на леко, неморално поведение. Създадена е по пиеса на Ноел Кауърд, а той е нещо като Оскар Уайлд на 20 век. Писател, сценарист, драматург, музикант, актьор, режисьор и прелъстително остроумен мъж, автор на безчет афоризми. Всъщност целият филм е изпъстрен с брилянтни реплики от типа на: „Преструвай се! Англичанка си все пак!“ Или (по повод едно изхриптяване, което снахата чува свекърва й да издава): „Това презрение ли беше или астма?“



Никога не ми е минавало през ума, че Колин Фърт може да е толкова секси отегчен и с брада. Той е мрачен тип, сражавал се в Първата световна война, а след края й отдал се на алкохол и проститутки. За съжаление чудесният му следвоенен живот е прекъснат от жена му (Кристин Скот Томас), която го издирва из бордеите и накрая си го замъква у дома, където той бавно, но сигурно се побърква. Защото тя е благовъзпитана, хладна като смъртта английска благородничка, около която нищо живо не вирее. С тях живеят двете им глуповати и скучновати дъщери. И изведнъж се появява синът им с жена си Лорета (Джесика Бийл) – американска авантюристка, умна, еманципирана, свободна, дръзка, вдовица и както се оказва в последствие с обвинение в опит за убийство зад гърба си. Между свекървата и снахата наистина избухва война, но това не е баналната битова война, за която се измислят вицове. Сблъскват се типове хора. От едната страна са „коравите“, „нечистите“, онези които познават вкуса на кръвта, на смъртта, на страха, на бягството, на удоволствието и другите – които спазват традициите, изпълняват обещанията и задълженията си, плащат дълговете си и никога, в нищо не могат да бъдат свободни и да стигнат до край. И сблъсъкът не е просто между две жени, а между характери, култури, епохи, поколения.

Може би има много наивни ситуации от чисто сюжетна гледна точка – например нелепата смърт на кучето Попи, но тази наивност не дразни, напротив – дори придава още по-голяма лекота на действието. Изпитах огромно удоволствие от този филм – все едно изпих чаша най-добро уиски (целият филм, между другото, е издържан в този топъл, силен цвят) с три бучки лед (в ролята на леда е моята любима Кристин Скот Томас), с хубава цигара и под съпровод на джаз. Всъщност Ноел Кауърд е композирал джаз, ако джазът изобщо се композира, а не само се живее. Силен филм, упойващ и отрезвяващ едновременно, смешен филм, грабна ме и за част и половина бях само негова.