"Ако съществува планета, където растенията имат крака и се движат, човек може да види как тревата бяга при приближаването на кравата. Освен ако животните на тази планета не са прилепнали като стриди към скалата си. В такъв случай неподвижният ще измести подвижния – точно това прави месоядното растение.

И животното ще стане зеленчук. Може би в крайна сметка живеем на друга планета“, с тези мистериозни и малко объркващи думи прочутият френски скулптор и дизайнер Франсоа-Ксавие Лалан (1927–2008) и партньорката му Клод хвърлят ръкавица на публиката и я канят в сюрреалистичния си свят.

През годините двойката е вдъхновявала художници и музиканти. През 1976-а френският композитор и певец Серж Генсбур дори използва за име на албума си директна заемка от тяхна творба – „Мъжът с глава като зелка“.

Лалан се премества в Париж, когато е едва на 18 години и наема малко студио в Монпарнас. Негов съсед там е прочутият румънски артист Константин Бранкузи. Благодарение на него успява да пробие в кръга на сюрреалистите.

На една от изложбите си среща красивата Клод, която става негова муза, а по-късно и съпруга. Творенията им привличат големите колекционери в града. Ив Сен Лоран и Пиер Берже купуват поне по няколко неща от всяка тяхна изложба.

Препратките към античното изкуство в творбите им са очевидни. Изследователите на творчеството им го обясняват  с факта, че като млад Франсоа-Ксавие си изкарвал прехраната като охранител в Лувъра и с часове съзерцавал древните артефакти. После талантът и фантазията му ги трансформирали в неговия неповторим омагьосващ свят.

Изложбата „Планетата Лалан“ е в съпътстващата програма на Венецианското биенале, в Palazzo Rota Ivancich до 3 ноември.