Това е една от най-прочутите и най-скандалните картини на Джон Сингър Сарджънт, нарисувана през 1884 година. Позира му най-красивата дама от френските салони по онова време – Виржини Готро.

Перлата на висшето общество в Париж е почти недостижима фигура за младия артист, но благодарение на намесата на своя учител Дюран Сарджънт намира път към нея.

В писмо до свой приятел от онова време пише: „Имам голямо желание да нарисувам нейния портрет и основание да смятам, че тя ще се съгласи да позира, защото чака някой да предложи тази артистична почит към нейната красота. Можеш да ѝ кажеш, че съм човек с изключителен талант!“

След серия от визити в ателието му портретът на изящната дама е готов и е включен в Парижкия салон на изкуствата. Заради позата и липсата на директен контакт очи в очи с художника и респективно публиката, кокетното ѝ поведение и смелото деколте на роклята ѝ предизвикват истинска буря и според публикациите оскърбяват френската чувствителност, „защото недискретно внушават една особена репутация на жена от парижките салони, което е скандално“. Френски критик дори си позволява да отиде още по-далече и да напише, че ако човек застане пред портрета по време на Салона, „ще чуе само ругатни“.

Вълната на недоволство стига дотам, че майката на Готро моли Сарджънт да свали портрета, но вместо това Сарджънт взема решение да промени името на картината и то да бъде „Портрет на Мадам X“. Така е известно оттогава скандалното платно.