„Не можах да се науча да яздя кон, не станах космонавт, както ми се искаше. Не съм инфлуенсър. За нищо на света не бих могла да бъда радиоводещ. Направо им свалям шапка, колко думи в минута! Само че мога всички тия неща да ги изиграя!“, казва Маргита Гошева. И ние нямаме никакво съмнение, че ще го направи блестящо.

Ако се беше родила отвъд океана, още като студентка Маргита Гошева можеше да бъде щастливото момиче в обятията на Патрик Суйзи в „Мръсни танци“, защото танцува божествено, пее фантастично и е истински магнит на сцената и на екран. Ролята, както добре знаем, грабва Дженифър Грей, с която дори намирам, че имат интересна прилика. 

Маргита е от актрисите, които понякога може и да се движат невидими в реалния свят, но когато играе, приковава всички погледи. Артистичният ѝ път започва в НАТФИЗ, където завършва актьорско майсторство в класа на професор Надежда Сейкова. През 2002 година се присъединява към театър „Сфумато“. В настоящия момент е част от трупата на Драматичен театър Пловдив и оставя зрителите безмълвни в постановката на „Одисей“. Коренно различна е героинята ѝ в новия български филм „Триумф“. Пирина е комедиен образ. За Маргита това е третият филм с режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчев, с които актрисата обожава да работи. 

Срещаме се в един дъждовен пролетен ден. Култовата песен „Аз пея под дъжда“, която изпълнява Джийн Кели в едноименния филм от 1952 година, може да бъде изпята брилянтно и от нея. В този ред на мисли се надявам да приеме сериозно поканата на певицата и водеща в Джаз ФМ Мирослава Кацарова да стоплят сърцата ни с концерт за приятели в Пловдив през лятото. 
Не знам дали Маргита пее у дома, където са нейната половинка, актьорът Иван Бърнев, и синът им Матей (който тази година ще бъде абитуриент и поема своя артистичен път в Берлин), но със сигурност с нея и двамата могат да бъдат вписани в графата щастливци. 

„Всеки ден е Триумф“ е една от запомнящите се реплики в третия филм на тандема Кристина Грозева–Петър Вълчанов – „Триумф“. Това е третият техен филм, в който участваш и ти. Какво е водещо за теб на снимачната площадка?

Следвам едно просто правило. Конфликтът в сцената не се преживява драматично, а се решава. С други думи, да действаш в кадър, означава само едно – да се опитваш да решиш тук и сега даден проблем. Това ме води, средствата обаче са различни. А вкусът и отношението на хората, с които работиш, са определящи за крайния резултат. В „Триумф“ се срещнах с някои колеги за първи път и научих доста от тях и за тях. Ще си спомням за тези 25 снимачни дни с носталгия, вълнение, усмивка, благодарност. Имаше неописуеми моменти, затова този снимачен процес ще остане завинаги в сърцето ми. Успяхме да създадем на тази полянка над Бухово един чисто нов, зареден с лудост, необикновен свят. Един ден сигурно ще казват: ето тук са снимали „Триумф“. (Смее се.) 

От много време ме поразяват силата и размахът ти в постановките на Диана Добрева на сцената на Пловдивския театър, които смущават, предизвикват, приласкават и отблъскват понякога. Какъв е ритуалът ти за влизане в роля и как се пречистваш след това, за да не носиш героините си у дома, където те очакват твоят любим съпруг Иван и синът ви Матей?

Да работя с Диана и нейния екип винаги ми носи усещане за свобода. Въпреки че спектаклите ѝ са изчислени перфектно и тиктакат като часовник. Разбираме се с поглед и половина, имаме си доверие. Диана носи в себе си невероятно дълбока интуиция, мощна женска енергия и тук по някакъв начин се припознаваме и ни е лесно да работим, при това с удоволствие. Ритуал не се сещам да имам. Прозявам се задължително преди представление. (Смее се.) Като цяло идеята е да се потопиш дотолкова в света на спектакъла, да се изразходиш докрай там (да решиш проблема), така че после в реалния живот с удоволствие да правиш нещо банално.

По този начин и двата свята получават твоето реално инвестиране. Не е трудно. Спомням си, че на репетициите на „Коприна“ ни трябваха пет часа, само за да намерим звука на копринените буби, техния език и какви думи всъщност се чуват под иначе добре познатия, наподобяващ дъжд, реален звук, докато ядат черничевите листа. Изглежда налудничаво, но как иначе зрителите ще се подмамят да влязат в атмосферата, нежността на копринената нишка, ако ние на сцената предварително не сме се потрудили да я създадем в дълбочина. Театърът е сетивно преживяване. 

Обсъждаш ли героините си и предложенията от киното и театъра с половинката си, актьора Иван Бърнев?

Ако ме питаш дали се допитвам до Иван как да изиграя една или друга роля, определено не се консултирам с него. Нито той с мен. Но обсъждаме ситуации от процесите и си казваме грешките, както и малките победи. Що се отнася до предложенията, много отдавна се разбрахме, че ако получим едновременно покана за работа, единият ще трябва да откаже, за да бъде със сина ни. Много стриктно си спазвахме договорката и кариерата на нито един от нас не пострада от това. Напротив, само спечелихме повече време с детето си и то с нас. Предложения сме отказвали, защото не са били съвсем в посоката на единия или другия, въпреки че от някои щяхме сега да сме по-богати, финансово имам предвид.