Сергей Анисимов е специалист в приготвянето на сурови десерти. Работил е 4 години в суровоядско-вегански ресторант от веригата Cafe Gratitude в Бъркли, Калифорния – място, известно със свободния си дух и увлечението си по природосъобразния живот, често описвано в романите на Исабел Алиенде.

Философията на бизнеса в Cafe Gratitude е да служи на хората на принципа на взаимната любов, предлагайки им органична веганска гурме храна с грижа към окръжаващата среда, служителите и партньорите. Философия, която е близка на Сергей Анисимов. Там той се научава да приготвя сурови десерти от висок клас без рафинирана захар, бяло брашно, животински продукти, хидрогенизирани мазнини, изкуствени оцветители и консерванти.

Десертите носят енергизиращи имена като „Аз съм радостен“, „Аз съм всеотдаен“, „Аз съм удивителен“. В портфолиото на Анисимов са десетки рецепти на чийзкейкове, шоколадови мусове и сладоледи, но все пак най-успешният му десерт е суровото тирамису. Той гостува в София по покана на издателство „Кибеа“ и призна, че има желание да работи у нас.

Защо суровите десерти да са по-добри от термично обработените?

Храната е свързващо звено между нас и природата. Ензимите в суровата храна носят електрически заряд и предават енергията на Земята. Топлинната обработка разрушава тези ензими.

Вие самият суровоядец ли сте?

Не изцяло. Аз съм вегетарианец и отчасти суровоядец. Суровоядството отнема много време за приготвянето на различните рецепти, а аз работя. При физическо натоварване ми трябват и повече калории. Обикновено 50% от рациона ми са сурови храни, през лятото процентът е доста по-висок.

Промени ли се нещо у вас самия, откакто включихте повече сурови храни в менюто си?

Категорично. Главоболието остана в миналото. Вече спя чудесно и се наспивам бързо. По-енергичен съм през деня. Станах по-интуитивен, мислите ми станаха по-чисти. Важно е да кажа, че освен на храната, трябва да обърнем внимание и на душите си – да бъдем благодарни, да уважаваме другите, да създаваме, не да разрушаваме.

Храната е само част от промяната. Важно е също така да знаем, че не е добре да сменяме рязко хранителните режими. Това трябва да става постепенно, защото иначе е голям стрес за организма.

Ставам в 4-5 часа, защото човешкият организъм е синхронизиран с денонощния слънчев цикъл, а тогава се „събужда“ Слънцето. Медитирам около половин час, това е камертонът, по който се настройва денят ми. После правя 30-минутна разходка, което също ми помага да се настроя за деня.

Тогава идват и много творчески идеи. Вземам душ и около 7-8 часа си правя закуска. Ако е в топъл сезон, правя смути. Ако е по-хладно, си правя каша от амарант или киноа, сварени в бадемово мляко. Подслаждам с кероб, който се получава от смлените шушулки на рожкова и наподобява какаото, но е много по-сладък и никак не горчи.

Обядвам около 2 следобед със салата, задушени на пара зеленчуци, леща, богатия на витамин В6 чик-грах, котлети от елда и зеленчуци, запържени на тиган с пречистено масло гхи или сварени на пара. Не вечерям.

Съвсем ли?

Категорично яденето вечер ми влошава съня. След 7 вечерта гледам да не ям нищо. Преди ядях по 3 пъти на ден и вечер пиех чай със сладкиши. С колкото по-лек стомах си легнеш, толкова по-добър сън ще имаш. Категоричен съм.

И по колко часа спите?

7-8 часа задължително трябва да се спи. И да имате поне един почивен ден в седмицата, най-добре два. Докато бях в Америка – учих бизнес администрация в Мисисипи, – видях как хората се изтощават с 10-12-часов работен ден. Дори да си високозаплатен, това не си струва. В Америка започнах да се интересувам от природосъобразно хранене, започнах с книгата на Nomi Shannon (The Raw Gourmet е бестселър и нещо като библия на суровоядците). В Мисисипи тази култура изобщо не беше развита и за да си купя добра храна, трябваше да пропътувам 20 мили. Затова се преместих в Калифорния. За суровоядството бих препоръчал и книгите на Виктория Бутенко и Рита Романо.

Какво друго трябва да знаем за суровите десерти?

Те са жива храна, която зрее – като виното. Пикът им е на втория и дори третия ден след приготвянето им. Доста са сладки, затова не бива да се прекалява с тях, но това става рядко, защото са много засищащи. Не ги препоръчвам за ядене късно през деня. Всяко ядене след 6-7-8 часа вечерта води до бързо качване на теглото. И още нещо – избягвам агавето като подсладител в десертите си, защото е с висок гликемичен индекс.