И най-кратката среща с нея ни кара да почувстваме мига като бонбон, от който ликува не само небцето, а всичките ни сетива. Гери органично въплъщава идеята за dolce vita. Носи озаряващата лекота на хармонията със себе си, вярна на своята автентичност и на дълга към удоволствието. Нейният натюрел напълно съвпада с етоса на Marina Rinaldi, модния бранд в портфолиото на MDL, който празнува различните форми на женствеността. 

Самата Гери казва, че понякога са ѝ нужни само глътка въздух и красива гледка, за да засияе на лицето ѝ усмивка. Нарича приготвянето на храна – нейна терапия. А ние можем да наречем beyond the yummy – онлайн територията, носеща подписа ѝ, както и постовете ѝ в Инстаграм и самото ѝ присъствие – наша терапия. Гери е много различна от повечето създатели на съдържание. Тя филтрира света не за да го идеализира, а за да концентрира неговата истинност и специфичен вкус. 

Неслучайно припознава себе си в модната философия на Marina Rinaldi – бранд, който се фокусира върху разнообразието от женствени извивки и форми, без да ги поставя в общовалидни рамки. С несравнимия италиански възторг пред красотата на автентичната женска чувственост, марката създава своите творения, комбинирайки артистизъм, традиция и модерна елегантност. С убеждението, че стилът не изгражда персоналността, а я подчертава и развива, без никакви компромиси с детайлите и конструкциите, Marina Rinaldi облича естествения разкош на спокойно уверената в себе си истинска жена. Виждаме го и във фотосесията на Гери.        

Гери, участвала си в MasterChef, а днес изграждаш собствен свят от вкусове, места и истории. Кога това спря да бъде просто страст и се превърна в твоя идентичност? 

Винаги е било нещо, което усещам дълбоко, почти като инстинкт. Но участието ми в MasterChef беше моментът, в който за първи път се изправих лице в лице със себе си и си признах колко много означава това за мен. Там, под напрежението, емоциите и съмнението, открих нещо много чисто – връзката между това, което съм, и това, което създавам. Готвенето спря да бъде просто действие. Стана език. Начин да разказвам истории, да предавам усещания, да бъда уязвима и истинска, без да се крия зад думи. И може би точно в онези моменти на несигурност и сила едновременно разбрах – това не е просто страст, това съм аз. Във вкусовете, които създавам, в местата, които ме вдъхновяват, в детайлите, които забелязвам. Това е моята идентичност – нещо, което винаги е било част от мен.

Имаш много разпознаваемо чувство за уют и естетика. Вродено ли е, или е натрупано с времето и опита?

Мисля, че винаги е имало едно тихо усещане в мен за това кое е красиво, кое е хармонично и кое носи уют. Още от малка съм забелязвала детайли, които сякаш други подминават – светлината върху масата, начина, по който се съчетават вкусове или цветове, атмосферата на едно място. Но истината е, че тази чувствителност се изгради и оформи с времето. С всяко преживяване, с всяко пътуване, с всяка среща и дори с всяка грешка започнах да разбирам по-добре себе си и това, което искам да създавам. Вкусът и естетиката не са просто даденост – те са процес, който постоянно се променя и задълбочава. Днес усещам тази синергия като нещо много лично. Тя е смесица от това, което съм била, и това, което съм избрала да стана. И може би точно затова е толкова разпознаваема – защото е истинска.

Живеем във време, в което голяма част от живота се споделя. Къде поставяш границата между това, което е за всички, и това, което остава само за теб?

С времето разбрах, че не всичко красиво трябва да бъде показано, за да съществува. Има моменти, емоции и връзки, които имат смисъл именно защото остават тихи и лични. Това е моят начин да ги запазя истински. Границата не е нещо строго очертано – тя се усеща. Обикновено си задавам един прост въпрос: „Споделям ли това, защото искам, или защото трябва?“. Ако отговорът не е напълно искрен, го запазвам за себе си. И все пак за мен най-ценното винаги ще остане истинският живот, такъв и го показвам в моето пространство, защото зная, че някъде там някой ще се припознае и ще му вдъхна кураж да сбъдва себе си всеки ден!

Пътуванията са важна част от твоята енергия. Какво най-често си вземаш от едно пътуване?

Всяко пътуване започва с любопитство, но почти никога не свършва по същия начин. Понякога си тръгвам с нов вкус, който остава с мен дълго след това – като спомен, който мога да пресъздам. Друг път е гледната точка, която се променя неусетно, просто защото съм видяла света през нечии други очи. Но ако трябва да съм напълно честна – най-често си тръгвам с нов поглед към себе си. Пътуванията ме разместват отвътре, изваждат ме от познатото и ми напомнят коя съм, когато никой не ме познава. Дават ми тишина, в която се чувам по-ясно. И може би точно това е най-ценният „сувенир“ – едно ново, по-чисто усещане за мен самата.

Колко е важно за теб да запазиш автентичност онлайн, особено в среда, в която толкова много неща се случват през филтър?

Автентичността за мен не е стратегия, тя е единственият начин да остана свързана със себе си. В свят, в който всичко може да бъде изгладено, филтрирано и подредено до съвършенство, за мен е много по-ценно да запазя усещането за истина, дори когато тя не е „перфектна“. Не вярвам в идеята за безупречен живот, защото тя създава дистанция. А аз искам точно обратното – близост, усещане, че зад съдържанието стои реален човек, с емоции, колебания и вдъхновения. Без преструвка, без излишен шум. Защото в крайна сметка хората не се свързват с перфектното – свързват се с истинското.