Гледах „Без крила“ на Ники Илиев още през септември на фестивала „Златна роза“ и за мен това е най-емоционалният му и вълнуващ филм. Реших да си поговоря с част от талантливите мъже, пряко замесени в предизвикателството да превърнеш истинска история в изкуство.

Михаил Христов, Наум Шопов, Леарт Докле и Ники Илиев отговарят на въпросите ми, и то в изненадващото присъствие на няколко малки и сладки приятели.

По пример на някои от холивудските им колеги Наум, Лео, Мишо и Ники са в компанията на бебета кучета, които са способни да разсеят всеки с действия, погледи, движения, целувки и какво ли още не. Във фотостудиото на Светльо Караджов настъпи истинско забавление и лек хаос, когато се появиха Бруно, Карбонара (накратко Кари), Рая и Коко (съкратено от Коколина, чийто човек е Лео), а пък Ники дойде с неговата любима Анджи.

Кари, Рая и Коко са дами пудели, а Бруно е момче корги, който нетърпеливо чакаше лакомства. Най-спокойната от групата беше Анджи – красив черен лабрадор и много по-голяма и улегнала от останалите. От сърце благодаря на техните любими хора, които ги доведоха и се погрижиха да участват във фотосесията – Мария Вълдобрева и Антон Димитрачков (Бруно), Лора Капустина (Кари) и Албена Танева (Рая).     

През годините когато и да съм си говорила с Ники Илиев, той винаги е бил много скромен за всичко, което прави, независимо колко успешни са били филмите му. Истината е, че само те с Башар Рахал (негов продуцентски партньор) си знаят какво им коства да се преборят за всяка история, която искат да разкажат. В случая на „Без крила“ Башар е този, който присъства на лекция на Михаил Христов и е толкова вдъхновен от всичко, което чува, че се обажда на Ники с предложение за следващия им филм. „Когато се видях с Мишо, той беше само с една протеза на дясната ръка, а на лявата му висеше празен ръкав. Тогава го попитах защо на стари снимки е бил с две протези, а той отвърна: „Лявата не ми върши никаква работа“, и ми сподели, че е било заради хората – да не виждат, че няма ръце.  Тогава се замислих, че това е темата на филма – той си губи ръцете и след това не може да приеме себе си и това предизвиква вътрешния му гняв спрямо абсолютно целия свят.

Темата трябваше да бъде как всъщност приема себе си и се освобождава от това нещо, така че да може и другите да го приемат. По този начин абсолютно всеки човек, който в един момент от живота си се е чувствал като аутсайдер, а всички ние сме били в такъв момент, да може да се припознае в тази история.“

Михаил Христов е лекоатлет, параолимпиец, трикратен световен шампион на скок дължина за хора с увреждания. Мишо работи като протезист и създава иновативни протези за хора в нужда. Остава без двете си ръце на 14 години след инцидент. Волтова дъга се отделя от трансформатор с напрежение 20 000 волта и през тялото му преминава ток с изключително високо напрежение. Той оцелява, но ръцете му биват ампутирани – едната до рамото, а другата до лакътя. Волята му за живот надделява.

Той е и лектор в мотивационни събития и обучения и е изключително интересно да слушаш всичко, което има да разкаже. Мишо и съпругата му също са огромни фенове на животните и отглеждат освен кане корсо и котка, още няколко животни. Питам го как е реагирал, когато са му звъннали с идея за филма. „Много беше готино, това е все едно някоя дама да те покани на среща – смее се Мишо. – Комплимент, комплимент беше! Като цяло очаквам интересът към мен да бъде още по-голям. Всъщност към Наум ще е по-голям интересът, но все пак и аз участвам във филма“, продължава да се смее Мишо.

Наум Шопов влиза в ролята на Михаил Христов във филма „Без крила“ – огромно предизвикателство за него, макар и с помощта на самия Мишо. Независимо че е от актьорска фамилия, Наум всъщност е дипломиран лекар и е познат като такъв в сериала „Откраднат живот“. Но тук задачата му е доста по-сложна. „Засякохме се с Башар и той ми каза: „Имам сценарий на филм с теб в главната роля. Става въпрос за Михаил Христов, но тепърва кандидатстваме за финансиране“. Звучеше ми доста хипотетично и минаха може би 2-3 години. Башо ми се обади един ден и ми каза: „Готови сме вече с абсолютно всичко, можем да пристъпим към снимки, ела да се видим“. Отидох много притеснен, защото съм много неуверен в това поприще. Това е много голяма и сложна роля, затова им казах: „Ще ви дам всичко, с което разполагам, но имайки предвид, че аз не съм професионален актьор… (Обръща се към кучетата, които се борят за вниманието му и лакомствата.) Няма да се караме сега тук, няма да се карамe.

Леарт Докле е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и е участвал в множество постановки в Народния театър – „Хъшове“, „Наблюдателите“, „Хамлет“. Бил е част от сериали като „Под прикритие“, „Пътят на честта“, „Братя“, както и международни продукции като „Beautiful Disaster“. Аз имам удоволствието да познавам Лео като част и от моя късометражен проект „I know what you did“. Предстои да го видим и в много голяма продукция на Amazon Prime – „Deep Cover“. Екшън комедия, в която си прави компания с Орландо Блум, Шон Бийн, Брайс Далас Хауърд, Иън Макшейн. Филмът е продуциран от Колин Тревъроу – режисьор на поредицата „Джурасик свят“.

„Получих обаждане от Башар историята доста ми допадна – разказва Лео. – Но много исках да прочета сценария и после да кажа „да“, защото исках да съм сигурен, че имам какво да дам. Аз играя Петър Дачев, треньора на Мишо Христов и дългогодишен европейски рекордьор. Всъщност не беше планувано Петър въобще да бъде част от процеса, но аз много исках да се свържа с него, за да го опозная. Преди да се срещнем, бях изгледал абсолютно всичко за него и помолих да ни стане треньор, защото по този начин хем ние щяхме да тренираме с точния човек, който е тренирал Мишо, хем щях да имам възможността да науча колкото се може повече за образа.“

МИШО ХРИСТОВ
Мишо, колко свобода им даде?
МИШО: Филм е, беше нормално да има художествена измислица, но припокрива наистина 95% от това, което се е случило. Не бих казал, че е драматичен, ами е на принципа на сцената от „Форест Гъмп“ – „тичай, Форест, тичай“. Това е един от най-трогателните филми, които съм гледал, защото и аз понякога съм имал нужда да чуя тези думи. Бих казал, че мен съдбата се опита да ме набие, обаче имаше хора, които ми казаха „тичай, Форест, тичай“! (Чува се лай...) „Ела тук, ела“... (Коко се приближава.)
Какво мислиш за младия актьор, който те играе като дете – Иван?
МИШО: Ванката си изигра ролята страхотно и ние тримата – аз, Наум и Ванката, явно имаме някаква визуална прилика… (Приближава се Анджи с желание за целувки...) А така, дай малко лиги, няма проблем!  Има хляб в това момче и се надявам един ден да изиграе и големия Мишо, защото... Ники?
НИКИ: Да.
МИШО: Нали сме се разбрали, че ще има и втора част?
НИКИ: Ако е успешен първият!
МИШО: Да, хайде да видим какво ще стане!
Кажи ми сега за Наум – как, кога се запозна с него, как реагира, че той ще играе твоята роля, и как се сработихте?
МИШО: Имаше два варианта – или да играя себе си, или да бъде Наум. Той е подготвен като спортист… (В този момент Бруно, Кари и Коко започват да се гонят из цялото студио… Мишо се смее.) Да не им дадохте нещо преди моето интервю? На първата ни тренировка го предупредих: „Внимавай да не се контузиш“. Точно след половин час той се контузи, но бързо се оправи. При професионалния спорт го има този риск. Но Наум много добре ме имитира, хванал е специфични неща! А Лео пък имитира много добре треньора, защото той има един специфичен поглед на Дон Корлеоне. Но тук идеята не е толкова да пресъздаде точно мен, колкото да влезе в образ на човек, който е изгубил ръцете си и преодолява тази травма. Днес със съпругата ми точно това коментирахме за един пилот от военновъздушните сили, който губи едната си ръка и част от другата.

И тя ми каза: „Това е най-ведрият човек без ръце, когото съм виждала след теб“. Защото това наистина е голяма травма. Няма какво да се лъжем, много е тежко за приемане, обаче един път като приемеш факта, можеш да продължи живота си напред. Аз го приех още в болницата, имах три месеца да си мисля и трябваше да избера между два варианта – или да остана един инвалид, въпреки че тази дума я забраниха от законодателството, един невалиден човек, а другият вариант беше да продължа напред и да следвам мечтите си. Налагало ми се е в болницата да успокоявам родителите си, защото те понякога бяха по-притеснени и от мен. Аз гледам напред в бъдещето – имам съпруга и дете, изпълних си мечтата.