Създаването на нашия филм бе съпътствано с проявления на любовта под различни форми – казва ми Магдалена Ралчева, режисьор и продуцент на „Сватба“. – Eто една интересна история от снимачния период. Главният герой Мето (в ролята е младият актьор Радослав Владимиров, б.р.) язди почти в целия филм кобилата Лиса. Тя беше бременна, но се оказа, че с нея не може да се работи и да се снима, ако някъде наблизо не е един друг кон – Арап. Двамата бяха неразделни, макар че според стопанина им Лиса не е бременна от него.

Така че, ако в кадър Мето трябваше да язди кобилата, отстрани, извън полезрението на камерата, някой трябваше или да язди Арап успоредно с нея, или поне конят да присъства наблизо, за да го вижда тя около себе си, в противен случай не помръдваше. Забелязахме, че любимият ѝ Арап, който бе много красив, е без грива и стопанинът им ни обясни, че години наред Лиса му яде гривата, но той стои кротко, търпи и ни най-малко не се съпротивлява.“ И това ако не е див разказ! – казвам на Маги, а тя се съгласява.

Филмът „Сватба“, третият игрален филм на Магдалена Ралчева (след „И още нещо за любовта“, 2010 г., и „12 А“, 2017 г.), е по мотиви от едноименния разказ на Николай Хайтов от емблематичния му сборник „Диви разкази“. Сценаристът Юрий Дачев е използвал „гръбнака“ на историята, но до известна степен двамата с Маги са променили траекторията ѝ, при това така, че финалът хвърля мост директно към нашата съвременност. Хате, главната героиня във филма, като птица сякаш долита през времето при нас, за да видим колко се е променил светът. И колко не се е променил също така.

Историята на една жена, родена някъде из дивите родопски възвишения в самото начало на 20. век, която умее да обича и има сърце да се бори и за любовта, и за достойнството, и за свободата си – това е филмът „Сватба“. В оригиналния разказ на Хайтов фокусът не е толкова върху жената, по-скоро е върху мъжете и техните избори, инстинкти, решения. Тук обаче акцентът е деликатно, но категорично изместен, а най-красивото е, че това се случва някак естествено, без лозунги и плакатна феминистка пропаганда. Филмът ни пренася в един отдавна изгубен свят, в който природата и човекът все още са едно магично цяло. Усещането за приказност през цялото време пулсира някъде дълбоко в тази дива Хайтова реалност. Операторът Емил Христов успява да „извади душата“ на есенната Родопа планина – величествена и вечна с цветовете и мъглите си. А младата актриса Ралица Стоянова (познаваме я от филма „Жените наистина плачат“ на Мина Милева и Весела Казакова) на екрана придобива онази аура, онази специфична „сербез“ красота („сербез“ – дързък, решителен, упорит, б.р.) на Хайтовите героини – смели и непоколебими в това да следват сърцето си на живот и смърт.

Разговаряме с режисьорката Маги Ралчева, която отдава на този проект приблизително 8 години от живота си, и актрисата Ралица Стоянова, за която ролята на Хате е първата главна роля в кариерата ѝ (в „Жените наистина плачат“ тя също е в една от главните роли, но там става въпрос по-скоро за  групов персонаж, или поне за няколко напълно равностойни централни роли). Макар  снимките на филма да са отдавна зад гърба им – вече две години, – те сякаш все още с една част от съзнанието си са там, край Агушевите конаци, в Родопите, където прекарват цял един месец на около 1200 метра надморска височина, потънали изцяло в магията на планината и в магията на киното.

Двете са толкова различни – Маги със своя европейски блясък и Ралица със смуглата си и някак източна, персийска хубост. Споделят, че много бързо, още по време на кастинга са успели да изградят силна връзка и доверие помежду си по оста режисьор–актьор. „За мен актьорите, които съм избрала, са определящи за успешното създаване на филма, но е важно с тях да бъдем и на една и съща човешка честота“ – казва Маги.

Поздравления за филма! Най-вече за тази Хайтова приказка, която ни поднасяте след толкова години не особено сполучливи екранизации по български класици. Разбира се, имам предвид опитите след 1989 г., последвали любими филми като „Козият рог“, „Мъжки времена“ и др. Маги, имаше ли страх в теб, когато се захвана със „Сватба“ – сложен проект, мащабен, пък и Хайтов е това…

Маги: Несъмнено създаването на филм по Дивите разкази на Хайтов е голямо предизвикателство  и  отговорност.  Давам си сметка, че очакванията към всяка такава интерпретация винаги ще бъдат големи, защото едни от най-хубавите български филми са създадени по тях. Невъзможно беше да не изпитвам съмнения дали нещата ще се случат така, както искам. Най-малкото защото при един толкова сложно постановъчен филм има много съпътстващи обстоятелства,  които просто не зависят от мен – времето, опасни и трудни сцени, много и различни животни, каскади и най-важното – да не се случи нещо със здравето на всеки един от тези хора, с които сме се качили на върха на планината. Михаил Мутафов страдаше от сериозни болки в гръбначния стълб, а трябваше продължително да язди кон, но въпреки това нито веднъж не се оплака… Въобще, ако Господ не беше с нас… а Той беше!  Ние сме първият филмов екип, който снима в местността, където някога са били летните Агушеви конаци (разрушен феодален жилищен комплекс от началото на 19. в., намиращ се в местността Черешово, б.р.), на това място имаше изключително хубава енергия и всички се чувствахме много добре там. Разбира се, най-вече добрата подготовка ми даваше увереност и спокойствие.

Каква беше тази подготовка? Ти ръководиш огромен екип тук.

Маги: Не можех да си позволя да заведа 100 души екип в планината и да не знам какво правя. Подготовката за един месец снимки продължи около две години, от тях три месеца се строиха декорите. С художничката на филма Ивелина Минева почти си заживяхме в Родопите. Преди снимките, когато всичко беше готово, ходихме няколко пъти на терен с главните  актьори, за да усетят атмосферата на планината и доколкото е възможно да започнат да „живеят“ там. Отделно с оператора Емил Христов и екипа му направихме технически оглед на всички локации и уточнихме основни сцени, така че, когато започнахме същинската работа, бяхме абсолютно наясно какво точно искаме да постигнем. Добрата подготовка е предпоставка за хубавата атмосфера на терен, което е важно както за екипа, така и за филма впоследствие.  

Рали, а твоите страхове какви бяха?

Ралица: Първоначално най-голямото ми притеснение беше за любовта между мен и Радо, тоест между нашите герои Хате и Мето. Страхувах се да не се получи фалшиво. И другият ми голям страх бе от интимната сцена. Не бях снимала до този момент такава, но знаех, че е много трудно, защото може да се получи неистинско и никой да не му повярва. С Радо имахме доста наши си срещи, в които да си говорим, за да се отпуснем психически един с друг, да сме спокойни. Снимките на самата сцена бяха и страшни, но и смешни, защото аз знаех, че трябва да съм гола (което също не е никак лесно), но Радо не знаеше и се появи по боксерки.
Маги: Освен това двамата с Рали веднага се скараха, защото беше пушил.
Ралица: Аз съм непушачка, неприятни са ми вкусът и мирисът на цигари. И му се развиках.
Маги: На всички ни беше неудобно, но нямаше как да минем без такава сцена, защото историята всъщност е за една силна и непреодолима любов. Сложността идваше от това, че не трябваше да снимаме просто една секссцена, а обич, копнеж, страст и образно казано – сливането на две души… Благодарна съм на Ралица и Радослав за всичко, което направиха, и че успяха да бъдат Хате и Мето.

Не че искам да изпадам в подробности, но да се върнем на боксерките на Радо. Какво стана с тях?

Маги: Ралица, макар тогава да беше много люта и своенравна, по едно време все пак се успокои, сцената взе да се получава и Радо захвърли боксерките. Каза: „Айде, от мен да мине!“ Вече не му пукаше от нищо.

Рали, как те избра Маги за ролята на Хате?

Ралица: Обадиха ми се за кастинг, пратиха ми две сцени, без никаква друга информация. Още като ги прочетох, интуитивно разбрах, че става въпрос за главна роля и че действието се развива в епоха. Веднага ме хвана! Казах си: Това е моята роля! Вторият кръг вече беше на живо. Имаше и други актриси. Аз обаче нямах никакво съмнение не само че искам ролята, но и че ще я взема. А Маги веднага си я усетих на сърцето. Още на кастинга тя направи всичко, за да ми помогне да извадя целия си потенциал. И с нея, и с Радо, и с целия екип станахме семейство. И това излиза във филма.