За първи път толкова много българи гледаха едновременно тенис мач от Уимбълдън - откритото първенство по тенис на Англия. Всички стискаха палци за Цвети Пиронкова и радостта, която изпитаха при победата й над Винъс Уилямс един наш коментатор сравни с всенародното опиянение от победата ни над Германия по футбол през славната 1994 г., когато станахме четвърти в света. Защото Цвети е първата българка, стигнала до полуфинал на турнира, наречен Големият шлем. “Уимбълдън винаги е бил като религия за мен. И не само за мен, за всички играчи. Това е първият турнир. Това е най-старият турнир”, каза още Пиронкова след мача. Цветана Пиронкова изгуби в следващия мач от рускинята Вера Звонарьова, но въпреки това някои коментатори писаха, че е била по- уверената от двете, и й предрекоха блестящо бъдеще. А сензацията на Уимбълдън, тенисистката Цвети Пиронкова, е само на 22 години. Както писа „Дейли мейл”: „Трябва да свикнете с мисълта, че Цветана Пиронкова ще се връща на Уимбълдън още години наред.” Английските коментатори я наричат още „брилянтна”, „сензация”, „голяма надежда”.

Цвети Пиронкова рядко е в България, но при един от последните й престои тук през пролетта, преди мачовете за Уимбълдън, се съгласи да даде интервю специално за списание EVA, което, както заяви, често си купува. На срещата ни в тенис клуб “Локомотив Пловдив” тя дойде усмихната и любезна, облечена в тенис екип и с термосак на рамо, готова за тренировката, която й предстоеше след разговора ни.




Цвети, кога и как направи първите си стъпки в тениса?
Започнах да играя на 4 години в току-що откритата тогава спортна база на новотел „Европа”в родния ми град Пловдив, където баща ми поддържаше  кортовете. Беше пълно със запалени, много добре играещи любители, с които мерех в началото сили. През последните години тренирам на кортовете на „Локомотив Пловдив”.  Този клуб е направил много за мен.

Ако трябва да започнеш отначало, би ли поела по този труден и дълъг професионален път?
В началото не осъзнавах през какво ще трябва да премина и колко по-трудно ще става. Добре че ме подкрепяха и баща ми, и цялото ми семейство. Същевременно осъзнавам, че моят начин на живот е уникален, дава ми толкова много и си заслужава преодоляването на трудностите. Така че ако трябва да започна отначало, отново бих поела по този път.

На какво те научи тенисът?
На всичко. Многобройните пътувания ми дадоха възможност да се запозная с различни култури, което е много ценно при израстването на един човек. Същото важи и за играта. За да печелиш, са необходими  качества, които ти помагат в живота. Тенисът ме направи това, което съм в момента.

Какво означава за теб да играеш за страната си?
Първо, това е изключителна чест, но е и удоволствие. Изживяването да носиш победи на страната си е уникално.

Разкажи за някой от най-драматичните си мачове. 
Най-драматичните безспорно са с Винъс Уилямс. Защото се изправих за първи път не само срещу бивша номер едно в света, но и срещу моя идол. До този момент не бях играла на толкова голям корт с толкова много публика. В началото бях доста притеснена. Постепенно се отпуснах и започнах да играя спокойно. Усещането беше страхотно. Дори не вярвах, че след последната точка мачът е свършил.

Как преживяваш загубите?
Загубите съпътстват спортиста от самото начало на кариерата му и са изключително полезни при израстването му. Ако, разбира се, успее навреме да си направи необходимите поуки. В професионалния тенис имам повече победи, отколкото загуби, но признавам, че изживявам всяка загуба много тежко. Дълго след това анализирам защо се е получило така.

Има ли тенисистка, срещу която още не си играла, а би искала да премериш силите си с нея?
През последните години играх срещу повечето топсъстезателки. Срещата ми с всяка от тях е голямо преживяване.

В тениса повечето професионалистки са придружавани от родителите си. Толкова важно ли е това за професионалната кариера?
Тенисът е фамилен бизнес. Така че няма как да станеш голям в този спорт, ако родителите  не са зад и до теб. При мен е идеалният вариант. Баща ми е мой треньор от самото начало и тази формула при нас работи перфектно. Връзката ни е изключително силна, а и той ме познава най-добре.

Разкажи ми малко повече за семейството си.
Сестра ми получи стипендия и отиде да учи в колеж в Лос Анджелис. Тя е най-добрата ми приятелка, непрекъснато се чуваме по скайпа и въпреки това доста ми липсва. И с брат ми си споделям всичко, но не по същия начин. Все пак той е момче. И двамата играят тенис. Брат ми е и мой спаринг партньор, известно време пътуваше с мен по турнири, когато баща ми нямаше възможност. Майка ми е учителка по плуване. Миналата година  беше с мен на Ролан Гарос, където играх много добре. Когато обаче я попитах ще ме придружава ли и на следващи състезания, отказа категорично. Напрежението за нея беше огромно. Въпреки това съм сигурна, че няма да спази думата си. (Майката на Цвети беше с нея на последния Голям шлем Уимбълдън в Лондон бел. ред. Баща й Кирил Енчев е републикански шампион по кану, майка й Радосвета Чинкова е шампионка по плуване).

Имаш ли хоби?
Интересувам се от много неща. Например от музика. Винаги съм мечтала да свиря на пиано. За съжаление на този етап нямам време за уроци. Интересувам се също и от живопис. (Цвети е внучка на големия български художник Енчо Пиронков. Семейството скоро откри галерия Пиронеса в Пловдив–бел. ред.) Миналата година с баща ми посетихме в Ню Йорк  Музея на модерното изкуство.

Остава ли ти време за шопингтерапия, когати си на състезания?
Умирам да обикалям по магазините, да пазарувам или просто да гледам актуални модели, тенденции, цветове.
Въпреки че през деня съм по дънки и фланелка, ако излизам вечер, се старая да съм елегантна. Случва се понякога, когато не съм по турнири.

Имаш нов апартамент, в който живееш сама. Как е усещането?
Когато го купих, беше голяма емоция. В същото време ми беше и леко криво, защото съм свикнала да живея с голямото си семейство. Хубаво е, че роднините ми идват често на гости и това ми създава чувството, че не съм сама. Освен това съм живяла винаги в центъра на Пловдив, любимия ми град.  Новият ми апартамент също е там. Може би и заради това свикнах бързо.

Сама ли обзаведе апартамента?
Майка и леля ми помогнаха много. Леля ми непрекъснато чете списания за интериорен дизайн и ми изпращаше снимки от тях. После й казвах по телефона какво съм харесала. По магазините почти не ходих. Направиха го майка ми и леля ми.

Опиши ни жилището си.
Живея в дом над 100 квадрата заедно с новия ми домашен любимец - куче от порода шпиц (с величественото име Волфганг). Цветовете са главно розово и лилаво, на места - пепел от рози. В спалнята - наситено розово.

Имаш ли проекти извън корта, тренировките и турнирите?
На този етап съм концентрирана само върху тениса. Разбира се, кроя различни планове за бъдещето, имам и някои конкретни идеи, за които обаче ще говорим след време.

Бел. ред. Само преди дни дойде новината, че кметът на Пловдив лично се е ангажирал да намери терен за академията по тенис, която мечтае да открие младата ни надежда. А тя междувременно се срещна със стотици хора, получи почетни знаци, писма, мейли  и много любов, преди да потегли със световния тенис керван към следващото състезание, за което EVA силно й стиска палци.