Щом човекът е шарен и нестандартен, колкото и да го изтупваш, все пуска. Защото има чувствителността да резонира на уж дребните наглед, а всъщност толкова важни подробности. Има очи (и то какви – огромни и сини, като прожектори, които са първото, което забелязваш у нея) да види, уши да чуе и ум да отсее красивото, важното, уникалното и да го предаде с думи и жестове, все пак за актриса става въпрос. За радост на нас, разказвачите на живота на другите, има такива като Маца да захранват любопитството ни, без да се повтарят и без да се налага да им теглиш с ченгел думите.

Дори не е нужно да напомнят за себе си, появявайки се по телевизията, в случая в шоуто „Като две капки вода“ по Нова. Историите са си с тях, в тях са всеки ден. Просто задаваш простичък и дори не особено умен въпрос и то потича, като река потича и само слушаш и записваш, даже да редактираш не се налага. Ето така например:

Откъде са ти тези сини очи, Миленко?

Приличам на баща си – слаба и дълга, формата на очите ми е като на неговите, но цветът е от мама. Така си поръчах и детето – с моите сини очи, които в целия ми род са се появявали, нищо, че генът им е рецесивен.

Мъжът ми беше убеден, че бебето ни ще е с кафяви очи, защото нали генът на тъмните очи бил доминантен и т.н. Обаче като спрях да го кърмя и го захраних, очите на малкия с неопределен сиво-син цвят си станаха като моите. Бях си го поръчала и с бенка над устната, като на Мерилин Монро. Роди се без бенка, но като навърши три годинки, тя взе, че се появи и аз казах: „Благодаря ти, Господи!“ Направо поръчково дете си имам.

Сигурно и ти си поръчка на актьорска фамилия – не само родителите ти, а и баба ти, и дядо ти, че и прадядо ти са актьори, направо си обременена.

Не съм обременена, а от малка съм мечтаела и съм знаела, че ще съм актриса. Освен момичешките отклонения – балерина, певица...

Които пак се вписват в понятието карагьозчийка (кара-гьозчия – актьор, арх.)! На мен пъпът ми е хвърлен на бургаска сцена!

Майка ми отишла и там го хвърлила. Въпреки това се опита да ме разубеди, като тръгнах да кандидатствам във ВИТИЗ, но все пак ме подготви за приемните изпити.

Знаеш ли, ако е вярно това с пъпа, трябва да се радвам, че на моите деца ги разхвърляхме по чужбина.

Аз пък на моя син съм го запазила, сам да реши къде да си го хвърли. Такава майка съм, давам свобода.

Кога ще му го дадеш?

Може би като стане на 16.

Хвърли си го където искаш. Човек трябва сам да взема решенията за себе си.

Ще кажеш ли и ти на свой ред на сина си да не става актьор, макар да е дете на актьори?

Не! Много е гадно да те направляват, да ти казват какво да правиш или не. Мога да му кажа много за актьорската професия, пък той, ако иска, да я избира. Моят син съзнателно реши например, че няма да яде месо. От бебе го плюеше, на три години категорично го отказа. Аз давах, давах, но вече девет години и повече всички сме вегетарианци заради него.

Казвала си, че четеш Норбеков. Какъв е поводът?

Изкарах два курса при него, исках да помогна на детето си. Аз имах тежка бременност, родих на втория ден от осмия месец, бебето прекара 28 дни в кувьоз. А в болницата никой не ти казва какви са рисковете от този дълъг престой в кувьоза.

И на шест годинки разбрахме, че синът ни е с минус 5 диоптъра, с атрофирал очен нерв и изгорени нервни окончания. Педиатърът не ми спомена за всичко това. Както и да е, може би така е трябвало да стане. Понеже Норбеков има система упражнения за самовъзстановяване, на човека, отидох на курсовете му.

Успя ли да помогнеш на малкия?

Да, малко, поне за самочувствието. После му помогна пак не традиционната медицина, която не възстановява атрофирал очен нерв, нито изгорени нервни окончания. Квантовата медицина е в състояние да го направи. Така че с помощта на машината детето ми вече е с възобновен очен нерв и изгладени нервни окончания. Свали диоптрите с 2-2,5.

Споменът от тежката бременност ли те спира да имаш още едно дете?

Да, определено ме е страх. През цялото време почти пиех лекарства за задържане, напълнях 30 килограма, нямаше врат, нямаше нищо. Но ако ми се случи пак, няма да го върна.

Много ли травмиращо беше раждането?

Цяла седмица раждах. Бебето ми трябваше да се роди Телец, тръгна да се ражда Риби, та накрая се роди Овен. Една седмица лежах на системи за задържане, като ги спряха, започнаха контракциите. Докато в един момент просто не можаха да ме спрат. На Благовещение започнаха едни страхотни болки, но нали съм мъжко момиче, търпях. Гък не казах. Биха ми някакво обезболяващо, но като се събудих на другия ден в 6 часа, беше страшно. Пак обаче не ми вярваха, че раждам.

Със строг тон ми казваха – бе, нищо ти няма бе, момиче! Докато накрая казах на лекарката, че имам контракции и тя се стресна – ти започваш да раждаш, имаш 8 сантиметра разкритие. Викам – не, аз си седя тук и се шегувам! Хиляди благодарности на д-р Богословова! Ама ми направи впечатление, че в предродилното всички магарета бяха свободни, но мен ме накараха да си събера багажеца и да стигна до последното. Последното!

Бебето излиза, на мен главата ми пада от болка, а те ме водят към осмото ли беше, дванайстото ли магаре. Бавно, бавно, гледаш да не изтървеш детето и ходиш ли, ходиш. А по време на самото раждане, тъй като съм гледала много филми и знам, че трябва да се каже нещо, зинах ей така „а-а-ах“, а докторката ми вика не, няма да си пилееш енергията!