Съвсем случайно един ден, докато преглеждах нюзфийда си във Фейсбук, погледа ми спря фотография в страница за ар деко. Красавицата в стилистиката на 20-те години на миналия век ми напомни императрица Теодора от византийската мозайка в Равена или севастократорката Десислава от фреската в Боянската църква. 

Съвсем фриволни асоциации, но ме накараха да погледна имената на модела и на фотографа, съответно – Dorothy Phillips и Boris Majdrakoff. Българската фамилия ме заинтригува. Първият сайт, съдържащ това име, който Гугъл ми предложи, беше сайтът на Университета в Южна Каролина – Broadway Photographs. Основна заслуга на Дейвид С. Шийлдс, професор в Департамента по изкуства, сайтът представяше селекция от около 60 имена – автори на най-ярките фотографии, разказващи филмовия и театрален живот в Америка през 20-те и 30-те години. Сред тях беше и българинът Борис Маждраков.

Животът му започва в София. После през 1905 г. е изпратен от баща си във Виена да учи инженерство. Но вместо това Борис Маждраков взема курсове по рисуване. Стартът на кариерата му е блестящ – Atelier Adele, фотографското студио на австрийския император Франц Йосиф, на което скоро става управител. По-късно ще стане придворен фотограф на цар Фердинанд и на цар Борис Трети. Ще участва в двете балкански войни и в Първата световна война. Заради фотографските му умения ще го вземат във военното разузнаване.

След прекратяването на военните действия започва да работи в ателието на фотографката Елена Чернева – вдовица на революционера и един от първите майстори на фотографското изкуство у нас Тома Хитров (със сигурност сте виждали фотографиите му на Ботев и Левски). Елена има седем дъщери, две от които с немски дипломи по фотография. В една от тях – Иванка – се влюбва Борис. 

Времената са смутни, част от фамилията Хитрови се преселва в Америка. За да последва любовта си и да избегне съдебно търсене на отговорност за стрелба по човек, Борис заминава за Ню Йорк. Женят се с Иванка и имат двама синове – Иван и Том. А Борис създава собствено студио в апартамент над един от най-престижните нощни клубове на времето – Stork Club в Манхатън. M.I. Boris – така е името на студиото – се радва на незабавен успех. Фотографът работи три години и за Paramount.

През това време прави изящно гравирани портрети на звездите на филмовото студио. Когато Paramount се мести на Западния бряг, основателят Джеси Ласки настоява Борис да отиде с тях, но той предпочита да остане в Ню Йорк и да запази своята самостоятелност.

Отказва и предложението на New York Times. Отстоявайки независимостта си, се налага като един от ярките фотографи портретисти в Ню Йорк. Експериментира с предмодернистичната югендстил естетика, която овладява във Виена, завихря фонове с абстрактни графични шрихове, манипулира агресивно негатива, стъпва в хладно-чувствените модернистични води.

Камерата му улавя магнетизма на филмовата звезда с дръзка прическа боб Луиз Брукс – днес смятана за икона на помитащата предразсъдъци и ограничения и танцуваща буйно джаз флапър култура. Джилда Грей – полско-американската танцьорка на шими, позира като момиче от райски остров – чувствено и с лукава искрица в погледа. Грета Нисен, която говорещото кино отхвърля  заради норвежкия ѝ акцент, видяна през обектива на Борис, е бароков мраморен ангел, а саморазрушителната вамп Лиа ди Пути – спокойна и тайнствена.

„Това са едни от редките и визуално приковаващи портретни фотографии, създавани между двете войни“, обобщава създателят на сайта Broadway Photographs професор Шийлдс.