Педагог по професия, учител по призвание, преподавател по индийска култура, Стела Христова – Сачи създава творчески ателиета „Рисуване с къна“ и „Ритуали за женственост“ и организира ритрийти, които нарича „Приключения за жени“. 

Потопете се в нашия шарен разговор за любовта, къната и още нещо.

Познавам Сачи с душата си. Хората се познават по светлината, която струи от тях. Бях запален зрител на последното ú пътешествие в Индия, в което тя ни подари красив и простичък урок в търсене на себе си. За това на едно от хитовите столични партита с Таро и Къна не се поколебах да се наредя на опашката от стотици жени, желаещи точно тя да ми нарисува ръката с къна и да си поговорим по женски и да помечтаем.

Сачи, казваш, че грозни ръце няма… Какво ти разказват женските ръце, докато ги рисуваш?

В ръцете се виждат характерът и качествата на човека. Вижда се как е живял, колко сила е събрал и мъдрост. Две еднакви ръце няма, както няма и две еднакви души. В женските ръце виждам толкова много нежност, любов и споделеност. Веднага разбирам кои ръце се грижат за другите и кои ръце се грижат само за себе си или пък са забравили себе си изобщо.

Последното ме натъжава много. В индийската философия ръцете се наричат инструмент на кармата. Чрез тях взаимодействаме активно с другите - вземаме, даваме, галим, удряме, творим, разрушаваме. В дланта е изписана цялата съдба. Всяка зона и пръст представляват различни аспекти на битието. Един своеобразен баркод на нашата индивидуалност. Затова и къната е възникнала като изкуство за длани - да пренапише чрез благословени символи съдбата на носителя си, да защити границите на физическото му тяло, да свърже човек и Вселена.

Какво намери в Индия този път?

Това, за което тръгнах. Любовта! Намерих я в толкова много форми, измерения и преживявания. В непредсказуеми красиви срещи… в раздели, които те оставят цял. Намерих я по светите места на Индия, Непал и Бали. В хората, в природата, в храмовете, в животните. Намерих я и в себе си и си я дадох по най-щедрия възможен начин. Това пътуване се появи в момент на пълно отчаяние и безпътица. В момент, в който изпитвах огромен дефицит на любов. И не защото я нямаше около мен, а защото нямах сетива за нея. В Индия се отварят сетивата за красивото, дълбокото и духовното. Всяко едно пътуване може да бъде магично, мистично и необикновено, а за пътя до Индия, може един ден да напиша и книга.

Кои цветове, аромати и вкусове си взе оттам? А рецепта за щастие взе ли си?  

О, аромати, цветове и вкусове да искаш! Взех в сърцето си цветовете на Индия, яркото слънце, хилядите отблясъци на ритуални светилници по повърхността на река Ямуна, песните и танците на местните жени, ароматното кичри (яхния от леща и ориз), което раздаваха на бедните и богатите, дадоха и на мен. Взех си звънкия смях на децата, живия поглед на старците, благословиите на садхус (светците), цветовете на Холи и еуфорията в храмовете, потънали в облаци от жълт и розов прах. Взех си кравите и тяхната кравешка Вселена.

Пищните фестивали, пеенето на мантри, блъсканиците по пазарите, аромата на сандал. Взех си силата на молитвата! Взех си много приятелства с търсещи души от цял свят! Рецептата за щастие е да се живее този живот! И да сме готови за всичко. А ако успеем и да пуснем контрола, Вселената изсипва торба с дарове на нашите нищо неподозиращи глави.

На твоите ателиета „Къна и сакрална сексуалност“ говориш за божествената женска енергия. Къде най-често в наши дни ние, жените, губим връзката със себе си?

Женската сакрална сексуалност е голяма тема за мен, на която отделям специално място в женските кръгове, които правя. В традиционните духовни култури жената се е осъзнавала като такава в общността на другите жени, в ритуали и обреди с космическо значение, в ежедневната грижа за себе си, в грижата една за друга, в приемането на собственото тяло, в познаването на ритъма и цикличността в него. Ключът към нашата свещена женска енергия е в нас самите. Не във валидацията от другите. Енергия, която отключи ли се веднъж, е източник на удоволствие, творчество и вдъхновение.