Евгения Джаферович за изпитанията, бодипозитивизма и фациалис

Винаги истинска (във всеки момент и ситуация), Жени отговори на всичките ни въпроси неизненадващо искрено.

Люба Вангелова 15 November 2022

Снимка: Цветан Игнатовски

Участник в “Survivor” по bTV и „Игри на волята“ по NOVA – два риалити формата, подлагащи участниците на сериозни изпитания, инфлуенсър, спортист, професионален гримьор със собствена линия четки за грим DZ Professional, собственик на ПР агенция, майка на дъщеря и син – Леа и Бо, Евгения Джаферович е и жена, която не се страхува да отговаря на остри въпроси. Все пак ранима, макар и трудно, и винаги истинска (във всеки момент и ситуация), Жени отговори на всичките ни въпроси неизненадващо искрено.

Често те описват като силно момиче. Коя е твоята сила?

Израснала съм в краен софийски квартал. Спортист съм. Това ме е направило силна. Годините, прекарани в тренировки във водата, конкуренцията и победите в спорта са ме превърнали в това, което съм днес. Винаги съм се борила за всичко в живота си. Това, което имам днес, е плод на годините мой личен труд. Аз обичам да ми е трудно. Да си се преборя за най-малкото нещо и да му се радвам.

Какво не виждаме от цената, която неизбежно плащаш за публичността си?

Не смятам, че съм толкова популярна, че това да ми носи някакви трудности в живота. Привилегии също. Наскоро имах тежък момент и съм благодарна на Ваня (бел. ред., съпругът на Жени, футболистът Ваня Джаферович), че реагира правилно. Той определено ми е голяма подкрепа. Леа също е вече голямо момиче и винаги разбира, когато има нещо около мен, и иска да ми помогне. Неприятно ми е, когато публичността рефлектира върху семейството ми.

Ти си инфлуенсър в истинския смисъл на думата – под светлините на прожектора си още от годините си като професионален спортист, след това идва телевизионният екран. Тежи ли ти да си модел на подражание?

Всичко това е мой избор. Не ми тежи, но не ми е приятно, когато нашата работа (моята и на тези, които я работим истински) остава неразбрана и подценявана. Да споделяш личния си живот 24/7, с хубави идеи, с интересно, красиво и качествено съдържание, и да се опитваш това да не влияе на ежедневието ти е като жонглиране с горещи топки. Ще се радвам обаче, ако успявам да вдъхновявам чрез това, което показвам, та последователите ми да следват мечтите си.

Голямо изпитание е сблъскването със състояние като пареза на лицето – как се отрази това на живота ти?

Когато се случи (около раждането на дъщеря ѝ, бел. ред.), не го приех фатално. Трябваше да мисля за раждането на Леа, всичко с нея да бъде наред. Бях едва на 22, изобщо не бях суетна, не мислех за себе си и „колко е зле“ състоянието ми. Към днешна дата виждам колко много ми се е отразило, но знам, че към онзи момент нямаше какво повече да направя за лечението си, за да не се сблъсквам днес с такива сериозни последствия. Миналата година Ваня също получи такава пареза, което е толкова минимално като шанс, че клони към невъзможното. Шеговито се наричаме сем. Фациалис. Радвам се, че неговото лечение премина успешно и днес няма и следа от парезата.

Визията ти била ли е обект на нападки?

Много често дори – лице, тяло… Хората, криещи се зад снимки на цветя, пейзажи и всякакви картинки, не ги интересува дали нараняват някого. Лицевата ми парализа е била обект на много коментари и критики. Лицето ми невинаги изразява мислите и емоциите ми. Нима има смисъл да отговарям на негативни коментари?! Била съм 47 кг в болница, в тежко състояние. Била съм и 80 кг. Надявам се само скоро у нас да утихне желанието за това отричане, мразене и старание да се нарани някого. Не искам да знам какво им се случва в живота на тези… не хора, а профили. За да не се и замислят дори, че зад това може да стои една тежка диагноза.  

Въпрос за милион долара: имаш ли пластични операции?

Имам, разбира се. Никога не съм ги криела. Те са две и са следствие на двете ми прекрасни дечица, родени секцио. Имах диастаза на коремната стена и много останала кожа след двете бременности. Направих си абдоминопластика и след това вазер липосукция. Сега имам страхотен корем!

Естетичните корекции добавиха ли още самочувствие?

Със сигурност двете раждания и коремът, който наследих от тях, не ми позволяваха да сложа друг, освен цял бански. Към днешна дата имам предимно бикини, които нося с удоволствие!

Какво те движи в избора на естетичните корекции?

Когато не се харесваме заради истински голяма причина, трябва да направим всичко да го променим. Не бих оперирала носа си, не бих си сложила гърди. Не искам и млади момичета да бъдат наранявани онлайн, да им се насажда, че нещо е модерно, и затова да се оперират, а след години да съжаляват, че са изгубили идентичността си. Не съм фен на тази тиха тенденция у нас, която превръща много момичета в клонинги.

Идеята да станеш гримьор има ли общо с желанието да промениш нещо в собствената ти визия?

Не. Никога не съм била прекалено суетна. Нямах и никакви гримове, когато започнах. Моя приятелка искаше да запише курс по грим и ми предложи да го направим заедно. Интересно ми стана. Обичам да рисувам. Занимавала съм се с бижута и всякакви красиви неща с много детайли. Гримът беше поредното нещо, което ми носи красота.

Как красотата променя човека?

За мен гримът е като дрехите. Каквото ни е настроението, такъв е и гримът. Случвало ми се е да ми носи повече самочувствие, но и да ме е срам, че съм с много грим (или рокля и токчета). „Много“ и „малко“ в тази сфера е величина, която при всеки е различна.

Робувала ли си на етикети за външния вид?

И да, и не. Мога да спазвам дрескод на дадени събития, както и да съм със старите си дрехи и да правя лютеница в двора на нашите. Онлайн пространството има силата да ни разклати. Да искаме повече, още повече и толкова повече от себе си, че никога да не сме доволни от това, което сме. Искам децата ми да живеят свободни. Да не са притиснати от „те казаха, че съм…, затова аз…“ Днес сме привидно свободни в избора си, но, за съжаление, не е така.

Ти си гримьор на звездите. Можеш ли да ни споделиш дали самочувствието им се влияе от външния им вид?

Като част от екипа гримьори на „Капките“ (риалити формата по NOVA „Като две капки вода“) виждах, че определено работата ми влияе на изпълнителите. Това как ще се чувстват те на сцената, е до много голяма степен наша отговорност. Често изпълненията им са оценявани и по нашата работа. Затова се радвам, че големи изпълнители имаха  желание да сядат всеки път на моя стол. Това ги правеше сигурни. Забелязвала съм как по време на моята работа те вече виждаха изпълнителя, на когото трябва да приличат, и започваха да го играят още по-добре.

Бодипозитивизмът така се развихри, че започна да изкривява вектора си – от крайността на слабите тела махалото се засили към крайността на това да приемаме затлъстяването. Ти си пример за човек, който спортува и поддържа форма, грижи се за здравето си и за визията си, без това да е в крайност.

Била съм и в двете крайности. Бях толкова слаба, че нямах сили да държа крака си на съединителя на колата и тя гаснеше. Била съм и много пълна. Живеем в особено време на осъждане, на критика. Коя съм аз, че да кажа кой какво да прави с тялото си? Радва ме, че вече виждаме не само слаби модели на подиума, че имат самочувствие и не им пука. Здравето ни може да бъде в риск и в слабо, и в пълно тяло. Може да спортуваме много, да се храним „както трябва“ и същевременно да не правим профилактични прегледи за елементарни болести. Аз мога да тренирам много, ако ми се тренира, мога да ям много, ако ми се яде, но не искам да казвам кое е добре и кое не за другите.

Визията ни е послание – какви съвети би дала на дъщеря си Леа?

Леа расте като свободно и щастливо дете. Не знам дали мога да бъда по-благодарна, че имам такава дъщеря. Тя е изключително умна и добра. Вече е достатъчно голяма, за да избира сама дрехите, които да си купи и носи. Искам от нея само да е щастлива с изборите си. Давам ѝ съвети, когато ги поиска от мен. Любопитна е и към грима. Позволявам ѝ понякога да си сложи глос и спирала. Слага малко, но това я прави много щастлива.

Ако можеше да промениш нещо в „модела“ на съвременната красота, какво ще бъде?

„Клонингите“, които споменах: „Тя има такъв нос, искам същия“. Желанието да си приличат, да изгубят собствения си чар, да не се харесват, а да са красиви. Има един модел на подражание – дълга и много, много гъста (с екстеншъни) коса, предимно светлоруса или пък тъмнокестенява, тънки нослета, изкуствени мигли, големи… не, не големи, а огромни устни. Искам магическа пръчка, която да заличи това и тези момичета да са ТЕ, а не „някоя, като…“.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР