Уаби-саби
Преди около 700 години японските благородници възприемат идеята, че да търсиш красота в несъвършенството е път към просветлението
Елка Влаховска 22 July 2017
Възниква понятието уаби-саби (да не се обърква с уасаби) в противовес на китайския императорски перфекционизъм. Думата „уаби“ се асоциира със скромност и неразточителност, с изтънчена оскъдност, породена от безразличието към охолството и показността. „Саби“ пък е чувство на префинена меланхолия заради преходността на света.
Съвременните тенденции в дизайна – както в модата, така и в интериора – по много интуитивен начин претворяват философията уаби-саби. Каква е нейната естетика? Тя работи с органични материи и материали, които благородно стареят по време на използването им и притежават по някакъв начин свой собствен живот. Не се цели предметите да са гладки, чисти и завършени, а донякъде да са сякаш недообработени и несъвършени. Перфекционизмът изморява, уаби-саби успокоява душата, като напомня, че всичко е преходно и животът е процес на разруха.
Да внесеш уаби-саби във всекидневния живот не изисква пари или специални умения. То е да успокоиш ума си и да видиш красотата в несъвършенството: износването или дефектите на дървения под в противовес на „блясъка“ на ламината, чаровните бръчици от смях покрай очите вместо опънато от ботокс лице. Уаби-саби изисква смелостта да приемеш нещата каквито са и да не търсиш съвършенство. Да събудиш това чувство е лесно – стига да спреш и да разгледаш внимателно асиметричния керамичен съд, да се вгледаш къде килимът е започнал да се протрива, да се възхитиш на дреха, която изглежда така, сякаш не е ушита докрай. Уаби-саби е състояние на ума и начин на съществуване. То е изящното изкуство да бъдеш в мир със себе си и с всичко, което те заобикаля.
Модерният дизайн смело интерпретира философията уаби-саби, като съвсем преднамерено придава ефекти на незавършеност или на състаряване. Тук асиметрията е красота. По този начин всяка вещ придобива собствен характер.