Д-р Борислав Димитров е управител на Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания в София – СБАЛОЗ, единственото общинско лечебно заведение в града, което предлага специализирана онкологична помощ, пряк наследник на столичния онкодиспансер. Под патронажа на г-жа Йорданка Фандъкова списание EVA организира кампания за набиране на средства в полза на СБАЛОЗ, които да подпомогнат диагностиката и профилактиката на рака на гърдата. Събраните средства са в размер на 26 000 лева, които вече са преведени на Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания в София.

д-р Борислав Димитров

Ако при вас дойде жена, на която току-що са открили рак на гърдата, кое ще е първото, което ще й кажете?

Всеки пациент реагира по свой начин на такава новина, която активира различни човешки механизми за самосъхранение. По-важно е, излизайки от кабинета, той да е достатъчно мотивиран и убеден, че с общите усилия – на него самия и на лекаря, – с постоянство и настоятелност лечението може да бъде доведено до успешен край. Пациентът непременно трябва да остане с усещането, че рамо до рамо в дългата битка до него стоят знанията и уменията на лекарите, както и достиженията на съвременната онкология.

Какво е ракът на гърдата – смъртна присъда, доживотен затвор или…?

При всички случаи е заболяване, изискващо сериозно отношение, достатъчно информираност и точна индивидуална оценка на риска при всеки болен. Най-често изисква мултидисциплинарен подход, включващ усилията на различни специалисти – хирурзи, лъче- и химиотерапевти и др.

Някои смятат, че хората сами си докарват рак – с песимизъм, притеснения. Смятате ли, че има връзка между психическата конструкция на човек и това заболяване?

Както повечето тумори, и ракът на млечната жлеза е многофакторно заболяване. Възникването и развитието му зависят от множество особености на организма, в който се развива. Съществува и генетично предразположение, свързано с мутации в някои гени. Нека подчертая, че дори високият риск невинаги означава развитие на рак на млечната жлеза. Не бих казал, че определено психоемоционално състояние само по себе си би предизвикало рак. Но вероятно силен емоционален срив би могъл в определен момент да се превърне в отключващ механизъм. Не случайно психосоциалната подкрепа е особено важна и преди, и в хода на лечението.

Каква е ролята на клиничните психолози във вашата болница? Това ли са хората, които „разговарят“ с жените след поставянето на диагнозата, защото докторите често не го правят и усещането е за ужасен вакуум? Дали в онкоболниците не трябва да пише с големи букви по стените „Говори с нея“?

Помощ от клиничен психолог може да бъде потърсена както от пациента, така и от неговите близки. Практиката показва, че най-често те го посещават заедно! Най-общо въпросите на онкологично болните са свързани с това как да се справят със страданието, как да продължат да функционират в пространство, където желанията и потребностите се разминават, как да приемат загубата или да преосмислят уязвимостта си. Психологичната подкрепа не може, а и не трябва да замества диалога с лекаря, където този процес се разглежда от чисто медицинския му ракурс. Така че ако трябва да вземем анонс от филм на Педро Амолдовар, по стените би трябвало да пише „Нека говорят“ – пациентът, неговите близки, лекарят и клиничният психолог да разговарят помежду си.

Къде жените могат да научат например какъв хранителен режим да спазват?

На първо място от своя лекар, но пациентските организации у нас разполагат вече с много опит, просветни материали и добри утвърдени практики.