За Пати Смит казват, че е твърде независима, за да се прекланя пред модата и твърде оригинална, за да предизвиква безразборно възхищение. Автор е на често изумителна симбиоза между поезия и музика, неслучайно сравнявана с тази на Боб Дилън. Авангардните й импровизации с рокендрол и джаз, примесени с доза поетична претенциозност, оказват огромно влияние върху пънк движението в Ню Йорк и Лондон през 70-те, а и далеч след тях.

За наследничките си тя е легенда – точно както и Робърт Мейпълторп за дръзналите да рисуват живота през призмата на обектива. Експериментите му във фотографията стигат до залите на музеите – независимо дали става дума за фетиши и „скандална“ актова фотография, портрети на иконични фигури от шоубизнеса или изящни бели цветя (символ на сексуалната чувственост). „Не харесвам думата „шокиращо – споделя Робърт в свое интервю. – Аз търся неочакваното. Търся нещата, които никога не съм виждал преди.“ През 1986 година, в пика на своята кариера и когато творбите му се продават за стотици хиляди долари, Мейпълторп е диагностициран със СПИН. Умира три години по-късно, едва на 42. Последното му желание към Пати е някой ден тя да опише историята им. И тя го прави по най-добрия възможен начин, разказвайки приказката, стара колкото света – за едно момче и едно момиче, които се влюбват. През 2010 година Пати – Патриша Смит, която тази година ще навърши 70, описа историята на безусловната им любов, съвършенството на споделянето и вдъхновението от създаването в книгата „Просто деца“ (изд. „Махалото“), превърнала се в бестселър. И докато очакваме спомените й да се появят и на голям екран, припомняме си защо емблематичните им образи продължават да бъдат безчетно копирани от модната и музикална сцена.

Лятото на любовта

„Беше лятото, през което умря Колтрейн. Лятото на Crystal Ship от дебютния албум на The Doors. Децата на цветята вдигаха голите си ръце в протест срещу войната, а Китай направи опити с водородна бомба. Джими Хендрикс запали китарата си на фестивала Монтерей. Полицейската бруталност, безработицата, расовото напрежение и политическият курс доведоха до пълни с насилие бунтове. Беше лятото на любовта. И сред тази кипяща неприветлива атмосфера една случайна среща промени целия ми живот. Беше лятото, през което срещнах Робърт Мейпълторп.“

През юли 1967 година Пати Смит напуска Ню Джърси и се отправя към Ню Йорк – без пари и ясни планове (освен този „да бъда свободна“). Преди още да осмисли вероятния си нов живот, съдбата я сблъсква с Робърт. И двамата са едва на 20. Тя все още преживява тежестта на една нежелана бременност и принудата да остави първородното си дете за осиновяване. Той е избягал от богатото си католическо семейство, а униформата на обучаващ се офицер от военния резерв е заменил с джинсов гащеризон, нанизи мъниста и бродиран елек от агнешка кожа. Освен това е открил света на LSD. И двамата усещат, че в Ню Йорк ще намерят отговора на търсенията си. За по-малко от 24 часа решават, че съдбата им е да бъдат заедно.