Тя е истинско работещо момиче и за нея няма тайни в света на модата. Кариерата й на модел стартира на крехката възраст от 12 години, когато печели конкурса Ivet Fashion Top Model и заминава за Рим с покана за престижните дефилета Alta Moda. Вече повече от 10 години обикаля света и работи за големи имена като Vivienne Westwood, Versace и Giorgio Armani. Среща голямата си любов в Италия – архитекта Алберто Закути.
В края на това лято Карина и Алберто си казаха „да“ пред брачния олтар и то цели два пъти – първо в Италия, а месец по-късно – и в България.

Едно неромантично начало с (не)предвиден край

С Алберто се запознават преди седем години на приятелска вечеря в Милано. Странно и за двамата, но в началото изобщо не се харесват: „Долавяше се някаква взаимна неприязън, нямахме никаква допирна точка – спомня си Карина. - Това продължи няколко месеца, бяхме дори на обща почивка в Сардиния, през която не си говорехме. След това се върнахме в Милано и той неочаквано ме покани на вечеря. Може би защото бяхме само двамата, в различна среда, успяхме да се опознаем, да свалим преградите си и... взехме, че се харесахме! Почти веднага се преместих да живея при него. Това е първата ми дълга връзка и чак ми е трудно да осъзная колко бързо се случи и колко бързо мина времето.“

Но то минава и стига до своето логично продължение – семейството. „Никога не съм мечтала да се омъжвам. Не съм от момичетата, които се прехласват по сватбения ден, бракът никога не ми е бил на дневен ред. Още повече като модел при мен естествено липсваше фиксацията да се видя като булка – та аз съм се виждала хиляди пъти, снимайки каталози и списания“, казва Карина. Нейният любим Алберто обаче държи на семейството като истински италианец и има съвсем различно мнение. „Направи ми предложение абсолютно неочаквано. И то по много... „идиотски“ начин. Първо, ме покани на романтична вечеря в ресторант, където още с отиването започнахме да се караме и скандалът продължи цялата вечер, докато се приберем вкъщи. След това той реши да гледа футбол (нищо че не е фен) и незнайно защо ставаше все по-притеснен и явно изнервен. Изведнъж пребледня като стена, изчезна в кухнята, изпи половин литър вода и се върна целия треперещ, криейки ръцете си зад гърба. Още с първите му думи се досетих какво следва, но ме впечатли повече обяснението му за този толкова неромантичен момент: „Искам да ти предложа точно сега, защото това е най-битовата ситуация, която имаме. Можех да те заведа навсякъде по света, но аз искам да знам, че и в най-обикновените, битови и скучни моменти ще си до мен и ще искаш да сме заедно.“ Оцених неговата идея, но трудно се съгласих. Приех много тежко осъзнаването, че съм пораснала и някак „ми е време“ да се омъжа, заключих се в стаята и цяла нощ плаках! Не се чувствах щастливо сгодена, а супер тъжна и много уплашена, представяйки си стандарта на семейния път... На следващия ден вече всичко бе осмислено и започнахме да планираме сватбата.“

„Si” в Италия, „Да“ в България

Преценявайки трудностите с логистиката за семейство и приятели, Карина и Алберто решават да направят две сватби, опитвайки се да създадат щастлив баланс за близките си хора. „Никой  от двама ни не искаше да отстъпи, още повече че той държеше на католически брак, а аз на православен. Така първа беше италианската сватба – тя обра и целия ми стрес и притеснения. Беше много елегантна, изчистена, фина сватба. Продължи 4 дни в Ла Специя – прекрасно място на северозападното крайбрежие на Италия, в областта Лигурия. Църковната церемония беше в едно малко селце Амелия, което е родното място на майката на Алберто, там са сключили брак родителите му и ние продължихме традицията. Цялата им италианска фамилия празнува с нас, както и моето семейство и най-близките ми приятели. Според обичая майка му ми подари красиви старинни обици, които носех на сватбата.“ Този жест е особено ценен за Карина не само заради традицията, но и защото съвсем очаквано първата й среща с бъдещата свекърва е трудна: „Първоначално майка му беше много резервирана към мен. Имайте предвид, че в Италия българките не се ползват с много добра слава – това, което излиза масово оттук, са съвсем друг тип жени. И колкото срамно и болно ми е да го кажа – първата асоциация не е хубава. Затова разбирах, че няма как тя да не е предпазлива при положение, че синът й води българка. Запознахме се на почивка в Кортина в Италианските Алпи. Не бях притеснена, може би защото не знаех какво ме очаква. И въпреки че тя оцени моето възпитание и отношение, видях в нея един много твърд и труден характер. По-късно разбрах, че приятелките й дори леко са й се скарали: „Хайде, успокой се, момичето идва от много добро семейство, то просто си й личи! Стига вече!“ Но тя продължи още няколко месеца да бъде доста строга и резервирана към мен. Или поне си мисли, че е била такава – защото не знае колко строга може да бъде майка ми и как ме е дисциплинирала през годините!“ Карина избухва в смях и допълва: „Нейната строгост ми се стори като глътка свеж въздух в планината... Но минах теста с отличен. Сега се разбираме чудесно. Уважавам мнението й, а когато то се различава от моето и смятам, че не е права, й го казвам. Мисля, че тя оценява това в мен. А най-хубавото е, че вече има съвсем различно мнение за България, защитава я и много лично приема всяка лоша дума за страната ни.“