Разследващата журналистка е попадала на най-опасните места по света за поредицата си „Трафиканти“. „Често най-опасните престъпници имат много повече общо с всеки един от нас, отколкото изобщо предполагаме. Всичко е въпрос на обстоятелства и избори“, казва тя.

Тя е дребничка, руса и усмихната, но зад тази фасада стои една от най-безстрашните жени на света. Мариана ван Зелер е родена преди 48 години в Кашкайш, Португалия, и журналистиката се превръща в нейно призвание още в родната ѝ страна. След като завършва образованието си и работи за местен канал, Мариана заминава за САЩ, и по-точно за една от най-престижните журналистически школи, тази в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Днес е световно признат журналист, а само за последното издание на изключителната ѝ поредица „Трафиканти“ тя и екипът ѝ спечелиха пет награди „Еми“ преди няколко месеца. Мариана ван Зелер изследва вътрешните механизми на най-опасните черни пазари в международния подземен свят и говори с хора, които принципно не допускат камери. Във всеки епизод на поредицата на National Geographic тя навлиза в дълбините на различен черен пазар – от наркотици и оръжия до човешки органи и бойни клубове, за да вникне в бизнеса и да разбере повече за сенчестата част от световната икономика, която възлиза на няколко трилиона долара. Прави го с изключителен професионализъм и истинско хладнокръвие, което не знаем какво ѝ коства, при положение че самата Мариана е съпруга и майка и рискува твърде много. Половинката ѝ Дарън Фостър ѝ е състудент и продуцент на „Трафиканти“. 

Говорих с нея преди време и откровено ѝ споделих, че тя за мен е истински супергерой. Разсмя се и ми благодари. Попитах я не я ли е страх. „Понякога, но не винаги. В битката между любопитството и страха в главата ми винаги печели любопитството. Това невинаги е добро за мен, но ми помага да разследвам нелегалните пазари вече 20 години. Опитът също ми помага да остана невредима.“ И с всичкия си! „И това, макар че е спорно точно колко“, смее се Мариана.

Споделям ѝ, че и аз съм завършила международна журналистика в Лондон и много от нас обмисляха тогава кариера на разследващ журналист или военен кореспондент. Имали сме страхотни срещи като тази с покойната вече легенда на военните конфликти – Мари Колвин, или с египетската звезда на „Ал Джазира“ – Ясри Фуда, който се смята за пряко отговорен за залавянето на „мозъка“ зад атентатите от 11 септември Халид Шейх Мохамед, задържан след интервю с него. Много малко от нас обаче избраха някоя от тези посоки. Аз превърнах тези истории и техните герои в герои на филмите ми. Мариана обаче влиза в сърцевината на историята физически и с лицето си. И успява да говори лице в лице, макар и през маска, с част от лидерите на престъпния свят. Очите остават вперени в нея, докато слуша разказите на всички тези хора.

„Подобно на теб, и аз исках да бъда журналист, и то в Колумбийския университет, след като завърших гимназия в Португалия – разказва ми тя. – Не успях да вляза първия и втория път. На третия отидох и почуках на вратата и ме приеха в крайна сметка. Когато се случи 11 септември, бях единственият португалски журналист в Манхатън и в крайна сметка отразих едно от най-големите събития в историята. Като млад и неопитен журналист, успях да разкажа толкова много неща. Спомням си момента, в който излязох на улицата след включването ми на живо за атентатите и видях хора, които държаха табели и търсеха близките си. Това беше важен момент за мен и моята кариера, защото осъзнах, че журналистиката, с която искам да се занимавам, е тази, която стига до тъмнината, търси да проумее същината на това да искаш да правиш ужасни неща. После поживях в Сирия, за да уча арабски и да бъда близо до събитията. Първото нещо, което разследвах там, бяха сирийските джихадисти, които отиват в Ирак, за да се бият срещу американците. Тази история даде началото на това, което се превърна в моя страст – да разследвам нелегалните пазари.“

Един от епизодите от последния сезон на „Трафиканти“ е посветен на производството, продажбата и пътя на кокаина от долината Враем в планините на Перу, през мрежата на Колумбия, до Маями, Флорида. Така ни въвежда в целия процес на дистрибуцията на кокаин от Латинска Америка към платежоспособните американци, които имат нужда от него. За да стигнеш до Враем (мястото на производството), преминаваш през много охраняеми пунктове и хора. Тук се произвежда една пета от целия кокаин на света и е напълно естествено да бъде пазен от мини армия. Самата Мариана пробва листа от кокаин, след като събеседниците ѝ предлагат.

По-късно в популярния подкаст на Джо Роган споделя, че никога до този момент не е била опитвала. Но в името на целта на разследването го прави. В крайна сметка успява всички по веригата да се съгласяват да говорят с нея и да ѝ споделят кое как работи. Всеки е с маска. Отнема ь време да убеди някои от тях да ѝ се доверят. Част от замесените са просто деца, които не са имали друг избор в живота. Единият е на 15, другият на 16 и твърди, че за последна година прави подобно нещо, иска да стане зъболекар, тъй като мечтата му е да се грижи за хубавите усмивки на хората. 

В друг от епизодите проследяваме измамните схеми на престъпници в Ямайка да се краде от заможни американци. Любопитното е, че измамниците не изпитват никакво разкаяние. Две жени с псевдоними Туити и Джулиана посрещат Мариана с маски и споделят, че са се научили от опита си в туристическата индустрия да имитират гласове и акценти и да намират точните хора, които биха се вързали на схемата им. Жертвите им са „самотни възрастни“, от които те безсрамно се възползват, като казват, че ще продължават да го правят, тъй като за тях „американците са просто глупави“ и ако им превеждат пари, защо да не си ги получат. 

Във всеки един момент на която и да е история ситуацията може да се обърне и няма как да не се възхищаваш на смелостта на тази жена. Самата тя казва: „Няма история, за която си заслужава да умреш“, но от друга страна, рискът постепенно ескалира. „С „Трафиканти“ имаме възможност за ексклузивен достъп до всички тези теми, които имат отражение във всекидневния ни живот, и наистина да надникнем зад завесата на заглавията от медиите. Все си мислим, че ще става по-лесно, но не е така, напротив – даже става по-трудно. И е така, защото навлизаме във все по-сложни теми.