Магичността на фотографията на Хелга Парис се ражда от поезията на всекидневието. Дете е по време на  Втората световна война. Израства с надеждите на следвоенните и възстановителните години и това допринася за особената поетичност на визуалния й свят.

Учи моден дизайн, но камерата се оказва нейното средство да твори изкуство и улавянето на ежедневните понякога съвсем банални моменти на общуване: отношения, погледи, жестове, движения, повърхностни структури и пространства, които разказват за обстоятелствата, историите и преживяванията на хората и нещата, както и за начина на справяне с тези обстоятелства.

Пътува до Трансилвания (тогава Народна република Румъния) и Грузия (тогава част от СССР), до Волгоград (Русия) и Ню Йорк (САЩ). Умението й да скъсява дистанцията с моделите си без значение дали са чужденци, или нейните съседи - младежите в Берлин, работничките в модния текстилен комбинат или къщите и лицата в централногерманския, индустриален град Хале, прави фотографиите й толкова пълни с живот. 

Ще видите около 130 черно-бели нейни фотографии в Софийска градска художествена галерия с кратки обяснителни текстове и филмов портрет от Хелке Миселвиц. Изложбата, която ще продължи до 24 ноември, е покана за пътуване във времето, което дава възможност човек да си даде сметка за крехкостта на настоящето.

Хелга Парис е член на немската Академия на изкуствата и е удостоена с наградата на Берлинската галерия „Хана Хьох“.