Създателят и двигател на столичната галерия One, която вече е с нов адрес (улица „Дякон Игнатий“ 1А), Десислава Зафирова е превърнала популяризирането на съвременното българско изкуство в своя мисия. Първо, защото вярва в силата на посланията му, и второ, защото вижда потенциала на необременените от тенденции, вкусове и влияния млади артисти.

След успеха на първата изложба на новата локация, наречена Selected и събрала артисти, с които галерията работи от години, One продължава да провокира мисълта и въображението ни. Доказва го и актуалната изложба „Трезор“, която събира в една артистична рамка Деян Вълков и Ина Василева. Те поставят на фокус ежедневието и скритите обекти и символи, които понякога се превръщат във фетиши. Например гигантското изливащо се кървавочервено червило на Ина Василева сякаш задава въпроса не ставаме ли жертви на модата.

Амбицирана да отвори коридор за българското съвременно изкуство към световните пазари, Десислава Зафирова следи родната арт сцена и инвестира време и контакти в изграждането на достоен имидж и на младите артистични попълнения, които се дипломират от Националната художествена академия.

Какъв е водещият елемент в работата на галерия One и защо съвременното българско изкуство ви вълнува толкова много, че му посвещавате изложбено пространство?

Да се занимава някой със изкуство, и най-вече със съвременно изкуство, означава призвание или осъзната мисия, защото пътят е неравен и никак не е лесен. За мен е начин на живот и е като въздуха, без който не можем да живеем. Галерията е онзи кът, в който се чувствам свободна да изразявам чрез изложбите своите осъзнати послания към света. Обикновено те са свързани със социални теми, психологически състояния и философски прозрения. Понякога се получава.

Като какъв тип галерист бихте се определила – като приятел на артистите, като меценат, като вдъхновение?

Надявам се и се стремя да съм приятел и вдъхновител. Искам чрез работата си да вдъхвам смелост и посока да се изразяват и да изваждат на показ най-смелите си артистични прозрения. Пътят на артиста е неравен и подкрепата винаги идва в точния момент – колекционери, галеристи, меценати – все хора, които вярват в мисията на изкуството да променя.

Имате ли вдъхновение сред галеристите от миналото?

Не съм имала кумир сред галеристите, нито пък вдъхновител. Винаги съм се чувствала като различна и неподвластна на ничий модел. Следвала съм и следвам собствен път. Най-хубавото в работата ми е, че се наслаждавам на процеса и той винаги е част от осъзнат личен избор. Обичам да експериментирам. Управлявала съм винаги частни галерии и точно това е хубавото, че имах свободна територия да греша, да се уча. За хубаво или лошо, при мен нещата се случваха на принципа „проба-грешка“. Свобода и, разбира се, отговорност са ключовите думи в биографията на всеки достоен галерист.

Най-сериозната ви професионална грешка и най-големият успех досега?

Най-голямата ми грешка е да се доверявам на хората. Мислех доскоро, че те са добронамерени само защото ти показват симпатия, но се научих да чета между редовете и да обръщам внимание на знаците, а те винаги са там. Най-големият ми успех е да мога да издържа на изпитанията и да остана въпреки провокациите на не малко недоброжелатели. Егото е на прицел и основен актив, но това дава основа за себеизрастване.

Кога изпитвате най-голямо вълнение в работата си?

Когато вдъхновя хората около мен сами да откриват формите за изява и става нещо като процес – една крачка води до нова и виждам градация.

Как бихте описали добрия колекционер?

Един колекционер трябва да има страст, фокус, мотивация и да не спира да разширява колекцията си. Друго важно условие е да има консултанти или система, чрез която да получава експертни оценки от доказани специалисти.

Смисълът на изкуството е?

Да предава информация, да издига духа, да спира ума, за да се наслаждава и да съзерцава настоящето.