Алесандро Микеле търси дом във всеки град, който посещава, но Рим има особен статут за него, защото там е израснал. Обожава изоставените места във вечния град, пълни с история и някогашно величие.

Tова е и причината да се впусне в реновирането на Palazzo Scapucci, 800-годишния дворец, в който Алесандро намира... себе си.

„Аз съм лекар за повредени, порутени домове. Купувам места, които смятам, че може да се нуждаят от мен, които са или обезличени, или изоставени“, казва Алесандро Микеле пред Vogue, чийто екип допусна в дома си, а снимки може да видите в галерията ни.

Чичото на Алесандро имал студио за реставрация на антикварни мебели. Там Алесандро си фантазирал в чий дом са били тези мебели някога, какви са били собствениците им, техните животи и т.н.

Алесандро прекарвал и много часове във Вила Джулия – ренесансов дворец, в който се помещава Националният етруски музей. Докато неговите връстници се събирали по централните пиаци, Алесандро гледал нагоре към покривите и куполите в очакване да долови историите, които сградите сами разказват.

Увлечението по предмети и изкуство се пренася и върху дрехите. Осем години Алесандро Микеле беше креативен директор на Gucci и във всяка колекция се долавяше това отношение към неразказаните истории, към миналите животи на древни артефакти, паметници, хора.

Palazzo Scapucci е една от малкото сгради в Рим със собствена средновековна кула. През 1400 г. околните структури функционират като манастир, принадлежащ на папа Сикст IV (по време на реставрацията Алесандро Микеле открива оригинални папски гербове от края на 1400 г., гравирани на високите греди). Повече от век по-късно цялата собственост се предава на богатото семейство Скапучи.

Според легендата семейство Скапучи имали маймуна за домашен любимец. Когато се родило първото им дете, от ревност маймуната грабнала бебето от креватчето и избягала на върха на кулата. Бащата изпаднал в паника и отправил молитва към Дева Мария. Обещавал, че ако бебето бъде спасено, той ще държи маслена лампа постоянно запалена в кулата. Чудото се случило и от тогава светлината на върха на кулата гори.

„800-те години на тези стени са точно сега за мен. Поради тази причина не изпитвам носталгия. Никога не съм бил убеден, че хора, които вече не са живи, ги няма. Всеки оставя силни следи след себе си.“

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Better By Taxi Roma (@betterbytaxiroma)

Бащата на Алесандро принадлежал към крайно ляво политическо движение, което се борело да даде жилища на работнически семейства, които не можели да си позволят наем. Когато семейството на Алесандро установило, че вече не може да си позволи къщата, се преместило във временни домове в северните покрайнини на Рим.

„Споделяхме пространството си със семейства, които не познавахме. Там получих първото си голямо житейско обучение, усвоих изкуството на наблюдението и развих истински интерес към хората. Имаше проститутки, наркодилъри, бедни майки, изгонени от предишните си домове. Необикновени човешки същества с необикновени лица. Така че знам колко е важно, когато някой те приеме.“

Когато Алесандро вижда за първи път апартамента в Palazzo Scapucci, той е много тъмно и непривлекателно място.

„Всяка зала беше пълна с претъпкани стаи, които се отваряха към още претъпкани стаи и малки прозорци, но аз продължавах да се връщам и да наблюдавам от тротоара. Когато се влюбя, не ухажвам къщите, а ги преследвам.“

Алесандро се среща със собствениците – чичо, племенник и счетоводител, който използвал апартамента като офис и тайно място за събирания с приятели. Наясно е, че ако направи покупката, ще навлезе в дълбоките води, но не устоява.

По време на реставрацията на окачения таван са открити множество гравюри, фрески, папски знаци, лилии на кралете на Франция и щит със символа на семейство Дела Ровере. Алесандро прекарва часове там и признава, че е опознал облизо всеки сантиметър от този таван, въпреки че навярно е причинил и нервен срив на екипа.

Във втора всекидневна висят полилеи с форма на дъбови клони. Алесандро не ги пали, стига му да съзерцава величието им понякога. Кухнята е окъпана в слънчева светлина, украсена с холандски Делфтски плочки и старинни шкафове, изработени от дърво и стъкло. Има и спалня, чиято табла е направена от рамка на венецианска врата.

Мраморни стъпала водят до работно студио и библиотека, сгушени в средновековната кула. „Най-красивата стая в къщата“ според Алесандро. Обича да се идва тук и да вади поетични книги от рафтовете. Това е вид медитация за него.

Скрит проход има в библиотеката, с въртяща се врата. Оригиналната сграда е оборудвана с много такива сводове и портали и Алесандро се възползва от тях. Друго съкровище е скрито в неговия гардероб (разполага със собствена вана и със стъклени врати, украсени с щампи и текстил, проектиран от самия Алесандро).

Студиото на Алесандро, достъпно чрез поредица от коридори, е в процес на работа. Пълно е с кутии и перфектно организирани архиви на предмети, сред които стари индийски стъклени картини и марионетки. Има и колекция от черпаци.

Стаи, стаи, стаи. Тераса и звукът от органа на църквата Sant’Antonio dei Portoghesi, най-древната в Рим.

„Рим е тук от хиляди години. Скоро ние няма да сме тук, но той ще бъде. Рим те съблазнява и те предупреждава: „Трудно е да си с мен. Може да изглеждам красив, но съм изтощителен. Аз не работя и ще направя живота ти невъзможен“. Това ми дава правилната перспектива.“

Добре дошли у Алесандро Микеле!

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Vogue Italia (@vogueitalia)