Този понеделник, по време на обичайната ни сутрешна планьорка, в редакцията на EVA се завихри дебат, свързан с нападащите ни извънземни контактьори и ангело-познавачи, гадатели с или без катерици, лечители и шамани, звездо-разбирачи, духо-търсачи и всякакви странни хора и “паранормални” случки. Разговорът основно се въртеше около това как ни дебнат отвсякъде и най-вече от телевизията. И да, така е - блещят се от екрана, лекуват от дистанция, дават абсурдни “съвети”, говорят с духове, допитват се до някакви звезди, цифри или най-обикновен боб, дето все нещо важно им говорят. Слушах без да взимам страна или мнение. Съгласявах се, защото е точно така. И в същото време не се съгласявах, защото аз самата съм се срещала с много такива хора и голяма част от тях са много истински, колкото и необяснимо за науката да е това. Дори и една стара циганка, на която бобът й знаеше всичко за мен.

Но е факт, че повечето са такива - спекулиращи и не са нищо повече от едни хитри шарлатани, които печелят тъжните си пари от болката на хората. Но пък и нали знаете приказката за лудия и зелника...

Телевизията, меко казано, прекали, защото “феномените” вече не са само във феноменските си канали, а влязоха и в сериозни, уважаващи себе си предавания! И ние също на страниците на списанието сме представяли такива хора, но сме го правили с внимание, с интуитивна селекция и отговорност. Истината е, че читателите и зрителите харесват такива теми и ние, медиите, им ги даваме.

От край време хората търсят решения и обяснения в контактите си с шамани, вещици, астролози и всякакви такива. И особено в кризисни моменти. И го правят, защото не могат сами да си отговорят на много въпроси или по-скоро не искат, и не могат или не искат сами да вземат решения за “нерешимите” си житейски ситуации, и търсят съвети, и много им е важно да знаят какво ще им се случи утре, и какво ще им кажат вече умрелите им роднини... Както и да е. Всеки сам си решава. Това ще го има, докато има хора на тази земя...

В крайна сметка спорът завърши, като една от редакторките дефинитивно заяви, че трябва да се вярва само на науката и даде за пример откриването на пеницилина и как той е спасил човечеството, а не някакви си извънземни цивилизации или ангели...

Да, ама не....

Днес сутринта отворих компютъра си и ровейки из интернет, попаднах на една история, която ще прочетете след малко. Тя ме провокира да споделя с вас всичко това. Както и моята позиция, която е, че ние сме си ангели един на друг, каквото и да се влага като смисъл в тази дума; че ние сме и гадателите, и орисниците, и магьосниците на собствения си живот; че ние сме си лечители сами на себе си... И не отричам нещата, които рационалната част от мен не разбира, но въпреки това приема, че те се случват. И не знам дали тази история е исторически достоверна. Опитах се да разбера, но бързо се отказах, защото осъзнах, че не това е най-важното. Важно е, че тя е абсолютно възможна. Защото във всичко, което се случва, дори и научното откритие, даже и това на пеницилина, играят важна роля хора, събития и доста често необясними и изненадващи “неща”, които са “уж” случайни. И точно тези “неща” някои биха нарекли днес ангелски.

Та имат ли пръст ангелите в откриването на пеницилина или не, решете сами... Ето и самата история:

“В началото на XX век един шотландски фермер се прибирал към къщи. Минавайки покрай едно блато, той изведнъж чул вик за помощ. Фермерът се завтекъл към гласа и видял едно момче, опитващо се да излезе от тресавището.

Фермерът бързо отсякъл дебела пръчка, внимателно се приближил и протегнал клона на потъващия. Когато момчето излязло, то дълго време не можело да спре сълзите си, цялото треперело.

– Да отидем вкъщи – казал фермерът. – Трябва да се успокоиш и стоплиш.

– Не, не – поклатило глава момчето. – Баща ми ме чака. Сигурно вече е много притеснен.

Момчето поблагодарило на своя спасител и избягало... А на сутринта фермерът видял, че към къщата му идва карета, впрегната с породисти коне. От каретата слязъл добре облечен джентълмен и попитал:

– Вие ли сте спасили вчера живота на моя син?

– Да, аз – отвърнал фермерът.

–Какво ви дължа?

– Не ме обиждайте, господине. Нищо не ми дължите. Постъпих така, както би постъпил всеки нормален човек.

– Не, аз не мога да оставя просто така нещата, защото моят син ми е много скъп. Кажете някаква сума – настоявал посетителят.

– Не искам повече да говоря на тази тема. Довиждане.

Фермерът се обърнал, за да си тръгне. И в този момент на верандата се показал неговият син.

– Това вашият син ли е? – попитал гостът.

– Да – с гордост отвърнал фермерът, погалвайки момчето по главата.

– Нека направим така. Аз ще взема сина ви със себе си в Лондон ище платя образованието му. Ако той е толкова благороден, колкото баща си, тогава нито вие, нито аз ще съжаляваме за това решение.

Минали няколко години. Синът на фермера завършил училище, после медицински университет и не след дълго името му станало световно известно като името на човека, който открил пеницилина. Неговото име е Александър Флеминг.

Преди самата война в една от лондонските клиники постъпил с тежка форма на възпаление на белите дробове синът на самия джентълмен. Как мислите, какво спасило живота му този път? Да, пеницилинът открит от Александър Флеминг. Името на щедрия джентълмен, който дал образование на Флеминг, било Рандолф Чърчил. А на сина му –Уинстън Чърчил, който по-късно става и министър-председател на Англия.”

Може би именно тези събития си е спомнил Уинстън Чърчил, казвайки: "Направеното от теб ще се върне към теб".