Преди седем години Глория Петкова изгря на модната ни сцена (и на декемврийската ни корица за 2008-а) с дръзко хлапашко излъчване, водопад от рижи къдрици и прилежащите им лунички (да, тя носи изчезващия ген на червенокосите, наследен от майка й). Като модел на агенция Ivet Fashion пътуваше до различни точки на света, докато не беше приета в лондонския колеж за дизайн London College of Fashion в труднодостъпната специалност Мъжка мода. Само след година желанието й да бъде дизайнер бе сразено от вълнуваща любов, която тя без колебание последва в Париж и с нейна подкрепа се потопи в таланта си на художник. Докато не дойде следващата любов... Увлече се от музиката (и често доказва отличните си способности на диджей зад пулта), а след това внезапно се озова и на големия екран – преди няколко месеца бе официалният й дебют като актриса във филма на Иван Черкелов „Семейни реликви“. Продължението предстои с първия филм на Галин Стоев „Безкрайната градина“.

В последно време Глория откри светлините на Дубай и често гостува на родителите си в Лондон. Трудно й е да стои на едно място. Би живяла някъде в бъдещето, вероятно защото е ужасно голям сайфай фен, и ако я питате за религия, ще ви отговори бързо: Стар Трек (дори кандидатства за супермисията Mars One, но не я избраха). Казва още, че мрази изненадите, доставя й удоволствие да моделира емоциите на хората около себе си (било то с музика или с поведение), но подозира, че е свързано с мания за контрол. Харесва й да се разхожда насън и има особен респект към котките („обожавам всякакви – тигри, лъвове...“). Сменя модните си вдъхновения на 180 градуса, а за момента твърди, че е в период „уплаши ги, преди да те уплашат“, визуално изразен чрез дръзко преплитане на икони на сексапила като Мерилин Монро и Скарлет Йохансон. Или поне така бе до излизането на този материал. Защото Глория е момиче, което винаги има с какво да те изненада.

Срещаме се на късна закуска в Motto, току-що е отменила полета си за Дубай. Неизвестно за кога, разбира се.

Виждали сме те в много реклами, но вече си на голям екран. Как попадна в кастинга на Иван Черкелов за „Семейни реликви“?

С него ме свърза Касиел Ноа Ашер, просто ми писа във фейсбук за този филм... Не успях да отида на първия кастинг, защото бях в Лондон, и направихме интервю по скайп. Тогава бях с дълга червена коса. Върнах се в София и отидох Черкелов да ме види, но вече бях с къса руса коса. Той бе в шок, защото искаше героинята му да е напълно естествена, обаче аз почти успях да го убедя колко важно е да бъде блондинка! После пак заминах някъде за месец и като се върнах, вече бях рижа. Мисля, че направо ги подлудих. Пак чрез Касиел отидох и на кастинга за „Безкрайната градина“ – продължи няколко дни, бяхме адски много момичета и момчета, след което лека-полека останахме четирима.

Разкажи за участията си в двата филма.

В първия много елементи са свързани с личния живот на Черкелов и всяка сцена беше силно наситена с емоции. Докато във филма на Галин има и комедийна част, което беше много готино. Въздухът бе лек, докато снимахме. И героинята ми беше напълно различна, много я харесвам.

(Прекъсваме разговора, защото поднасят закуската – пържени филийки с диви плодове. Леко разсейване, за да бъде снимана и документирана в Instagram, където Глория напоследък е много активна и отбелязва добрите моменти от деня си.)

Кой ти помагаше да се подготвиш за ролите си?

Никой, и това ме притесняваше, защото реално нямам никакъв опит. Разчитах на интуицията си и чисто емоционално да усетя героинята си. Смятам, че неслучайно са ме избрали – вероятно са видели някаква част от тези герои в мен.

Режисьорите как ти помагаха?

Много ми помагаха. Например във филма на Черкелов си поплаквам няколко пъти, понякога успявах да го направя, но ако не беше достатъчно, той просто ми казваше две думи настрана и те можеха да ме сринат безвъзвратно. Той не говори много и кара хората някак да се заслушват. Галин също много ми помагаше, като постоянно намираше героинята ми в мен самата. Изваждаше я и ми я показваше, така успявах да я изкарам от себе си.