„Аз да не съм водопроводчик!” – това изречение е жигосано в душата на писателката Ани Ерно. Чува го от млад хирург в нощта на 20 срещу 21 януари 1964 г., когато животът ѝ виси на косъм след усложнения от криминален аборт. Тогава тя е студентка без пари и връзки, принудена да престъпи закона, защото няма изход.

Днес е Нобелов лауреат за литература. Романът „Изпитанието” е плод на личната ѝ травма, която я сродява с хиляди жени по света, и на битката ѝ да няма повече жертви на криминални аборти и за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца.

Тези дни книгата, писана преди 23 години, излезе за първи път на български език в превод на Валентина Бояджиева. Тя е второто произведение на Ани Ерно в каталога на издателство „Лист” след знаковия ѝ роман „Годините”.

„И до днес, когато си спомня или чуя отново всяко от неизлечимите в мен изречения, чийто смисъл тогава трябва да е бил непоносим, или обратното – утешаващ, ме залива отвращение или нежност. А това, че начинът, по който преживях опита с аборта – криминален, – вече е само отминал спомен, не ми се струва приемлива причина да го оставим на забравата – макар че парадоксът на един закон е почти винаги да принуди някогашните жертви да не говорят с аргумента „с това е свършено” и така същото мълчание да обвива онова, което се е случило.”, пише в книгата си Ани Ерно.