Те са невидими. Те живеят в изолация. Те са в затвор. Повечето от тях изобщо не знаят какво е интернет. Както и колко важни са за нас "лайковете" и "шерванията". Повечето от тях - някак съществуват... Между нашите "лайквания" на цветенца, котенца, "уникални" обувки и безсмислени чанти, пищни вечери, селфита, бързи коли, смешни клипчета, недомислени предизвикателства... Да, някак се оправят... защото са СУПЕР ГЕРОИ!

В България са около 800 000. И никой не ги забелязва. Скрили сме ги, за да не пречат. За да не ни развалят картинката. И не искаме да ги наричаме инвалиди, а хора с увреждания. За да е по-етично и възпитано. Етикета е сложен, но смисъл в него няма. Те са срамната тайна, която е скрита на тавана. Те са НЕВАЛИДНИ.

И никой не иска да говори за "ТОВА". А пък да седне в инвалидна количка?!?! Ужас! За да "не чуе дявола"! Ами, ако вземе та "чуе" и утре вие влезете в този сюжет? Ами, ако се случи нещо на човек, близък до вас? Еми, да. Не се заблуждавайте! Влизате в черния списък на НЕвалидните или на тези, които се грижат за тях. "Да не дава Господ!"

Хайде да се спасим!

Вижте, да вземем да ги натоварим на около няколко еърбъса и да ги разбием в близката планина...Тогава ще се говори... Мноооого ще се говори! И ще се пише, ще се осъжда, ще се тъжи, ще се обгърнем в траурния плащ на лицемерието. 2000! Толкова самолети ще ни трябват. Ще бъде впечатляващо! И всички ще ги видят. Всички ще чуят за "ТОВА"... Виждам заглавията във вестниците: "Над... много, много хиляди СУПЕР ГЕРОИ се разбиха в... !"

Не, не става! Скъпо е това със самолетите. Много пари. Да измислим нещо друго. Безплатно. Да вземем да се сепнем малко, а? И да помислим. Да спрем "розовите" хапчета и да погледнем реалността. Знаете ли, от собствен опит знам, че ако преодолееш най-големия си страх, ще преодолееш всичко. И ще се променим. И ще променим и средата, и отношението си един към друг, и желанието си за живот и действие.

И защо държавата трябва да ни казва и да следи, че трябва да се направят достъпни местата? Не можем ли сами да се сетим? А кой да ни каже, че трябва да променим отношението си? Не можем ли да спрем "да мислим само за себе си" (в лошия смисъл на израза) и да се огледаме и да осъзнаем, че яко сме се бъгнали.

Не! Не можем, докато не ни се случи. Не можем, докато не "влезем в обувките" на СУПЕР ГЕРОИТЕ.

Да вземем да си научим урока... И да продължим напред - без страх, без срамни тайни, без не-валидни...

Тези дни една жена написа: "За това, че сме затворници в собствените си домове и тела, все съм си задавала въпроса - ако на някой осъден му се предложи да избира между това да влезе в затвора или да е на свободен режим, но да се грижи за някой от нас, какво би предпочел..."

Аз бих поставила така въпроса: "Ако на един осъден му се предложи да избира между това дали да влезе в затвора или да е на свободен режим, но прикован в инвалидна количка - кое би предпочел..."

Спирам до тук. "Лайквайте", "хейтвайте", "шервайте"... каквото искате правете. Ваш избор. Само се запасете с една празна бутилка. Много е важна при корабокрушение... Така де, за да пуснете писмо, за да ви спаси някой... Само не знам този, който ще я намери... дали ще ви разбере... А може би е най-добре, да я адресирате към себе си...

Ден на колела - предизвикателството

МС - Мога Сам

***

Слава на Бога, Силата и Много Специалните, провокациите и вдъхновенията, които идват при мен са достатъчно много, за да не загубя смисъла. Такова е присъствието на тази жена, за която ще ви разкажа днес - Ейми Мулинс. Красива и вдъхновяваща! Актриса, модел, спортист. Тя е с вроден проблем в краката и когато е на 1 година те са ампутирани - под коляното. А днес е това, което ще видите във видето. И тя не е НЕВАЛИДНА! Тя е СУПЕР ВАЛИДНА!!! Гледайте: