Древните тосканци са приготвяли castagnaccio от кестеново брашно, вода и зехтин. Едва през ХIX век му добавят други съставки, които надграждат вкуса: ядки, стафиди, портокалови кори, семена от копър или розмарин.

Легенда разказва, че листата от розмарин, които се използват за ароматизиране на кестена, са мощен любовен елексир - ако влюбена жена направи този сладкиш за своя избраник и той яде от него, ще бъде нейн завинаги.

От хилядолетия кестените се използват заради техните лечебни и хранителни качества. Те са като природна аптечка - съдържат витамин С почти колкото лимоните, витамините В2, В1, А и дълъг списък от минерали и микроелементи. На Апенините, както и в някои региони на Франция, наричат кестена "дървото-хляб", защото някога кестеновото брашно е изхранвало хората през голяма част от годината. От него са приготвяли хляб, десерти и дори паста. Всяка есен в Италия празнуват събирането на новата реколта кестени с множество фестивали. На тях castagnaccio се предлага като деликатес в компанията на рикота, кестенов мед и десертни вина.

Не зная дали сладкишът действа като любовен еликсир, но със сигурност е омагьосващ за сетивата.

Използвах 400 г кестеново брашно, 3 с. лъжици захар, щипка сол, около 600 мл вода, 3 с. лъжици зехтин, 100 г стафиди, 20 г орехови парчета, 35 г кедрови ядки, стрък пресен розмарин.

Как го направих: В купа смесих брашно, захар и сол. Добавях водата малко по малко, до получаване на смес, близка до тази на тесто за палачинки. Добавих 2 с. лъжици зехтин и разбих с пасатор. Оставих да почива за около 2 часа. През това време накиснах стафидите във вода. Застлах форма 30х20 с хартия и изсипах тестото в нея. Поръсих равномерно със стафиди, орехи, кедрови ядки, останалия зехтин и розмарин. Изпекох на 180 С за около 40, 45 минути или докато се появиха пукнатини навсякъде по върха.