"С диви круши и резенче хляб в торбата" - така започва едно от най-красивите стихотворения „Жената Мария“ на Борис Христов. Точно това изречение нахлу в главата ми в мига, в който зърнах възрастна жена приседнала на обърната щайга.

Не знам дали беше Мария, но държеше в скута си износена бохча пълна с круши - дребни и някак сгушени в нея, те сякаш излъчваха топла светлина и ароматен ореол. Купих ги, за да им се радвам, но с времето омекнаха, станаха още по-дъхави и от кожата им изби сладък сок. Реших да ги използвам за някакъв кейк, но някак ми убягваха съставките, които запазват аромата им, развиват го и му дават искра. Решението беше в шепа лешници, малко амарето и шоколад - те дадоха точната доза блясък, която един сладкиш трябва да притежава.

Използвах 150 г черен шоколад, 50 мл ликьор (бадемов, лешников, круша), 120 г масло, 120 г захар, 4 яйца, 80 г лешници, 40 г брашно, 1ч. лъжичка какао, 1 ч. лъжичка бакпулвер, щипка сол. За глазурата - 80 г черен шоколад, 80 г сметана.

Как го направих: Запекох лешниците на сух тиган. След като изстинаха обелих люспите и смелих на грубо брашно. Смесих шоколад и ликьор и разтопих на водна баня. Разбих маслото със захар и добавих яйцата, едно по едно. Прибавих с разбъркване към шоколадовата смес. Смесих сухите съставки, пресях ги и разбърках всичко заедно. Изсипах сместа във форма за кейк (28-30 см.) застлана с хартия и наредих 4 обелени круши с дръжките. Изпекох на 180 С за около 40 минути. След като се охлади освободих кейка от формата, отлепих хартията и го поставих върху решетка. Приготвих глазура като загрях сметана и разтворих шоколад в нея. Полях кейка и изчаках да се втвърди преди да разрежа.

*За снимките са използвани порцеланови чинии, тишлайфер за сервиране и керамична лъжица на Duka.