Художничката Цветелина Спиридонова няма да забрави една случка с нейно участие в Йоханесбург. На 19 е, наскоро пристигнала с приятеля си, още незавършила Художествената академия в София. В средата на 90-те у нас е жестока криза, а в ЮАР Апартейдът е паднал преди 4 години. Цветелина е тръгнала от България с пари, колкото да изкара един месец, и с папка с четирийсетина картини. Спешно й трябва работа. Българин емигрант й подсказва, че може да започне като цветарка в заведенията. Минава с кошница в един ресторант и като потичат едни сълзи… След това се пробва в гръцки ресторант. След курс по дървен английски в София не може да разбере клиентката, която настоява за mustard.

Така и не получила горчицата си, дамата вдига скандал и Цветелина е уволнена. С научаването на английския и с преодоляване на първоначалния шок получава работа в един от веригата ресторанти „Тръмп Интернешънъл“ – от 8 сутринта до 11 вечерта с един час обедна почивка. В ресторанта идва актьорът Браян Джеймс, разбира, че му сервира художничка от България, и иска да види картините й. Но папката е вкъщи. Джеймс й дава съвет – винаги носи портфолиото със себе си. Тя го послушва и когато на другия ден в ресторанта идва група американци, обикалящи ЮАР, вече има какво да им покаже. Купуват петнайсетина картини, което подпомага сериозно емигрантския бюджет.

От ЮАР Цветелина си донася образите на местните жени с деца на гърбовете си, на сламените покриви, на избухналите в лилаво корони на джакарандовите дървета и слънцевидния цвят на протеята – символ на Южна Африка. Връща се в София, за да довърши образованието си, и след това с мъжа си отиват в Лондон – града на смелите според тях. Там работи като моден консултант в бутик на Кингс Роуд, впечатлена от изчистения вкус и отстояваната индивидуалност на англичаните. Обратно в България, вече с дете, семейството решава да заживее в наследствена вила от дядото на Цветелина – известен музикант, преподавател по валдхорна.

Правят всичко с двете си ръце под благосклонния поглед на големия орех в двора, на който Цветелина и до днес „слугува“ – чисти постоянно нападалите от него вейки. Орехът се отплаща с хубава сянка и клони, подходящи за връзване на люлка. Децата междувременно са станали две, а Цветелина не е спирала да работи. Има колекционер на нейната серия с морски охлюви от Сингапур, на тревите й – от Япония, и на картините с музиканти – от Англия. Платното й „Hope“ е част от колекцията на Вашингтонската библиотека. То е с изразена екологична тематика – опазването на природата е почти обсесия на Цветелина, която намира вдъхновение в снимките на прочутия подводен фотограф Браян Скери и филмите на сър Дейвид Атънбъро. Провокирана е да работи по темата, след като при семейно пътешествие от Резово до Истанбул вижда по бреговете на Черно море много измрели делфини. Наскоро излезе и двуезичната книга, на български и английски, с нейни илюстрации и текст – „Великото приключение на малкото китче Съни“ (издателство „Кибеа“).

Резултат от диалога й с природата са мащабните й фигури от есенни листа – барокова рокля, петел, нощен пейзаж ала Ван Гог, които тя реди в двора на селската им къща, направена от кирпич. Както и опитите й в скулптиране на дървени късове, изхвърлени от течението на близката река – т.нар. дрифтууд. Случайно попаднал й дънер от отсечено орехово дърво се превръща в огромна орехова ядка, който сега стои на входа на къщата на семейството в един от кварталите от Витошката яка.

През прозореца на ателието на Цветелина на последния етаж нахлува вятърът с шумоленето на клони. Тя е влюбена в непрестанното движение на тревите, цветята, на водните кончета, птиците, на рибните ята и това движение я вдъхновява за работа с различни техники – монотипия, преге, суминагаши (японска техника за рисуване върху вода). Дори по време на Ковид изолацията картините на Цветелина намират своите хора („Може би сме обменили положителни енергии. Може би са усетили друг вид красота от природните ми наблюдения и интерпретации. Неведоми са тези пътища.“), така че нейните раковини и треви, цветя, пеперуди и костенурки не се задържат в дома й. Сега тя е отделила няколко, за да отпътуват към парижка галерия.

„Аз никога не се отказвам от добрата кауза и следвам инстинкта си. Имала съм много откази от галерии, но винаги съм продължавала с вдигната глава“, казва Цветелина, докато отпива любимия си чай от набрана от витошките поляни мащерка.

Картини на Цветелина Спиридонова може да видите в галериите „Нюанс“, „Рамджули“ в София, „Чудо“ във Варвара, във фоайето на х-л „Интерконтинентал“ (бивш „Радисън“), както и в изложбата в зала „България“ на художнички, курирана от Цена Бояджиева, внучка на Златю Бояджиев.