„Много е яко да си известен, защото ти дават да пушиш на места, на които не е разрешено, аз го открих наскоро“, казва Николаос, докато разполагаме телефона за запис между него и Мария и условно поставяме началото на техния словесен дуел в студиото, където малко по-рано приключва сесията за първата им обща корица (за Нико първата в живота въобще).

Малко преди това и след няколко общи кадъра Нико е предложил брак на Мария с коментара: „Има един проблем обаче – отново няма да случиш на фамилия”, който тя приема със спокойствие и мълчаливо съгласие относно избора й на партньори с нестандартни имена.

Стоим на препоръчваните от Щаба два метра разстояние, всъщност по-малко, а те „подгряват“ разговора с 50 грама уиски и умело свита цигара. Този път не задаваме въпросите, само слушаме. Странно е, в същото време любопитно, да гледаш отстрани двама души, които на пръв поглед имат малко общо помежду си и в същото време ги събират неща като телевизията, чувството за хумор и, разбира се, спонтанността. Мария подхваща след Нико темата за привилегиите на известните:

Мария: Яко е, като те викнат на опашката отпред, в същото време е много неудобно!

Николаос: Въобще не ми пука! Преди седмица влизам в една банка. Посреща ме любезната служителка Х и казва: „Г-н Цитиридис, заповядайте на втория етаж, където обслужваме корпоративните клиенти“. Викам си, пичаги, аз не съм корпоративен клиент – имам да ви давам 60 лв., но тя – не, не, заповядайте, заповядайте! И, знаеш ли, хич не ми беше неудобно после!

М: Ама винаги нещо ще ти оправят, я гума, я друго…

Н: Не пропускай факта, че освен известна жена си и божествено красива жена!

М: Всеки път го пропускам – смее се Мария. – И всеки път много се изненадвам!

Н: Как са ти чакрите сега, като мина всичко?

М: Те си ми бяха добре и преди… особено като отидох до морето преди седмица и си тичах по плажовете на воля. Много беше хубаво, играх федербал за първи път от години. Сега дясната ми ръка не работи. Както казах и в „Пощенска кутия за приказки“, вече разбирам на мъжете колко им е трудно с тези ръце. (Смее се.)

Н: Бързо минахме към темата за секса. И в този смисъл ти какво предпочиташ: карантинен секс или нормален секс?

М: Не виждам разлика!

Н: Има, има… Сега не излизаш така свободно, не можеш да разиграеш някакъв role play, в бар например, да се обърнеш към нея със: „Здрасти, мацко!“.

М: Професионалистите нямат нужда от това!

Н: Намесвайки професионалистите, предлагали ли са ти някога пари в размяна на… сещаш се?

М: Между другото, да! Много се изненадах от този факт. Преди 20 години бях модел и често прекарвах вечерите си в КЕВА – той и сега съществува, но тогава беше много приятно място за артисти, с ярки образи, разговори… Никой в онези години обаче не ми беше отправял такова предложение. Мина си времето, станах на 40 и ето, случи се! Казах си – дойде и моят миг, но понеже съм много недалновидна жена, не приех, какво да се прави.

Н: Аз, ако трябва да съм честен, получа ли мегагигаоферта… Ама мега наистина, бих се навил. С някоя мегастара бабка за премного пари, за някоя петцифрена сума в евраци.

М: Ама преди или след това да получиш парите?

Н: Преди и задължително, знаейки, че няма да се разприказва. Да тръгне да тръби, аз… такова нали… с Цитиридис.

М: Е, сега хората поне ще знаят, че си податлив. (Смее се.)

Н: Засега ми предлагат само дюнери, не че се оплаквам! Но животът е много кратък, за да се пазиш и да се правиш на нормален, си мисля.

М: Значи не си имал неприлични предложения, така ли?

Н: Е, не… имал съм. Пишат ми разни девойки в Инстаграм, пращат си разголени снимки. По време на извънредното положение например получих снимка на мацка, която се търка в банята. Пиша й: „Браво, чудесно, поддържаш добра хигиена. Лека вечер!“. На следващата сутрин получавам нова порция ци*и – от същата, спрях да й отговарям, но тя продължи да си праща и праща…

М: Има връзка с фамилията ти, да знаеш, може би е искала да направи парафраза на Цитиридис. (Смее се.)

Н: Светът е много разкрепостено място, какво да му се чудим. Малко ме е яд, че съм изтървал хубавите години в телевизията, когато всички са се пръскали от купони.