Певицата бе част от уникално събитие - гала на Метрополитън опера, която събра виртуално повече от 40 звезди на оперната сцена. Гласът й стигна до до хиляди хора по света чрез изпълнението й на ария от операта "Русалка" на Дворжак. Тя споделя, че изборът не е случаен, тъй като именно тази ария е пяла при първия си концерт пред публика. Йончева трябва да дебютира в ролята на "Русалка" на сцената на Метрополитън следващия сезон.

Въпреки големите успехи и непрестанните похвали през последните години, Соня си остава изключително земна, усмихната и позитивно настроена. Музиката продължава да изпълва дома й, а междувременно тя търси начини, по които да помогне на колегите си, които се намират в тежка ситуация поради кризата. Позитивната й нагласа я кара да вярва, че ще живеем в един по-добър свят, когато отново имаме възможност бъдем заобиколени от хора.

Участвахте в едно неповторимо събитие. Галата на Метрополитън включи куп звезди на световната оперна сцена и то от домовете им. Какво беше усещането да сте част от този виртуален спектакъл?

Беше наистина много интересно, много вълнуващо, защото ние никога не сме се събирали всички накуп за едно събитие и е много трудно човек да ни събере заедно. Когато всички сме толкова свободни, имаме толкова много време, се получи. Аз не бях много съгласна да пея от вкъщи, защото знам, че качеството на звука не е същото.

Всички бяха много развълнувани, писаха ми след това. Много хора от театъра ми споделиха, че са плакали, че едва сега оценяват какво сме имали през цялото това време. Да сме лишени от сцената, от музиката, да бъдем заедно... беше много драматично. Но всички сме много позитивни, защото виждаме може би има някакъв изход от ситуацията. Всеки се пренастройва по някакъв начин да комуникира със своята публика - с феновете, колегите, музиката.

Аз се двоумих между две произведения. Едното беше от Гуно. Питър Гелб (директорът на Метрополитън) ме разубеди. Той ми каза: "Виж, ти трябва да изпееш това нещо, защото другата година трябва да дебютираш в тази роля и ще бъде страхотно да те чуят. Така стигнах да този избор, но имахме и разни други проблеми, защото където живея няма толкова много пианисти, не можех да поканя никой вкъщи. Да се организира всичко за толкова малко време беше малко сложно. Питър ми изпрати един файл с изпълнение на пианист от Метрополитън.

Последните седмици най-големите музикални театри по света предлагат на зрителите някои от най-добрите си продукции от последните години и често изборът е на представления с ваше участие.

Много е трогващо. Всички започнаха да споделят музиката, най-добрите музикални моменти от близкото минало. Много хора ми писаха, обаждаха се. Всичко това е много хубаво и сега имаме нужда от него. Сега трябва да започнем един нов период, в който да видим как музикантите и музиката могат да съществуват по друг начин, освен подарявайки я или пускайки я безплатно по интернет. Всички трябва да се пренастроят по някакъв начин. Много хора зависят от това. В момента има страшно много планове, от всички места чувам идеи.

В този период много хора на изкуството са в трудно положение. Когато говорите с колегите, как виждате ситуацията?

За някои от нас все още е ок. Да кажем десет процента от музикантите по света са имали възможността да направят някои икономии. 90% от тях обаче не са имали това щастие, защото много хора работят от един проект до друг проект и наистина всяка продукция за тях е единствената възможност да изкарат хляба си на края на месеца.

Ние много се замислихме, всички от нас. Людовик Тезие и Йонас Кауфман направиха една петиция за обединение на всички музиканти, да се помогне. Аз също подготвям един малък мой проект. Да видим дали ще успея да го направя от дистанция и в тези сложни времена. Всеки по някакъв начин се опитва да помогне. Тук около мен в Швейцария има много близки мои колеги, артисти от много високо ниво, които могат да дойдат и да пеят с мен или да намерим някакъв друг начин на изява, за да мога аз да им помогна.

Сложна е ситуацията. Театрите, операта, всичките мюзикъли, рок сцените. Това ще са последните места, които ще отворят врати, защото публиката да бъде на едно място толкова близо един до друг няма как да се получи, ако няма намерена ваксина.

Много дългоочаквани участия отпаднаха, но гледате положително и вече планирате за следващия сезон. Обявихте насрочени дати за "Тоска" във Виена в началото на 2021 г. и други ангажименти.

Много бързо моите агенти направиха всичко възможно това, което изпускаме тази година, да го пренасочим към следващите сезони. Някои от проектите няма как да се преместят за следващия сезон, но други успяхме. Много от нещата, за жалост, няма да успея.

Ако има нещо положително от ситуацията, в която се намираме, е че има възможност за повече време със семейството. Какво е настроението вкъщи?

Уникално време. Със съпруга ми и двете ми деца сме заедно вкъщи. Толкова сме благодарни за това, че имаме тези дни да бъдем заедно. Това е нож с две остриета. Засега много добре се получава. Не сме объркали като сме се оженили (смее се).

Много наши колеги се обаждат и казват: "Помощ" или "Край, развеждам се". Това в кръга на шегата. Ние държим фронта. Винаги си намираме някаква работа, никога не е спокойно около нас. Освен това с децата толкова много неща се случват постоянно. Никога не е скучно.

Имаше ли неща, за които преди не е оставало време, с които сега започнахте да се занимавате?

Мъжът ми започна да градинарства, да поддържа цялата градина. Каза ми: "Това ми е новото хоби. По време на карантината това ще правя". Реже листа, коси, тори... В една къща винаги има нещо за правене.

Много обичам да готвим двамата. Събираме се всяка вечер или следобед, пускаме си музика и започваме да готвим. Слушаме най-различни неща - от класика до рок. Двамата се надпреварваме. Понякога той готви нещо от Венецуела, а аз нещо, което съм си измислила. Аз ще направя някоя супер вкусна баница, а той - някой коктейл с екзотични напитки.

Понякога се забавляваме, направихме няколко клипчета. Той е Маестро, а всички те са много сериозни, но аз успях да го изкарам от кожата му. Слушаме музика, творим, работим за бъдещето. Мъжът ми има страшно много работа като директор вече на два оркестъра в Европа. Така че никога не е супер тихо вкъщи.

Винаги си намираме някаква работа. Аз много обичам да работя. Смятам, че човек когато се труди, когато има някаква работа, не могат да го хванат никакви други депресии. Аз вярвам в това, че колкото по-активен е един човек, толкова по-лесно забравя за проблемите и времето минава по-бързо.

Да завършим позитивно. Вярвате ли, че след края на кризата ще живеем в един по-добър свят?

Да, разбира се. Аз се надявам и мисля, че ще бъде така, защото сега имаме много време да прекараме сами със себе си, с нашето вътрешно аз, за което обикновено не остава толкова време. Смятам, че ще излезем малко от този затворен кръг на консумацията, честите покупки, хабенето на време и средства за материални неща. Когато започна карантината видяхме колко лесно може да се живее без някои неща, без да се ходи по магазините нон-стоп. Аз го видях при много мои близки. Някои от тях ми се обаждаха и казваха: "Сега какво ще правя? Искам да ходя на шопинг".

Сега е времето да преосмислим, да видим кои сме вътрешно ние и да си зададем много въпроси за нас, за планетата, за живота, за нашата история дори. Аз вярвам в по-доброто начало. Надявам се, че това ще промени много света.