Рецептите „на око“ от старите банчани – това е мотото на свитъка с рецепти, записани, разказани и сготвени от Румяна Николова. Кокетната книга ще ви потопи в атмосферата на едно отминало време. На седянка възниква идеята за подобен кулинарен сборник. В търсене на забравени рецепти и вкусове авторката се впуска в срещи, записва разкази на жени, които са живата памет на Банкя.

С „Автентичният вкус на Банкя“ ви каним да се потопите в миналото и да сготвите няколко прости и лесни рецепти, носещи духа на едно малко позабравено и не чак толкова далечно време, в което храната е плод на собствения труд. От наша, съвременна гледна точка такава храна би могло да изглежда семпла и дори аскетична, както отбелязва и авторката, но със сигурност е истинска и много вкусна.

ПЪРЖЕНО С ТУРШИЯ

„Зимата можете да се докоснете до бабиното пържено с туршия. От връчвата (делвата) със сурова туршия баба вадеше чушки и зелени домати, нарязваше ги и ги запържваше с яйца. Ако имате и пръжки, можете да прибавите и тях. Старите някога не са се бояли от свинското месо, но са спазвали и постите…“

МОРУЗЕНИЦА
„Много популярна в този край е била морузеницата. Името ѝ идва от морузено (царевично) брашно. Има различни начини на приготвяне. Ето една от рецептите: 2 ч.ч. царевично брашно се смесват с 1 ч.ч. бяло брашно, за да не се рони много сладкишът. Прибавя се и един пакет бакпулвер. Отделно се разбъркват две яйца, чаша и половина захар, чаша олио, чаша прясно мляко. Смесва се с брашното. За разкош, в по-нови времена, може да се нашари с какао и се пече в подмазана тавичка. И лесно, и вкусно.“

МИАНЕ
„В едно пакетче масло се запържва брашно – около чаена чаша и половина, прибавя се литър студено мляко, като се бърка енергично. Накрая се добавя мед на вкус. Превръща се в чудно шекерна каша с мляко и мед.“

Книгата е реализирана с дарения на местната общност в Банкя. Целта ѝ е да съхрани и популяризира местния вкус, рецепти, кулинарни тайни, старо знание и духовни послания.

Рецептите са на око, без точни мерки и грамажи. Такава е и рецептата за нещо като тукашна мая, с която зимата са подквасвали хляба. Омесвали тестени топчета, отвара от хмел, който растял по оградите на дворовете, и люти чушки. Румяна Николова разказва, че на седянката опитали да сготвят и възстановят рецептата по разказ на баба Василка от черквата. Поръчали хмел по интернет, като модерни баби, варили, готвили, месили, сушили в кошница на плета точно като едно време, но нещо не сполучили, частица от старото знание се е позагубила във времето. Кой знае пък, някой, като прочете тези редове, може и да си спомни, може да знае...