В един неделен следобед получавам съобщение от моя много близка приятелка, медицинска сестра, живее в Германия: „Да кажеш на д-р Генадиев, че съм му фен и че много му се получават професионалните термини.“ „А кой е д-р Генадиев?“ – я питам разсеяно. И в следващия момент се сещам. Досещате се и вие за отговора, нали?

Много жени биха искали да вечерят с Димо Алексиев. Димо е от тези, които натискат копчето на безвремието. И пълнят пространството с уют и топла светлина. С леката му усмивка, която пръсва линийки около очите му и написва запетайки на бузите му, леко приведен от височината си от поне 190 см, той е много внимателен, човек на фините емоции. С него можете да говорите безкрайно за кино, литература, театър, шоколад и за какво ли още не. Ще ви пусне хубава музика, ще ви научи да танцувате, ще ви разсмее. Той е от мъжете, за които не забравяте, че са мъже, защото умеят да се заявяват като такива.

Вечеряме в Niko’las 360 – приятно градско заведение в центъра на София с модерен интериор, авторитетен главен готвач, готвил по цял свят, и избрана винена листа. Менюто не е дълго, но обърнете внимание на съставките на ястията и ще пожелаете да идвате често. Кухнята уютно открива част от процеса на приготвяне на храната. Димо избира салата от нахут, смилянски боб, чери домати, мента, чушка, свежо сирене и трохи с пушен пипер.

Много харесвам истинската храна – обяснява, – храна, която се разваля. Ако може човек да се е грижил за нея и да не е гледана с изкуствени торове, маркучета и разтвори. Смисълът на храната е да те зарежда и да ти дава сили, а не да си неин роб.

Кулинар ли си?

Много харесвам варива – киноа, булгур – и си ги правя. Готвя много неща на пара, например броколи, в един тиган с решетка. Кулинарията за мен е лично усещане и разбиране за вкус. Вкусът ни прави уникални. Ако успееш да го възпиташ добре, е нужно единствено да се чувстваш свободен, да си вярваш и да експериментираш. Защото е хубаво човек да е мислещ, но в опредени моменти да спира да мисли и просто да бъде.

Кое готвиш най-добре?

Май нямам специалитет. Сиренца правя хубави, във фолио. Или ги подреждам няколко вида в глинено гюведженце, добавям доматчета и оставям да си се готви. Ям боклуци от време на време, за да не излизам съвсем от форма, но като цяло внимавам. Все още не ям месо. На рибата не ù прощавам. Много харесвам и калмари, и морски дарове. Това е гръцко залитане. Гърците умеят да ги приготвят. Експериментират с подправки. С приятелката ми се преориентирахме към Гърция за почивките – не само заради обслужването и вкусната храна, но и като цяло хората просто знаят как да те предразположат така, че с удоволствие да си дадеш парите. Много ми харесва как в Солун дядовците излизат на крайбрежната улица, ходят за риба или продават вода. Много приятен начин на съществуване. Освен това, много е важно, че при тях слънцето залязва в морето. И винаги е много красиво да се гледа. Аз съм голям фен на морето. Много харесвам и че имат морска алея, която е абсолютно добре оборудвана за деца и за възрастни. Водил съм и Лорка (дъщерята на Димо – б.а.).

А била ли е с теб на снимки?

Да, един-два пъти, зад кулисите на „Откраднат живот“. Майка й (актрисата Ани Топалова) смята, че е много малка да гледа такива сериали, но Лорка ми каза: „Тати, аз тайно те следя.“ Много е смешна. Ще ти е странно да видиш в какво се е превърнала малката госпожица. Харесва ми, че обратно на нас двамата с майка й тя няма никакво притеснение от много хора. Аз, особено едно време, когато започвах, се чувствах много нелепо да правя нещо пред хора. А за Лорка няма никакво значение дали е пред 4 или 500 човека. Няма проблем да се качи на сцената.

Ти присъства на раждането й, нали? Май тогава си си доказал, че не припадаш, като видиш кръв.

Да, тогава беше първата ми проверка. За да се подготвя за ролята в „Откраднат живот“, ходих да наблюдавам операции. Бяха ни уредили в Александровска болница. Това, което най-много ме тормози в операционната, е миризмата. Инструментите, които се използват, понякога изгарят тъканите и в операционната мирише характерно на изгоряла плът. Особена професия е лекарската. Много натоварена. Много! Трябва да си много устойчив... Kакто каза един хирург: „В тая професия всеки ден пациентът ти оставя тялото си, а душата му е анестезирана нанякъде. И хирургът често играе канадска борба със смъртта.“ В момента, в който се сложи упойката, смъртта започва да обикаля наоколо. И понякога дори не се налага да правиш грешка. Странна, странна професия.

Какво ти е най-голямото предизвикателство в ролята на д-р Генадиев?

Достоверността. Това, че говоря неща, които за мен не означават нищо, а за други – много. Това е проблем! Можем да питаме гугъл, но хората все пак учат за тази професия по 6 години и след това специализират, а ние навлизаме направо в дълбокото.

Говори се, че държиш да си определяш прическата в сериала.

По-скоро всичко се обсъжда. Нашият сериал има такава успеваемост не само заради темите и нещата, които се случват в него, но и защото хората от екипа се вслушват един в друг и се чуват.