Наличието на многото пластове и възможностите да се променят свободно, извън бронята на предпоставените клишета или очаквания на другите, Веселина вижда като основна ценност и в себе си, и в живота изобщо. Тази прическа заедно с бледата ѝ кожа с цвят на слонова кост, яркото червило и изящната ѝ фигура винаги са подчертавали младежката ѝ дързост и артистичния ѝ шик. Ако я попитате за афинитета ѝ към изкуството, ще ви отговори, че винаги бързо се е ориентирала за ценността и стойността на нещата. Може би е интуиция. Може би е генетично натрупване. Ако приемем, че изкуството е изтънчена форма на лукс, Веселина ще уточни, че другото, традиционното понятие за лукс, свързано със статусни символи, никога не я е привличало.

За първи път сме разговаряли вероятно през 2005 г. в галерия Sarieva на ул. „Отец Паисий“ в Пловдив, която създадоха заедно с майка ѝ Катрин. Било е малко след откриването ѝ. Постепенно ще се превърне в най-разпознаваемата зад граница частна българска галерия за съвременно изкуство. После сме се срещали в създаденото от нея концептуално Artnewscafe, кой ли в Пловдив не го знаеше?! И не само в Пловдив. То беше емблематична част от новия живот, новата енергия и новия ритъм на града. После се виждахме на Art Brussels и viennacontemporary, макар че арт панаирите и фестивалите, на които се е представяла с галерията си, са много повече.

Искала е да стане археолог, при това световноизвестен, но завършва славянски филологии, а после още един завой в мечтите, за да се превърне в откривател на места, художници и модели в полето на изкуството и колекционерството. Веселина е културен мениджър, куратор, колекционер, автор, инициатор на множество международно успешни проекти. Колкото до стремежа към световното ниво, той е останал и движи и до днес подхода ѝ.  

Вероятно заради многото енергия, която притежава, и то енергия,  способна да трансформира нещата, по нейните собствени думи, Веселина Сариева успява да създаде проекти като „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“, уебсайта „Open Art Files: Теми, Хора, Пространства, Документи в българското съвременно изкуство“, фестивала „Улица Отец Паисий“, Пловдив,  „FLUCA: Австрийски културен павилион”,  „Форум Колекционери“, проекти, променящи града, мястото и начините, по които си говорят хората и явленията. Това е един невероятен подем,  а 2015 г., когато Пловдив стана Европейска столица на културата, е негова своеобразна кулминация.     

Сега се срещаме не в родния ѝ Пловдив, а в София. Скоро е разбрала, че отново е номинирана за „Жена на годината“ на списание Grazia, този път в категорията „Да следваш себе си“. Сядаме на една от гледащите към вътрешния двор тераси на DOT – сградата, превърнала се в културно и лайфстайл събитие в столицата още преди да стане Сграда на годината за 2023. Есенция от визията на един родолюбив българин, безкомпромисно силната архитектура на I/O Arсhitects, гурме майсторството на шеф Александър Гоцев и прецизно селектирано съвременно изкуство от най-успешни в световен мащаб български художници. През 2019 г., докато още сградата се строи, Веселина Сариева е получила покана да бъде неин арт директор – да се грижи за арт селекцията и за културната програма. Отговорът ДА е съпътстван с големи вътрешни бури и терзания, голяма вътрешна промяна, решение за изоставяне на стари проекти или трансформирането им на друго ниво и за даване ход на нов принцип на работа и на ново осъзнаване на успеха.         
    
Името на сградата DOT означава „точка“. В коя точка си в момента – повратна точка, точка на кипене? Можеш ли изобщо да си в точка, или си в непрекъснато движение по някаква траектория?  

Точката, в която съм, е като окото на урагана. Най-спокойната точка. Има даже такава медитация – да можеш да чуваш всичко, което се случва около теб, да можеш да движиш енергията, която се завихря около теб, а ти да си в спокойствие и баланс, които ти помагат да случваш живота си. Неслучайно съм тук. Още докато се строеше тази сграда, около нея започнаха да се строят други нови сгради. В момента чувам строителни работи около нас, освен шумоленето на есента и падащите листа. Изключително спокойна съм, дори в центъра на собствения си ураган.

През 2019-а, в пика на кариерата си, каза „да“ на съвсем нов принцип на работа и на нови проекти. Прие поканата да си куратор на колекцията от съвременно изкуство в DOT и да отговаряш за културната програма на сградата. Дори избра да живееш в София, и то на 3 минути от DOT. „Защо тук, до Женския пазар“, ще повдигнат учудено вежди някои…    

За мен етика и естетика са изключително свързани. Възприех, че поне за настоящия период от време ще имам номадски начин на живот и на работа. С разпознаване на определени точки. Дори като ме питат къде живееш, не назовавам градове, а места в тях – улица „Отец Пайсий“, на Женския пазар, в Източен Лондон, където живее моят приятел. Това са важни точки, съдържащи перспектива за живота, която ме идентифицира. Чувствам се много добре тук. Един централен софийски район, около който има много стереотипи, място балканско и мултикултурно, с много енергия, свобода и комплекси. Доста хора го намират дори опасно, може би за тях е опасно, защото е населено с различни култури, логики, миризми. А за мен те са интересни и ценни. Ние сме малка нация и често не сме свикнали да живеем този мултикултурен живот. Но аз идвам от Пловдив, а там има евреи, турци, арменци, Пловдив винаги е бил град на търговия, град, през който преминаваш, град на промяна. Когато избирах мястото си в София, избрах най-интересното в нея мултикултурно място. Това е нова гледна точка към самата нея.

Идването ти в София предизвика бурни реакции на твои колеги, на художници, на много хора, с които си работила, на много хора, които те припознават като човек, свързан на различни нива с Пловдив…    

Да, така е. Някои мислят, че след като аз съм тук, това е следващата гореща точка. Даже някои казват – имахме студио в Пловдив, сега и ние идваме в София. Това не трябва да става. Това местене не е нужно. Аз просто развивам един друг, нов пласт. Имах противоречия през последните години – много трудно ми беше да изоставя стари проекти, които вече си бяха изпълнили задачите, за да мога да започна нови, да последвам самата себе си. След пандемията трябваше да преодолея собствените си бури и терзания, да не спра да се движа, да не спра да нося промяната. Сега съм щастлива, че съм на Женския пазар. Вече знам следващото и по-следващото място, на което ще отида, за да донеса промяна.

Какво предизвика тези бури и терзания? Погледнато отстрани, ти си един изключително успешен човек…

Всички мои успехи бяха вертикални – против всичко, въпреки всичко, с огромни усилия и огромна борба. Все едно се катерех по планина, без да усещам, че има плато, на което стоят и други хора, мои съмишленици, които ще продължат дейностите. Вече знам, че не можеш да постигнеш сам всичко, нещата се постигат, когато си успял да направиш екосистема около себе си. Този хоризонтален женски принцип е много важен, за да се създаде устойчивост и трайност за нещо. Осъзнах го по време на пандемията. Това беше израстване и дзен момент на самоосъзнаване и на осъзнаване на света, в който често пъти по-важни са постигнатите неща, а не как си успял да ги постигнеш, дали хората около теб живеят в хармония, има ли система, която да продължи нещата.

И все пак затварянето на страница и отварянето на нова е трудно нещо...

Много е важно, когато виждаш, че на едно място се изчерпваш, да продължиш напред. Страницата отвори майка ми през 2004 г. с откроването на галерия „Сариев“ в семеен имот в Пловдив. Включих се в галерията, но почувствах, че има и друга причина да съм там. Видях потенциала извън самата галерия и изоб-що на града. Реших да го развивам и да го направя добър за млади хора и да развия нови аудитории.

През 2005 г. направих Нощта на музеите и галериите – първата ми програма за ревитализация на Пловдив. През 2015 г. Пловдив беше обявен за Европейска столица на културата 2019. Още тогава си казах, че трябва да продължа и че тук съм си свършила работата. Освен това имиджът, който ми създаде успехът, започна да ме задушава. Хората виждаха само най-видимите поректи (Нощ, artnewscafe) и забравяха, че откривам, преоткривам, развивам автори и налагам ценности в съвременното изкуство. Не се виждаше комплексността ми – че аз съм човек извън статуквото, който непрекъснато носи промяната на различни места.

И макар да затворих конкретни филантропски проекти, вече имаше приемственост, бях създала или мотивирала експерти, които да продължат започнатата посока от мен. Реших да продължа напред с галерията ни и паралелно да развивам по-тесни публично-частни партньорства и да помогна на други хора с визия да реализират мечтите си. Оказа се, че има родолюбиви българи, работещи за промяната на определени места в България. Научих се да казвам НЕ. Когато се научиш да казваш НЕ, не е нужно да каз-ваш ДА. То само си идва. Веднага се разпознавате. Така е в любовта и във всички партньорства.

Каза любовта… За теб от около две години тя носи името Ричард. Кое прави особено ценна тази връзка?  

Винаги съм била във връзки от любов. Никога не съм била във връзка, в която се намесват други пресметливости. И съм щастлива да съм била обичана. Но имам и много години на самота, с временни връзки, които не разсейват чувството за самотност. Ричард е мъжът, който разбра какво имам предвид с позицията си, че любовта е свобода. Всеки мъж, на когото го бях казвала преди, не ме разбираше. Или го тълкуваше като идея за отворена връзка. А аз съм моногамен и предан човек, за мен свободата е да съм си аз.