Две жени, надарени с изключителен талант на актриси, чиито съдби и драматични истории невероятно си приличат, нещо като житейски „копи-пейст“: от ранното изгряване на кинонебосклона, през триумфите на екрана и личната драма да не могат да предадат уникалното си ДНК, до трагичния край след диагноза рак.

Ако използвам шахматна метафора, Коканова беше Бялата царица на българското кино – светлата и с право на първия ход. А Катя Паскалева беше черната царица – мрачна, атакувана и подценявана, но царица. Доброто и лошото момиче на българското кино, ако предпочитате.

Българското кино навърши цял век и историята му не би била същата без Невена, от чиято смърт се навършват 15 години, нито без Катя, която щеше да празнува 70 години, ако беше жива. Имах щастието да срещна двете като дете и да ги наблюдавам непредубедено и мисля, че това ми дава право да разкажа за тях.

Невена Коканова

„Ела с мене в кухнята, какво обичаш най-много? Палачинки? Ще ти направя такива палачинки, каквито не си опитвал“, покани ме Невена Коканова един прекрасен летен ден някъде в края на 80-те години. Бях доста притеснен, защото за едно дете на десетина години, и то по времето на соца, тази жена беше нещо като жив паметник.

Хората с титла като нейната – народна артистка, бяха нещо като портретите от училищния коридор – там висяха снимките на членовете на Политбюро. Въпреки че ние, децата, които почивахме в къщата на Сатиричния театър в Балчик през лятото, бяхме привикнали да виждаме тогавашните звезди – народни и заслужили артисти – по бански и даже печащи кебапчета на скарата на външната камина.

В къщата, която се явяваше нещо като ведомствена почивна станция на театъра, идваха и другите народни артисти от Сатирата. Калата се държеше като гръмовержец. Стоянка Мутафова, почти аутист като всеки Водолей, предпочиташе да говори сама със себе си, докато правеше плувни маратони отвъд хоризонта. Съпругата на Никола Анастасов – сама голяма звезда навремето, когато не сме били родени, но като естрадна певица, внушаваше на нас, хлапетата, страхопочитание към него.

Невена Коканова беше различна от другите „народни“ по много причини. Първо, имаше невероятен контакт с хората – една топлина, която сякаш обгръщаше всеки. Необяснима беше тази нейна сила.  Предполагам, че я криеше на две места – в очите и в гласа, които служат отлично на добрите хипнотизатори. Независимо дали са доктори, или кинозвезди. После, Коканова имаше уважение към децата, по което и досега различавам интелигентните хора от надменните и комплексираните...

Не е маловажно, че палачинките, от които тръгна разказът, бяха наистина невероятни. Не помня какво точно ми говореше, докато й правех компания, а тя ги изпържи в тясната тъмна кухня на подземния етаж в къщата на Сатирата. Само си спомням, че сякаш ме телепортира някъде на друго, по-интересно място. А телепортирането тогава беше много на мода, защото гледахме фантастичния сериал „Седморката на Блейк“. Говореше с мен като с възрастен човек и веднага ме спечели. Пък сигурно е усещала, че бях доста притеснен. И причината не беше само в битността й на народна артистка.

По-смущаващ за мен беше фактът, че за детската част от „смяната“ Невена (в артистичните среди не се „лельосваше“ и не се използваше гражданското обръщение „другарката“ еди-коя си) беше Майката на Тейка. А Тейка беше хубавото момиче, в което с другите момчета от „смяната“ – Иван Григоров - Младши, и Мимо на Веселин Цанев, бяхме влюбени.  

В  крайна сметка, с думите и палачинките си Невена Коканова ми грабна сърцето. И просто не можех да повярвам как същия следобед не можеше и не можеше да научи репликите си от глуповатата сценка, която се налагаше да изиграе заедно с Никола Анастасов на празника на града. (Тогава имаше традиция почиващите артисти, които са отишли на море в къщата в Балчик, баш на тази дата да се отчетат пред „обществеността“ с кратка програма.) „Такава е Невена, трудно помни текст – нали е кинозвезда“, подхвърли гледаща я жена от нашата смяна, понеже филмовата кралица на България не можеше да я чуе. Все едно коя беше злословещата...

„Грехът“ на Коканова, истинската причина, поради която я гледаха със съмнение и завист немалко от колегите й, беше, че тя никога не е била халтураджийка. Ала по ирония на съдбата беше попаднала баш в театъра, където точно тази работа бе издигната в култ. Сатирата през 80-те беше нещо като „Пайнер“ в последните години – конвейер за халтура.

„Халтура“ при соца се наричаше онова, на което днес фолкзвездите му викат „участия“. Това бе разкарването по села и паланки, по заводи и аграрно-промишлени комплекси, с което артистите си докарваха по няколко заплати върху доходите. „Народните“ си играеха на елитната сцена големите роли, а халтурата я действаха „частпром“ в свободното си време, което не беше твърде много...

Невена Коканова не беше актриса за халтура. Далеч беше от битовизма и еснафщината на повечето си колеги и затова те не я припознаваха като своя. Някои дори я наричаха „измислена“. Сякаш всички трябва да се държат лицемерно и когато се налага дори просташки, което и тогава, и сега е стил на немалко родни звезди.

Не само на сцената, но и в живота тя беше различна. Коканова беше сред малцината, които не се хвърляха да поръчват с кашони луканки, шкембе чорба в метални кутии и други дефицитни деликатеси по онова време за жълти стотинки от „Родопа“-Толбухин. Добричкият месокомбинат имаше с къщата на театъра в Балчик сключено „шефство“. 

Тази забравена днес система „побратимяваше“ определени трудови колективи в името на взаимноизгодното сътрудничество. И благодарение на нея сатириците си тръгваха от морето с претъпкани багажници с месо и суджуци във време на страшен дефицит. Тогава всички се чудеха на Невена. Борбата с дефицита беше истинско предизвикателство. На този фон отказът от специално снабдяване се явяваше повече от странен.

Днес знаем, че за аристократичното поведение на Коканова си има логично обяснение – във вените й е течала синята кръв на австрийска фамилия по линия на майка й. Ако имаше късмета да актьорства в родната на фамилията й Фон Хелденберг Виена, може би тя, а не Роми Шнайдер щеше да стане световна звезда в ролята на легендарната австрийска императрица Сиси! Дали? Няма как да знаем отговора на този въпрос. Съдбата бе избрала тази невероятна жена да се роди в Дупница в неравен брак между аристократка и политически затворник в Белене.