Този десерт е еднакво ласкав и към вкусовите, и към зрителните рецептори. Нежен и изкусителен, нещо като летен бриз в чаша.

Всъщност идеята тръгна от един пъпеш, който се оказа сладък, но доста воден. И аз реших да изпаря влагата, като го запека. Включих фурната на 200 C, с вентилатор, нарязах почистения пъпеш на парчета и запекох до получаване на карамелена коричка. Точно тази коричка ме накара да си спомня за "пчелната пита" на Гордън Рамзи. Тя всъщност е порест карамел, който е колкото красив и вкусен, толкова и лесен за приготвяне. Реших да направя крем с печен пъпеш, рикота и "пчелна пита".

За питата на Гордън Рамзи използвах чаша захар, 2 супени лъжици мед, 2 супени лъжици захарен сироп* (може да се замени с глюкоза) и 1 супена лъжица сода бикарбонат.

Как я направих: Подготвих форма с размери 20/20 (исках по-тънък карамел, затова използвах по-голяма форма) намаслих и облицовах с повече хартия за печене, така че да излиза извън формата. Смесих първите три съставки в дълбока касерола и поставих на слаб огън. Бърках, докато захарта се разтопи и започна да образува балончета. Прибавих содата (ефектът е поразителен - сместа става като лава), разбърках и излях в подготвената форма. Оставих питата да изстине и я натроших. На дъното на стъклена чаша поставих по-големите парчета карамел следвани от няколко лъжици рикота и пъпеш. Финалният акорд бяха най-ефирните частици от пчелната пита и стръкче мента.

*Златният сироп е петмез с цвят и вид подобен на меда. Намира се в индийския магазин "Сокони" във Варна.