Към Индонезия

Съпругата на посланика на Индонезия Н.Пр. Бунян Саптомо – Априлия, нагости журналисти с традиционна храна от далечната островна държава. И не че ние не жадуваме да изследваме културата, природата, духа на Бали и Суматра, на Ява и Сохотра, но г-жа Саптомо ни даде още едно основание да се насочим на Изток – екзотичната, пикантна и вкусна храна.

В Индонезия не сядат на масата без ориз – няма значение дали на закуска, обяд или вечеря. Затова наси горенг – пържен ориз със зеленчуци, подправен със сладък соев сос и чили, беше първото, с което семейството на индонезийския посланик представи местната кухня.

След това ни показа как от най-обикновено пилешко филе може да се сготви празнична гозба – шишчета сате аям. Тайната е в маринатата от мед, чесън и сладък соев сос и в лютивия сос самбал, приготвен от смлени фъстъци, чили, лук, сладък соев сос и чесън.

Палачинки дадар гулунг

За пълнежа

200 г настърган кокос, за предпочитане да е пресен
100 г кафява палмова захар, 50 г бяла захар, 100 мл вода

За палачинките

200 брашно, 1 яйце, 100 г кокосово мляко, 350 мл вода, 6 капки панданова паста или сок от листа на пандан*, плюс капка зелена есенция, сол на вкус, 70 г разтопен маргарин, ванилия

Приготвяне на пълнежа

Кипнете водата, добавете захарта, кокоса и солта, разбърквайте около 7 минути, докато се получи суха смес.

Приготвяне на палачинките

Направете рядко тесто, прецедете го през цедка, за да е абсолютно гладко. Разстилайте на тънък пласт в тигана. Навийте готовите палачинки като сармички, като слагате от пълнежа в единия край и подгъвате крайчетата отляво и отдясно.

*Растение, чиито листа са естествен ароматизатор и оцветител в Азия, тук може да намерите панданова паста в китайските магазини.

Към Шри Ланка

Естествената привлекателност на островната държава в Индийския океан се дължи и на простичката, прясна и вкусна храна, както и на подправките, чиято родина е именно тук – куркума, канела, черен пипер, къри... Както е известно, Великите географски открития са направени заради търсенето на път за доставка на индийските пикантности към европейските трапези.

На специална вечеря в столичния ресторант „Петрус“ екзотичната кухня на Шри Ланка пред членовете на клуба на пътешествениците „Без багаж“ демонстрира г-н Пиетиса Перера, в чийто магазин в София се продават подправки и най-добрият цейлонски чай. Пиетиса обясни, че в зависимост от това дали той е бял, зелен или черен, е различна и технологията на приготвяне, понякога драстично далеч от общоприетото схващане за запарка с кипяща вода.

Въвеждайки ни в тайните на родната си кухня, той започва с кокосов орех, чиято ядка е основа за доста от ястията в Шри Ланка, а сокът е задължителна добавка към супи и сосове.
Настъргана кокосова ядка с много чили се разбърква с накиснат поне за 12 часа във вода нахут – предястие. Бял или кафяв ориз като основа на основното ястие независимо дали то е бяла риба, пиле или скариди.

Обичайно всичко се полива обилно с жълта леща, приготвена с кардамон и чили. А към месото – то обикновено се пържи в кокосова мазнина, се добавят и зеленчуци – лук, пипер, домат, подправя се с куркума на прах, канела и, разбира се – чили и листенца къри*. Малко трудно е, но в Шри Ланка се яде с ръце.  

*Тропическо дърво, чиито дребнички като на акация листенца ухаят на нещо като препечен сусам. Вирее само в Индия и Шри Ланка и всички опити да бъде пренесено тук са се увенчали с частичен успех – от четири-пет фиданки г-н Перера е успял да запази само една в апартамента си.